Точно преди една седмица Петро Порошенко обяви създаването на автокефална православна църква в Украйна, казвайки: „Това е ден на нашата окончателна независимост от Русия“. Направи го след изтеклата няколко дни по-рано новина, че Константинополският патриарх Вартоломей ще връчи обещания томос за независимост на украинсктата църква (в който все още не знаем какво точно пише) след рождественската литургия на Бъдни вечер, 6 януари 2019. Повод за обявлението на украинският президент беше и приемането през същия ден, 15 декември, на нов устав на Украинската църква и обявяването му от митрополит Епифаний. Чети нататък »
Украинската автокефалия и византийската теокрация
22/12/2018 в в. "Сега"Реклама на сексуалността
20/12/2018 в Консерваторъ
Дали да снимаш хомосексуални двойки пред обществени сгради и след това да ги навираш в очите на гражданството от високи билбордове – това е въпросът на седмицата. Отговорът пък е: защо не, след като деянието се финансира не от кого да е, а лично от Европейската комисия чрез верига НПО-та. Още повече, че деянието е с благороден стремеж, то е „информационна кампания, която има за цел да повиши чувствителността на обществото към равнопоставеността на еднополови двойки и хората, които са с хомосексуална ориентация“, обясни г-жа Писанкънева – мениджър Развитие на филантропията във фондация „Работилница за граждански инициативи“, основател на фондация „Ресурсен център Билитис“ (специализирана в ЛГБТИ активизъм) и организатор на „София прайд“. Чети нататък »
Три воденични камъка тежат на нежната шия на Франция
15/12/2018 в в. "Сега"
Като всеки популист начело на държава, мъчеща се да бъде социална, и Макрон се плаши от протести, и той иска да задоволи капризите на улицата, за да не клатят разни субекти лодката на администрацията му, защото така в нея влиза вода, мокри краката, а това е досадно. Затова Макрон в понеделник се обърна към нацията и обяви неголям пакет от предимно финансови мерки, с които се надява „да превърне гнева в шанс“. У нас побързаха (слава Богу, не всички анализатори) да нарекат тези мерки „закъсняла либерализация“ и „неолиберални ходове“. Чети нататък »
Синдромът Борисов-Станишев или дисоциативно разстройство на политическата идентичност
12/12/2018 в Webcafe
Нали сред вас няма някой, който да не знае какво е „дисоциативно разстройство на идентичността“? Това е, по народному казано, раздвоение на личността. Та, гледам комуникацията между Бойко Борисов и Сергей Станишев и се питам: само обикновената личност ли подлежи на раздвоение? Не подлежи ли на раздвоение и политическата личност, която всеки е скътал дълбоко в сърцето? Чети нататък »
Държавата, Родината и мършата
08/12/2018 в в. "Сега"
Несъмнено една от крилатите фрази, с които е просиял големият либерал, поет и депутат в Учредителното събрание – Дядо Славейков, е: „Не сме народ, а мърша“. Тя е крилата колкото поради собствената си експресивност, толкова и заради желанието, с което я цитира цялата българска интелигенция, желанието, с което я тиражира целият български елит през всичките 144 години от нейното изричане. И на народа не му остава нищо друго, освен да се държи като мърша, защото всеки възпитан народ слуша своите класици, интелигенция и елити. Чети нататък »
Купи-дари или за публичното милосърдие
01/12/2018 в в. "Сега"
Точно преди една седмица посредством ритуала „черен петък“ нашият патриотичен и влюбен в традициите си народ даде старт на празничното пазаруване. Сега предстои един месец пъшкане и олюляване с разтреперани под тежестта на пакетите колене. Но на черния петък, както и през всички останали дни в рамките на „духа на Коледа“, когато „стават чудеса“, потребителят ще си купи не само телевизори, дрехи и хладилници, но и нещо повече: чиста съвест. Чети нататък »
Черен петък
28/11/2018 в Webcafe
Ако попитате някой средновековен човек (да речем, патриарх Евтимий или някой като него) какво ли би могъл да означава изразът „черен петък“, той би помислил, би почесал брадата си и сигурно би отговорил: „Това ще да е петъкът в Страстната седмица, Разпети петък. Какъв по-черен петък от този, в който Исус Христос мъченически загина на кръста заради нашето спасение?“. Да, обаче днешният човек е замесен от по-друго тесто. Чети нататък »
Дружно да сменим „системата“
24/11/2018 в в. "Сега"
Дали не са прави тези, които искат смяна на системата? Смеем им се, подиграваме им се, казваме им в очите, че са романтични мечтатели от не особено интелигентен тип, но дали все пак не са прави? Защото вижте какво става: цялата държава се е вторачила в оставката на един човек – вицепремиера Симеонов – всеки хвърля боб и гадае какво щяло да стане с малката, пък какво щяло да стане с голямата коалиция, какво искал президента и какво искали мутрите на улицата. Що за „система“ е това? Можем ли да се сърдим и да се присмиваме на някого, който иска да я смени? Чети нататък »
Дни на отсъствието
21/11/2018 в 24 часа
По повод наскоро отбелязания световен ден на тоалетната (19 ноември) се замислих, че на практика всеки ден е ден на нещо и то на нещо такова, което ни кара да се чувстваме добри, отговорни и възвишени. Има специален ден на магазините, на телефона, на числото π, на костенурките, храносмилането, аптеките, вятъра, носната кърпичка, леваците, бездомните, озоновия слой, музикалните хорове и т.н. Много по-емоционално натоварени, а оттам и по-морално пречистващи, са дните „без“ Чети нататък »
Протести, демокрация, омраза
17/11/2018 в в. "Сега"
Може да се каже, че темата на седмицата са поредните протести, макар че на мен не са ми особено интересни като протести. Като PR кампания – да; като организирани мероприятия – също; като политическа акция – дума да няма! Но не и като протести. Протестът е спонтанно гражданско действие по конкретен повод, изблик едва ли не на отчаяние, на безизходица. Кое е в нашия случай отчаянието, къде е безизходицата? Кой е конкретният повод, за който се протестира, какви са исканията? Чети нататък »
