Добре че вече не наричат медицинските сестри „милосърдни“, както в миналото, защото щеше да е много смешно. Милосърдието е нещо различно. То е преди всичко скромно и смирено. А никаква скромност и никакво смирение нямаше в сцената, която видях в петък по телевизията и която ме наведе на мислите, които ще споделя сега. Сцената беше следната: жена в червен анорак, клекнала на перваза на някакъв прозорец и с по един мобилен телефон във всяка ръка, викаща:
„Снимайте!… Снимайте!… Снимайте!…„
Мигрантът чука на вратата – та-да-да-даааа!… Цивилизованият свят ни кандърдисва да го пуснем. И защо да не го пуснем? Той най-вероятно само ще премине през нашата изостанала страна, за да отиде там, където го поканиха и където го чакат с плюшено мече. Но не гостоприемната покана е причина за миграцията. Нито лошото отношение на Ердоган към Европейския съюз, вариращо от люта омраза към Мицотакис до сдържана търпимост към Борисов. Не са причина и хилядите НПО, които по думите на гръцкия заместник-министър на миграцията Йоргос Кумуцакос „никнат като гъби след дъжд“ – някои изпълняват абсурдни и финансирани кой знае от кой донор проекти като „Обучение на мигрантите за работа с медиите“ (организацията „Рефокус“ на някой си Дъглас Херман), а други НПО се занимават с откровено каналджийство и експлоатация. Защо? Защо е този апетит, нали т. нар. „бежанци“ уж са бедни, уж са избягали само с дрехите на гърба си? Кое ги прави толкова икономически привлекателни, че около тях се заформя цяла индустрия? Чети нататък »
Тази година Сирни заговезни съвпадна с Баба Марта и Баба Марта го погълна. Ламна го наведнъж, както се ламка халвата на конеца. Халвата трябвало да е бяла, а конецът – червен, нещо като изображение на мартеница в навечерието на постите. Халвата се завъртала около масата и всеки сътрапезник се е опитвал да я хване с уста. Вероятно улавянето на халвата за щастливеца е било нещо като да ти се падне парàта в баницата.
Понякога се плаша от света, в който се подвизаваме – толкова е неадекватен! От една страна човечеството никога не е постигало такова технологично съвършенство. Днес за един ден можеш да обиколиш с пътнически самолет планетата. В устройство не по-голямо от цигарена кутия дори в джобчетата на първолаците е събрана цялата човешка цивилизация – библиотеки, енциклопедии, музика, филми, развлечения. Имаме здравеопазване, което само преди половин век би изглеждало фантастично. Социалната система е като никога досега. Благодарение на банките всички на практика са по-богати, отколкото са в действителност. Понеже съм чел научна фантастика през 1970-те и 80-те години, мога да ви уверя, че фантазията на тогавашните фантасти е бедна. От друга страна хората сякаш все повече оглупяват. В стремежа си да гонят сложното, губят простите неща, а те са основа на всичко. Сложността е дефект на простотата – факт, който схоластиците и до ден днешен отказват да приемат. Чети нататък »
Сякаш за да подчертаят своето глобално разкрачено положение между Европа и Евразия, социалистите насрочиха петдесетия си конгрес за 9 май. Каква е символиката – Денят на Европа или День Победы? А има и друга символика, която не знам дали е редно да бъде наречена така, защото си е чиста конкретика: петдесетостта на конгреса с гордост потвърждава, че началото е през 1891 на Бузлуджа, че БСП е леко модернизирано име на БКП и за пореден път повдига въпроса за историческата отговорност.
Горкият дякон Васил Кунчев ни гледа от небесните жилища и цъка с език, доколкото душите на починалите имат езици и доколкото изобщо ги интересуват дребнавите дела на техните потомци, които все още пъплят по тази грешна земя в тленните си обвивки. Цъка и се пита той ли е този, когото честват, защото малко нещо от себе си познава в идола, чиито портрети разнасят на пръчки над главите си и татуират по телата си. И какво точно честват, за какво се веселят? Затова, че преди време го обесиха? Душата на дякон Кунчев не пази хубав спомен от този епизод. Чети нататък »
Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето, социологическите проучвания сочат, че ако партията на Станислав Трифонов се явеше на избори сега, то щеше да е трета политическа сила в Парламента с почти половин процент пред ДПС. Има само две велики и неизменни величини – БСП и ДПС. Всички останали пърхат наоколо и не си взимат никаква поука. Чети нататък »
Със строг каскет и придружен от двама министри, новият главен прокурор отвори следваща страница от епоса на борбата за справедливост, като посети Бобов дол, изказа се за яхтите, вилите и майбасите (може би е правилно да кажем „майбахове“, ако приемем „бах“ – „рекичка“ на немски – за самостоятелна едносрична дума от мъжки род), срещна се с народа и обеща на бобовдолчани чист въздух. Това ли е новият Бойко Борисов с кожената тужурка? Това ли е поредният Крали Марко – любимец и защитник на клети сиромаси? Както се казваше преди години в рекламата на анимационното филмче „Кунг фу панда“: „Легендата разказва за легендарен герой, за когото се разказват легенди!“. Чети нататък »
Деградацията на човека ли води до деградация на културата му или деградацията на културата води до деградация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал нравствено-естетически-интелектуална деградация, което по най-ярък начин показва, че има някаква връзка, нещо общо между доброто, красивото и истината. Не може нещо да е красиво, без да е вярно (лъжата е грозна, дори когато на пръв поглед е привлекателна); когато е вярно, нещото в крайна сметка е красиво, дори това да е „грубата и грозна истина“. А когато е вярно и красиво, то няма как да не е добро. Чети нататък »
„Wenn ich Kultur höre … entsichere ich meinen Browning“ – Щом чуя думата култура, свалям предпазителя на моя Браунинг. Това е реплика от световно неизвестна пиеса на световно неизвестния нацистки драматург Ханс Йост, която обаче, вкарана в устата на Гьоринг (а според някои и на Гьобелс), става крилата фраза във вида: „Щом чуя за култура, се хващам за кобура„.
