Дали не са прави тези, които искат смяна на системата? Смеем им се, подиграваме им се, казваме им в очите, че са романтични мечтатели от не особено интелигентен тип, но дали все пак не са прави? Защото вижте какво става: цялата държава се е вторачила в оставката на един човек – вицепремиера Симеонов – всеки хвърля боб и гадае какво щяло да стане с малката, пък какво щяло да стане с голямата коалиция, какво искал президента и какво искали мутрите на улицата. Що за „система“ е това? Можем ли да се сърдим и да се присмиваме на някого, който иска да я смени? Чети нататък »
Дружно да сменим „системата“
24/11/2018 в в. "Сега"Дни на отсъствието
21/11/2018 в 24 часа
По повод наскоро отбелязания световен ден на тоалетната (19 ноември) се замислих, че на практика всеки ден е ден на нещо и то на нещо такова, което ни кара да се чувстваме добри, отговорни и възвишени. Има специален ден на магазините, на телефона, на числото π, на костенурките, храносмилането, аптеките, вятъра, носната кърпичка, леваците, бездомните, озоновия слой, музикалните хорове и т.н. Много по-емоционално натоварени, а оттам и по-морално пречистващи, са дните „без“ Чети нататък »
Протести, демокрация, омраза
17/11/2018 в в. "Сега"
Може да се каже, че темата на седмицата са поредните протести, макар че на мен не са ми особено интересни като протести. Като PR кампания – да; като организирани мероприятия – също; като политическа акция – дума да няма! Но не и като протести. Протестът е спонтанно гражданско действие по конкретен повод, изблик едва ли не на отчаяние, на безизходица. Кое е в нашия случай отчаянието, къде е безизходицата? Кой е конкретният повод, за който се протестира, какви са исканията? Чети нататък »
За моите кръщелници: Постите
15/11/2018 в 007, За моите кръщелници
Много пъти е ставало дума, че съм лош кръстник. Имам много кръщелници, но рядко се виждам с тях, даже почти не се виждам, а и когато се срещнем, обикновено говорим за друго, а не за това, което трябва. Затова съвестта ме гризе и ме гризе особено болезнено в дни като днешния. Днес започват Рождественските пости. Зная, че моите кръщелници, особено онези, които все още са деца, не знаят какво точно е това и кой да им го обясни, ако не техният кръстник! Но ето: леността и суетата на деня отново ще отложат срещата ни и отново ще си навлека греха да не кажа на кръщелниците си това, което съм длъжен да им кажа. Чети нататък »
За СДС с носталгия и оптимизъм
10/11/2018 в в. "Сега"
Утре СДС ще проведе важна за себе си конференция. Ще се опита да изясни идеологията си и ще определи политическия си път оттук нататък. Вероятно за СДС това е от съдбоносно значение, защото в т. нар. „традиционна“ десница вече трудно може да се каже кой кой е, накъде върви и за какво се бори. Забележете, че предпочитам да кажа „традиционна“, а не „автентична“. Чети нататък »
Чий, да му се не види, е тоя патриотизъм в крайна сметка!
09/11/2018 в сп. "Икономист"
Българщинàта се продава, честта да си българин се купува. До този извод единодушно стигнахме след разтърсващите новини от Агенцията за българите в чужбина. После се оказа, че това не са никакви новини. Лошо няма. Всъщност има, как да няма. Просто няма нищо учудващо – предметът на дейност на властта е този: да разрешава забранени неща срещу заплащане. „Българин да се наричам първа радост е за мене“ стана вече лозунг, който си и има своето финансово измерение. Чети нататък »
Когато една култура не може да се самоиздържа
03/11/2018 в в. "Сега"
През седмицата покрай останалото се повдигна и въпросът за отношението на държава към филмопроизводството. Тома Биков се изказал на комисия по култура и медии и веднага се чуха гласове на тревога, че държавата ще финансира филми избирателно за свои пропагандни нужди. Чети нататък »
Откакто е тарикатско да си българин
30/10/2018 в Webcafe
Войната с корупцията продължава. След знаковите олигарси, костеливата, но справедлива ръка на държавата посегна и към Бато Харо, по-малко известен като Петър Харалампиев, директор на ДАБЧ. Със свити от ужас и детинска изненада души научихме, че във ведомството, което той оглавява от миналата година, стара практика е да се търгува с българско гражданство. Ама как така?! Нима това не е най-святото? То е все едно да търгуваш с баща си и майка си! Чети нататък »
Гара „Консервативна“
27/10/2018 в OFFnews
Българският народ е може би сред най-псуващите народи в света: както се казва, българинът като кихне, после веднага изпсува на майка, за да покаже, че моментът на временна слабост е отминал и отново е същият тарикат като преди. В този ред на мисли е странно че се занимаваме толкова време с репликата на Валери Симеонов за кресливите майки и уж болните деца, след като сме свикнали и на много по-скандален наратив. Обаче редът на мисли не е този, а съвсем друг. Чети нататък »
Речта на вицепремиера
26/10/2018 в 24 часа(Технология на възмущението)
Каква е целта на комуникацията? Освен да обменим информация, да научим нещо, което досега не сме знаели, нейната цел е да се разберем помежду си, да опитаме да живеем заедно, в крайна сметка в сърцата ни да остане повече любов и доброта. На практика обаче се получава точно обратното: след всеки пореден „граждански порив за правда“, след всяка поредна „битка в името на велика кауза“ ние излизаме по-озлобени, с повече омраза един към друг. Чети нататък »
