Чичко Филипов
Миналата седмица в „Шератън“ (който май вече не е „Шератън“) бе представена новата книга на проф. Вили Лилков „Стопанските абсурди на българския комунизъм. Интимната изповед на ДС за икономиката“. Захари Карабашлиев, говорейки за книгата, въведе два вида българи – такива, които помнят времената преди 1989, и такива, които не ги помнят. И подчерта, че вторите имат голяма нужда от свидетелството на първите. Чети нататък »
Жан Ласале
Тази сутрин БНТ съобщи, че по данни на френското вътрешно министерство на балотаж на 24 април отиват Еманюел Макрон с 27.6% и Марин льо Пен с 23.4%. Социалистът Меланшон бележи забележителен резултат – 21.95%, – но балотажът е за двама. Спокойни от мисълта, че медиите, наши и чужди, ще ни държат в течение на всички подробности – кой кой е, за какво се бори, колко процента, десети и стотни е изкарал и т.н. – ние, простите граждани, можем лениво да се отдадем на по-общочовешки въпроси. Например: накъде е тръгна този свят, ще я бъде ли утре нашата цивилизация? Чети нататък »
„Той прощава всички твои беззакония,
изцелява всички твои недъзи“.
(Пс. 102:3)
Трийсет години след Боговъплъщението, Иисус Христос излиза в света, за да проповядва Евангелието. По този повод Иоан Кръстител ще изрече паметните слова: „покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 3:2). Царството небесно е реалност от друг порядък и в нея се попада само чрез коренна промяна на собствената същност. Тази промяна наричаме „обръщане“ или „покаяние“ и тя е целта на земното съществуване на човек, но се постига отвъд неговите предели. Иначе другите „цели“ – като например това да се ваксинираш, за да не се разболееш, или да тръгнеш рано, за да стигнеш навреме, – само носят това име. Целите, които се постигат в рамките на този свят, показват само привидна промяна на качеството. Истинската промяна, истинското обръщане е покаянието, защото то разчупва рамките на сетивното. Един от най-ярките примери за коренна промяна, покаяние и обръщане е св. Мария Египетска, чиято памет честваме утре, в петата неделя на Великия пост. Чети нататък »
Заговори се да сменяме имена на улици във връзка с топлото ни и човешко съпричастие към войната в Украйна. Прекръстиш някоя улица и ето – олекне ти! Кажи ми на коя улица живееш, за да ти кажа какъв си! И други мъдрости от този порядък.
Имената на улиците са тайнствена и вълнуваща територия. Много се е говорило за това. Те са нещо като важни бележки по народна, градска или квартална памет. Кое е важно да се помни и помни ли се, при положение че едва ли мнозина се сещат кой е, например, Антон Безеншек? За най-любознателните бързам да кажа, че това е словенски езиковед и стенограф, известен с това, че приспособява стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици. Чети нататък »
Същата тази пропагандна машина, която ги агитираше (за добро или за лошо) да се ваксинират по 3-4 пъти и която всеки ден броеше трупове, сега им лансира каузата на Украйна. Така че да не се сърдим само на хората. Да не им се сърдим, ако понякога са леко скептични и подозрителни. Калин Янакиев го е казал добре, макар и в полупряка реч, в статията си „Пропагандната война“ и Путиновите расоносци“ – „съвременната война е колкото конвенционална – с бомби, ракети и танкове, толкова и „информационна“, „пропагандна“. А всяка война си има поне две страни. При всяка война всички лъжат за всичко и то много по-интензивно, много по-безскрупулно, отколкото в мирно време. Тонът се задава от медиите – този храм на свободното слово и правото на информираност. Редовият потребител на медии знае, че го лъжат, но не знае точно как и за какво и там е бедата му. Знае, че от пет кила думи три кила са истина, а две – лъжа, обаче кои кои са – това вече не знае. Тогава на помощ идва личната му матрица. Чети нататък »
Българите са склонни да си правят кумири, както и към всякакви други нечестиви практики като магии, гадателства, йога и пр. Вижте как се отнасят към паметта на националреволюционерите. Нима да си татуираш нечие лице върху тялото не е правене на кумир? Затова да не се чудим, че за мнозина и Путин е кумир. Но това няма нищо общо с разсъжденията на Ивайло Дичев в DW. Чети нататък »
Кръстник на книгата „Лествица“ – фундаментален трудове в изумителната библиотека на християнството – е авва Иоан, игумен на Раитската обител на Синайския полуостров. В писмо до игумена на Синайската обител (на трийсетина километра от Раитската) – също Иоан – той казва:
„И тъй, надяваме се в Господа скоро да получим и да целунем очакваните от нас скъпоценни напътствия, които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врати (Бит. 28:12)“. Чети нататък »
(И. Вазов, „Здравствуйте, братушки!“, Русе, 1878.)
Ето тук поетът се е объркал. На руснаците братушки можем да сме им ние, дребосъците, а не те на нас. На нас те са ни Big Brother. Даже нещо повече, защото Оруеловият Биг Брадър може да е бил зловещ, но толкова нагъл не си е позволявал да бъде, колкото на средния руснак му иде отвътре като непринудено дихание. На Биг Брадър това просто не е в презряната му англосаксонска природа, изразяваща всяка бурна емоция най-много с озадачено повдигане на вежди. Чети нататък »
„Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие,
като ни даряваш победа над противниците и ни запазваш с Твоя Кръст“.
(Тропар на Кръстовден)
Христограм (хризма).
Веднъж в Света гора, в нашия манастир „Зограф”, мой приятел беше донесъл златно кръстче, защото щеше да става кръстник. Разглеждахме магазина, когато той попита някакви хора – не монаси, а миряни като нас – как да освети кръстчето: дали да го остави в олтара на католикона през нощта на бдението (беше Богоявление по стар стил) или да изчака освещаването на водата на следващия ден. Направо му се изсмяха. „Кръстът не се нуждае от освещаване – казаха, – защото самият той освещава. Ей сега да начертаем с пирон кръст на стената, – казаха още, – той пак ще освещава!“. Е, знаем, че в нашите църкви освещават кръстчетата с кръщелната вода, но тази гледна точка на атонските поклонници ме впечатли. Защото не Бог има нужда от нас, а ние от Него; не ние освещаваме Кръста, а Кръстът нас освещава. Той е нашето оръжие в последната и славна битка, той е дървото на живота, сянка и упора по тесния път към спасението. Чети нататък »
Ето как и нашето правителство, тайно и полека (както е казал Поетът), стана на 100 дни – време на равносметка. Спокойно! Няма да правим равносметка. Има кой да прави. Няма да правим равносметка, но никой не може да ни забрани да се отдаваме на спомени. Помните ли онзи документ, нашумял преди не много време под името „Списъка Петков“? Помните ли „доказателствения“ материал към него, състоящ се от разпечатки на сензационни публикации, намерени с помощта на Гугъл? Чети нататък »
