Дори такова еднозначно действие като „разобличаване“ по закона „Магнитски“ е в състояние да раздели клетото ни общество. Излиза, че има „наши“ престъпници и „ваши“ престъпници, което прави нещата вече съвсем удобни за вписване в класическата болшевишка формула „който не е с нас е против нас“ – онези, за които Пеевски е по-голяма мутра от Божков, са комунисти; онези пък за които истинската мутра е Васил (Черепа) Божков, те са бойковисти и герберасти. Иначе, да: „Мутри вън!“. Чети нататък »
Рано тази сутрин, когато седнах да пиша този текст, все още не знаех как е минала премиерата на филма „Змия“ (заклеймен като педофилска пропаганда), обявена за снощи, неделя, от 20:00 часа в къщата на малкия брат на Христо Ботев – генерал Кирил Ботев – на ул. „Шипка“ 23. Прочетох само, че „активисти от неформалните колективи Библиотека ЛГБТИ+ и Феминистка библиотека организират акция в отговор на зачестилите хомофобски атаки срещу ЛГБТИ+ общността в България“. От „Свободна Европа“ пък знам, че „зачестилите хомофобски атаки“ се състоят в това, че друг вид активисти – този път патриотични – са раздавали листовки, лепили са стикери и са присъствали на прожекцията на филма „Черупки“. Чети нататък »
Повечето от критиците на Европейския съюз не желаят неговата гибел, нито искат страните им да го напуснат. Напротив, стремят се да го променят, за да го спасят от собствената му лудост и да попречат на собственото му самоубийство.
В края на седмицата се сблъскваме с един нравствено-политически (това не е ли оксиморон?) проблем, свързан с европейското бъдеще или ако не с цялото бъдеще, то с бъдещето на европейското мислене и мироглед. Проблемът е такъв, защото е свързан с избор между две по принцип нежелателни неща, между два популизма. Но тъй като напоследък много често избираме измежду неща, които не харесваме, не вярвам да има учудени. Проблемът е политически, защото се отнася до надмощие в Европарламента, а е нравствен, защото засяга ценности. И произлиза от въпроса: е ли все още ЕНП истинска десница, която е в състояние да балансира поривите на избуялата левица? Чети нататък »
Добре е да се знае защо се случват нещата, които се случват. Мнозина ще посочат най-различни събития и обстоятелства за причина на случващото се, но те не са истинска причина, а само следствие, което служи за причина на друго следствие.
Прието е да се мисли, че индивидуализмът е нещо много хубаво. Всички сме индивидуалисти, защото го свързваме със свобода, интелект и честна конкуренция. Но дали индивидуализмът е извор на добрини? Напоследък често се питам откъде е цялата тази грозота, която се изля върху нас като гъста и питателна помия, и ставам все по-убеден, че една от главните причини е нашият специфичен индивидуализъм. И тази грозота не е последните седмици. Просто сега стана особено крещяща, постави рекорд, надмина себе си. Може би защото комуникационните канали са по-съвършени и по-достъпни от всякога. Чети нататък »
Знам. Знам, че антикомунизмът е демоде, а пък ще ме обвините точно в него. Ще ме обвините, че вадя призрака на Тодор Живков от нафталина (призраците в нафталин ли ги държат?), за да плаша децата и да преча на свободното им самоопределение. И все пак… Чети нататък »
Случвало ли ви се е в прохладна пролетна утрин да се събудите завити до веждите с юргана, когато отвъд пъстрите завеси на открехнатия прозорец първите слънчеви лъчи едва се протягат, а птичките прочистват гърла за любовна песен? Тогава виждате, че имате още време, не се налага да станете веднага и сърцето ви се изпълва с блаженство. Затваряте очи и се оставяте да ви обори дрямка. Но ето че се прокрадва гнило чувство. Колко е малък пухеният ми юрган, а как огромен е светът! Дали ще се справя, дали ще оцелея? Надигаш се и с тези черни мисли потътряш чехли към тоалетната. Чети нататък »
Не унивай, избирателю! Днес ситуацията ти се струва хаотична, но не е. Просто по силата на клатещото се махало лявото се връща в цялата си прелест. Така е по цял свят. България не е страна, която задава тенденции. България може само да резонира в честотата на световните събития. Вземете комунизма от 1944 до 1989, дето ни сполетя на крилете на Съветската армия, с чийто паметник от години се чудим какво да правим. Без тази армия и без Войната, от само себе си комунизъм у нас никога нямаше да се появи. И днес лявото се завръща в лицето на Президента и гравитиращите около него политически формации, само защото и целият свят е олевял. Това е нещо като земетресение, като неумолимата смяна на сезоните. Чети нататък »
На 11 май вече отбелязахме паметта на светите братя Константин (с монашеско име Кирил) и епископ Методий, който се изпотяваше, когато се препира с простаци. Изглежда днес отбелязваме пак същото, но от по-различна гледна точка. Днес си задаваме въпроса: „Какво са искали да кажат свв. Кирил и Методий, изобретявайки буквите?“ (вж. за сравнение крилатия въпрос: какво е искал да каже авторът?). Днес цял ден поети и поетеси, учители, журналисти, научни работници и други интелектуалци ще публикуват глаголици във фейсбук, ще ви говорят колко ГОЛЯМО е Кирило-Методиевото дело и какво е ЗНАЧЕНИЕТО му за днешния Българин (онзи, знаете си го). Ще ви кажат за славянската култура и за това как по всяка вероятност майката на братята е била славянка, ще ви кажат с просълзени очи за духовността, каквото и да разбират под „духовност“, ще намекнат за Moravia Magna, ще ви кажат (този път с присвити очи) за изтънчената византийска дипломация, за ментора на св. Константин – патриарх Фотий, поръчителя на „Кирило-Методиевото дело“, – а може дори и за Фотиевата схизма (863-867), ако решат да ви впечатлят малко повече. Но каквото и да ви кажат, празнуването ще си остане нелогично. Чети нататък »
Само на мен ли ми е абсолютно безразлична съдбата на паметника на Съветската армия? Само аз ли си мисля, че поуките от историята, паметта за събитията и личностите, консенсусът около тяхната оценка са по-важни от купчините камък и метал, струпани преди всичко с пропагандна, пък чак сетне с художествена цел? Колцина от минувачите изобщо знаят какво нашепват паметниците? Чети нататък »
Преди не много време като нежен воал през медийното пространство в един и същи ден преминаха две новини: Жан Виденов се връща в политиката с нов комунистически проект и патриотите се обединяват отново. Заради народната амнезия не само Виденов, ами Луканов и Тодор Живков щяха да се върнат в политиката, стига да бяха живи. Въпрос на време, въпрос на дистанция. Въпрос на тотална липса на исторически инстинкти. Що се отнася до патриотите, там нещата са по-различни. Чети нататък »
