Забелязвате ли колко лукаво си играя с думите? Във Вулгата – латинския превод на Библията от св. Йероним – книгата „Битие“ е Genesis. Именно в „Битие“ откриваме генезиса на дългия път, довел до оформянето на днешната политическа класа, която често ни главоболи и понякога даже се чудим как да се отървем от нея. Нашата беда е че си въобразяваме, че всичко се случва за първи път на нас и се вайкаме: какво ще правим сега!, а пък те, нещата, почти винаги са стари като света и сменят единствено имената си и тънкия целофан, с който са опаковани. Чети нататък »
Генезис на политическата класа
19/09/2020 в в. "Труд"Memoria
15/09/2020 в NEWS.BG
Memoria (на латински – памет) се наричаше балетният спектакъл в един от епизодите на някакъв най-обикновен сериал по FOX. Спектакълът бе замислен в чест на главната изпълнителка – балерина, на която откриват алцхаймер и тя започва да губи спомените си, личността ѝ се разпада. В тази връзка велик балетист, звездата на трупата, открива, че танцът помага на заболяването и зарязва кариерата си, за да помага на болни от алцхаймер чрез медицински балет. Толкова важна е паметта! Поуката е, че човекът – това са неговите спомени; любовта между хората живее от спомени; не можеш да обичаш някого, ако не ви свързват общи спомени. Чети нататък »
Третата гледна точка
12/09/2020 в в. "Труд"
Винаги има трета гледна точка, дори и когато първите две са толкова ярки, че тя остава незабележима в отблясъците им. Сполетя ни революционно време. Случва се на всеки близо трийсетина години в най-новата история. Вижте у нас: от Освобождението до Независимостта – 30 години. От началото на Балканските войни (вкл. и Първата световна) до края на Втората световна (т.нар. у нас „социалистическа революция“) – 31 години. От тоталитаризма до демокрацията – 45 години. От демокрацията до бягството на Черепа – 31 години. Ако някой си направи труда, може би ще установи, че не само ние, но и светът пулсира в някакъв подобен ритъм: революция – 10 години възторг и разкаяние – 20 години стабилност, но и забравяне – нова революция, вдъхновена от следващото поколение, което вече не помни предишната. Най-вероятно ритъмът се определя от дължината на човешкия живот и периодите за смяна на поколенията, знам ли… Чети нататък »
Защо всеки се прави на какъвто не е?
05/09/2020 в в. "Труд"
След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно, нито е въстание), поне видяхме какво имаха предвид организаторите, използвайки термина „винкели от Перник“. Къртиха се жълти павета, обгазяваха се взаимно протестиращи и охраняващи, палѝ се слама в краката на полицаите, откриха се даже коктейли „Молотов“ в палатките. Бяха арестувани повече от 120 протестиращи, половината от които се оказаха с досиета. Накрая пак полицията излезе виновна, защото била допуснала провокатори, които нямали ама абсолютно нищо общо с протестиращите, дето в продължение на дни по-рано разнасяха бесилки и ковчези, бесеха чучела, обещаваха винкели и пишеха „оставка или смърт“. Но не това е новината на седмицата. Новината на седмицата е, че в Народното събрание официално бе поискана оставката на Румен Радев заедно с тази на Бойко Борисов, с което баснословният художник, рисуващ епичното платно на българската политика, тури подписа си в долния ъгъл. Чети нататък »
Обичам Родината, мразя държавата!
01/09/2020 в NEWS.BG
Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: „Обичам Родината, мразя държавата!“. И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо възможно ли е такива неща като родината и държавата да бъдат обичани или мразени? Изглежда анонимният създател на тази мъдрост нарича „родина“ високите сини планини, реките и златните равнини, птичките, пчеличките, розовото масло, киселото мляко, традиционно трудолюбивия и гостоприемен Българин (оня, дето си го знаете) и т.н. Докато „държава“ са институциите, полицията, данъчните, депутатите, митничарите, олигарсите, мутрите и прочие мерзости. Ако наистина е така, няма какво повече да говорим, но то не е и всички, мисля, сме наясно по този въпрос.
Лицата на мат’риала
29/08/2020 в в. "Труд"
В нашата махала, близо до Петте кьошета, има магазин за вълшебни предмети. Никога не съм влизал, но знам, че са от онези, дето ги рекламират с възторжени филмчета по телевизията и са ту чорапи за отслабване, ту хай-тек седалка с формата на задника, ту нещо от този род. От няколко дни сутрин пред магазина се събират малки тълпи и чакат да го отворят – старици с патерици и предпазни маски на лицата и други възрастни и не толкова възрастни люде, дошли да инвестират излишъка от доходите си в ново качество на живот. Понеже имах работа в съседната аптека, попитах за какво се редят онези отвън и фармацевтите ми отговориха иронично: „май за някакви очила, от които ставаш по-млад“. Сигурен съм, че се пошегуваха, но кой знае! – виждал съм чехли против целулит, тъй че… Чети нататък »
Класификация на протестиращите и на непротестиращите
22/08/2020 в в. "Труд"
Струва ми се, че напоследък думата „протестиращ“ се употребява твърде фриволно и сякаш се говори като за един вид, а всъщност видовете са няколко. И толкова различни помежду си, че е твърде вероятно някой протестиращ да се окаже описан неточно и да се обиди. За да не допуснем това, нека разгледаме следната импровизирана класификация. Чети нататък »
Богородица на барикадата
21/08/2020 в NEWS.BGТоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21).
Много ми се ще да гледам на молебена на Орлов мост като на молитва за изгонване на бесове. Дори тази молитва да не е била Киприянова, пак дава надежда, че хората най-сетне се обръщат в единствената правилна посока – към Твореца на всичко видимо и невидимо. Дори и такива, които по време на Великия пост преди Възкресение Христово, хулеха с най-скверни слова Църквата задето не спазва карантината, ругаеха светото Причастие като източник на зараза (което впоследствие не се потвърди с нито един случай) и наричаха свещениците с какви ли не имена, дори те богобоязливо стояха насред мъртвото кръстовище в съботната вечер със свещица в ръка пред иконата на Богородица и изглеждаха много умилително по телевизията. Само да е посмял някой да нарече хората на Орлов мост атеисти!
Опорката за старите и младите
15/08/2020 в в. "Труд"
Напоследък все по-често в разговори и коментари се натъквам на следната опростена теза: нашето поколение, поколението на старите (аз съм на 57, пък вие преценете колко съм стар) се е провалило и затова днес младите, нашите деца, са принудени да лежат по улици и по мостове, за да поправят малодушните и безотговорни грешки на своите родители. „Явно, щом младите са на улицата, и ние имаме вина“, написа на стената ми мой връстник преди няколко дни. Затова, види се, когато говорят младите, старите трябва да мълчат! Чети нататък »
Апосиопеза
08/08/2020 в в. "Труд"„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви“
(Еф. 4:29).
В Уикипедия, пък и на много други места, пише, че апосиопезата е реторична фигура, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си. В писменото слово апосиопезата се отбелязва с многоточие, но някак не върви да използваш многоточието като заглавие за статия. На старогръцки (според речника на Дворецки) апосиопеза означава замълчаване, мълчание. Като стилистична фигура в литературата апосиопезата освен замълчаване е и отказ от говорене. Чети нататък »
