Случи се на няколко пъти да ме обвинят, че съм се променил. „Сула беше един от най-силните и морални либерални гласове до преди няколко месеца – казаха. – Но се вбеси от крайностите в либералният спектър и одесня“ (което, освен останалото, е и едно мило признание, че либерализмът вече е ляв). Изобщо нямаше да занимавам никого с оценките за себе си, ако днес не ми се беше случило да говоря с един твърде известен социален антрополог, който каза следното: „Напоследък все ме питат защо става така, че хора с либерални възгледи стават консерватори (например Огнян Минчев, но и не само). Дори съм започнал научно изследване по темата“. Чети нататък »
Какво си мислим, че е свободата?
16/02/2018 в WebcafeПрофил на критиците на Истанбулската конвенция в цитати
10/02/2018 в в. "Сега"
Защо вече цял месец спорим за Истанбулската конвенция? Много просто – защото отдавна вече не спорим за нея, а за много по-важни неща. А и заради друго: заради това, че както се оказа, около 70% от хората не са достатъчно еволюирали, за да бъдат на нивото на дебата. Чети нататък »
Колко комара се побират около една кръгла маса?
в Webcafe
Новината, че Антикорупционният фонд се е заел с прочутия проект на дунавските общини за преброяване на комарите, не ме докосна кой знае колко, но ме накара да се замисля за първи път по-сериозно (доколкото съм способен на това). Въпросът „Колко комара подлежат на напръскване от двете страни на Дунав?“ по своята философска загадъчност си е направо съвременна редакция на средновековния схоластичен въпрос „Колко ангели (или дяволи) могат да се съберат на върха на игла?“. Чети нататък »
На какво се делят българите и можем ли да спрем махалото
03/02/2018 в в. "Сега"
Странно как не стихва дискусията за Истанбулската конвенция. И не само че не стихва, ами сякаш се разпалва все повече. Ето, социалистите искат да правят референдум. Управляващите пък вкарват в играта Конституционния съд. Даже бившият президент Плевнелиев издигна глас: ако не се подпише, няма чуждестранни инвеститори – заплаши той.
Защо тази тема е толкова интересна и не спира да бъде актуална вече трета седмица, защо не е като другите чудеса, които обикновено са за по три дни и после се забравят, за да отстъпят място на някоя нова медийна истерия? Чети нататък »
Не дали, не защо, а как трябва да се изучава Соцът
27/01/2018 в в. "Сега"
Нека го наричаме така – „Соц“. Даже ще го пишем с главна буква, но ще си знаем, че под „Соц“ разбираме тоталитарния комунистически режим в България между 1944 и 1989, обхванатите от носталгия по него днес, както и всеки опит за възраждане на идеологията му. Именно неговото изучаване в 10 клас стана една от водещите теми на отиващата си седмица. Чети нататък »
Ария на умерено либералното възмущение
23/01/2018 в Петте кьошета
Случайно, ама наистина съвсем случайно, понеже ми се мерна препечатано в един информационен сайт, попаднах на статус във Фейсбук от оперната певица Александрина Пендачанска по въпросите на Истанбулската конвенция. Понеже много уважавам операта – за мен тя е може би на самия връх на развлекателния жанр – зачетох се и се опечалих. Чети нататък »
Модерният човек е нещастен, защото не е наясно с мирогледа си
21/01/2018 в в. "Сега"
Започнахме годината с рекорд по недоволство, по брой и разнообразие на протестите. В социалните мрежи се написаха сърцераздирателни статуси, каквито не биха написали и гражданите на Херкулан и Помпей след изригването на Везувий. От парламентарната трибуна се нарисуваха картини, в сравнение с които Апокалипсисът е детска приспивна песничка.
Защо модерният човек е тъй фрустриран и нещастен? Чети нататък »
В помощ на Карима Дeли при свалянето на българския клип
20/01/2018 в Webcafe
Миналия петък зелена евродепутатка изказала мнение, на което не си заслужава да се обръща внимание. Но не щеш ли, цяла българска политическа партия (ВМРО) и цял български министър (Боил Банов) се ангажираха с реакция на това събитие и вече стана невъзможно да го игнорираме. Чети нататък »
Новият сезон и българският Пучдемон
13/01/2018 в в. "Сега"
Винаги съм казвал, че прекомерното гледане на телевизия е вредно и че има хора с по-крехка душевност, на които то или трябва да се забрани, или драстично да се ограничи престоят им пред телевизора. Един такъв човек ни показаха из онези дни. Тръгнал да събира подписи за отделянето на Северозапада от България: „Първо ще се отделим като автономия или независима държава (това още не е съвсем ясно) и тогава вече тепърва ще се обърнем към Румъния да видим дали ни искат или не ни искат. Ако не ни искат, ще си останем независими“. На което румънските медии, които не са много по-читави от нашите, веднага отговориха с гръмотевични заглавия: „Българи искат в Румъния!“. Чети нататък »
Далаверата от председателството
11/01/2018 в Webcafe
– Добре, де – на няколко пъти чух да се питат един другиго разни хора, включително журналисти и общественици, – каква е пряката полза на България от това че за половин година ще председателства Съвета на Европейския съюз в Брюксел? Имаме ли някаква изгода, каква е далаверата?
Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос (без изобщо да сме сигурни дали ще успеем), е редно да се замислим за няколко други, банални на пръв поглед, но иначе важни въпроси. Чети нататък »
