Времената се променят и ние се променяме с тях, уж бил казал Овидий. Светът олевява и ние олевяваме с него. Каква хубава, каква нормална страна бяхме, а и още сме! Какви човешки кръчми, какви масови прояви на здрав разум, граничещ с изтънчен цинизъм! Какъв благороден скепсис към изблиците на прогресивно оглупяващата цивилизация! Обаче и тук, в България, макар и по-бавно заради уютната ни балканска изостаналост, се просмуква идиотщината на века. Чети нататък »
Изключете левия мигач
22/11/2021 в NEWS.BGБългария между университета и казармата
20/11/2021 в в. "Труд"
Усещам челото си набъбнало – втора поредна събота за размисъл! Ако две поредни съботи се кача на Витоша – нещо, което съм правил не повече от пет пъти в своя дълъг и не особено смислен живот (три от които по задължение от училище, веднъж сваляйки някакво гадже и веднъж, за да покажа на кучето си Златните мостове), – ако се кача два пъти на Витоша, сигурно ще ми излязат мазоли на краката. Къде ще ми излязат мазоли след два дни за размисъл – това ме е страх да гадая. И все пак се хвърлям в тази авантюра. Чети нататък »
Рокадата Копейкин-МаяМа
17/11/2021 в TRIBUNE
Един изпада, друг се въздига. Един излиза и друг влиза, за да седне на мястото му в Парламента, и нека влезлият по-късно, като гледа празната банка на предишния, да си спомня за онзи, който я е търкал. Колко сочни са прякорите на политиците! „Костя Копейкин!“, „Маяма Нолова“! Те, дори понякога малко жестоки, дори понякога малко несправедливи, правят политическия живот по-колоритен, дават му човешко лице. Но сега не говорим за прякорите, макар че ако говорехме, може би щеше да се получи забавно четиво. Сега говорим за резултатите от изборите, както правят всички други и за да не изостанем от тях. Чети нататък »
Война на етикетите
15/11/2021 в NEWS.BG
В България изборите – за добро или за зло – вече се превърнаха в рутина. Вчерашните не бяха много по-различни от останалите през годината, като изключим името на поредния „нов проект“ („спасител“) и тягостния факт, че Румен Радев вероятно ще бъде президент още пет години, освен ако междувременно не се случи нещо друго. Предишният „нов проект“ („спасител“) се провали по най-унизителен начин, звездата на Слави Трифонов залезе и той никога вече няма да е онзи народен трибун, като който се изявяваше през цялата си кариера под шарените лъчи на прожекторите. Провали се, защото импулсивният му електорат го изостави, но не по някакви разумни съображения, нито защото се почувства измамен (какъвто в действителност си беше), а защото тръгна след другиго като млада развратна булка. Чети нататък »
Астероиди и ерекция
13/11/2021 в в. "Труд"
До оцелелите земляни. Т У К.
Пиша тези редове в петък, 12 ноември 2021 година в библиотеката си. Навън е нощ. Вътре също. Звездното небе (навън) не намеква за нищо тревожно, но аз знам, че жребият е хвърлен и лети към нас. Той има неправилна форма и е голям колкото три футболни игрища или колкото Айфеловата кула, която, оказва се, е голяма колкото три футболни игрища. Астероид. Чети нататък »
Една сиротна социална база
10/11/2021 в TRIBUNE
Както знаете политическите партии имат смисъл, когато произлизат от някаква социална база – индустриалци, буржоазия, пролетариат, селяни, интелигенция, космополити, патриоти и т.н. От доста време обаче наблюдавам една база – може би не толкова социална, колкото психологическа, – която поне на пръв поглед все още си няма своя обособена политическа партия, ами се присламчва към един или друг по отделни въпроси, но не и по цялостна идеология и управленска програма. Затова тази база е сиротна. За нея няма дори официално прието определение, но най-общо казано това е неродената партия на скептиците. Чети нататък »
Отказът от ваксиниране е лечим
08/11/2021 в NEWS.BG
Всеки, който по една или друга причина не се е ваксинирал и няма намерение скоро да свърши тази работа, е, хайде да не кажем психически болен, но не е съвсем добре с главата. Такова е становището на Здравното министерство и на „Обществения съвет по ваксинация“, разпространено от БТА в петък. Проблемът с неваксинирането е психологически, твърдят социолозите, певците и спортистите. Но защо пък точно тези трябва да ни го кажат? Ами защото: „Психологът Ани Владимирова посочи, че е добре за българина да намира някаква прилика със сравнително познати лица (социолози, певци и спортисти – б.м.) – реални лица, в които да се припознава. Подобен тип кампания ще „влезе в когнитивната му система“ (леле!) и ще започне да разпознава, че „пожарът го наближава“ (тъпакът му с тъпак! – пак б.м.)“. Чети нататък »
Йоло Денев и синдромът на хроничния протест
06/11/2021 в в. "Труд"
В сряда „по силата на споразумение, одобрено от Централната избирателна комисия и подписано между политическите формации, инициативните комитети и БНТ“ в студиото на Националната телевизия за безплатно интервю беше дошъл легендарният Йоло Денев. Наистина не разбирам каква е ползата от тези предизборни изяви. Хората отдавна са решили за кого да гласуват. Може би участниците в тези телевизионни формати се стараят да не постъпват като Кока-Кола, която веднъж решила (ако не ме лъже паметта, някъде през 50-те или 60-те години), че вече няма нужда от реклама. Спряла да рекламира и продажбите се сринали, въпреки отсъствието на реална конкуренция. Хората жадуват да бъдат кандърдисвани. Чети нататък »
Смесването на езиците
03/11/2021 в TRIBUNE
Наскоро съвсем мимоходом споменахме (във връзка със случващото се в Полша), че не е лесно да се отговори на въпроса дали националните законодателства трябва да имат по-голяма тежест от европейските. Всъщност въпросът опира до това кое е най-важно, кое е най-ценно за обществото – личността, колективът, съсловието, нацията или човечеството. Повечето политически доктрини се въртят именно около това. Едни казват, че в центърът е отделният човек, че неговите права са най-важни (западният хуманизъм, либерализмът); други твърдят, че личността трябва да жертва индивидуалното си благо в името на колективното и дори на бъдните поколения (далекоизточните доктрини, тоталитаризмите). Единствено Църквата е намерила решение на този проблем с учението си за съборността, според което всяка личност съдържа в себе си цялото в неговата пълнота и завършеност. Обаче – кой знае защо – секуларните общества, когато подреждат своя мироглед, отказват да се възползват от този опит. Чети нататък »
Цената на изкушението
01/11/2021 в NEWS.BG
Човек е толкова по-недосегаем, колкото по-малко иска от този свят. Теоретично, когато престане да иска да бъде жив, тогава ще бъде абсолютно недосегаем. Но днес говорим за много по-дребни неща като например търпението, с което кокетните жени понасят мъките на неудобните обувки или пък търпението, с което народите понасят мъките от членството в Европейския съюз заради благините, произтичащи от него. А благините са все още повече от мизериите – може със съвсем мъничко, но все още са повече и всички си плащат цената, мърморейки и скърцайки със зъби. Вижте например Полша. Чети нататък »
