Напротив, има значение!

17/06/2016 в сп. "Икономист"

Вече цяла седмица обществото трепти с разстрела на Митьо Очите. Заедно с трепета обаче има и възмущение, защото възмущението е базисно чувство в нашата публична комуникация – възмущаваме се от всичко, включително и от самото възмущение, с което реагираме на събитията. Сега сме възмутени, че се обръща прекомерно внимание на престрелката в Слънчев бряг. Чети нататък »

 

За мурзилките, соросоидите и църквата

11/06/2016 в в. "Сега"

Един църковен събор броди из Европа. Броди повече от век, ако приемем, че идеята за него e от 1902 г. Особено след Втората световна война за събора се заговори съвсем настоятелно, защото светът вече беше нов и всеки започна да търси ново място в него. Появиха се християни, които казаха, че християнството се нуждае от осъвременяване, понеже словото Божие не е лесно смилаемо за забързания модерен човек. Възникна въпросът християнството ли трябва да се променя според вкусовете на хората или хората трябва да променят себе си по християнския закон. Чети нататък »

 

От Катон до Бепе Грило

08/06/2016 в в. "Труд"

Партията на комика Бепе Грило се очерта като първа политическа сила в Италия на местните избори, които текат в момента. Гледайки това, гледайки и какво се случва и у нас, не можем да не си зададем въпроса: защо комиците изтикаха политиците? Най-простият отговор е: защото комиците вече звучат по-сериозно от политиците. За съжаление, този отговор, колкото и закачлив и симпатичен да изглежда, е ако не грешен, то поне подвеждащ. Подвеждащ, доколкото рисува образа на един просветен и взискателен електорат, превъзхождащ политиците. Всъщност, ако политиците са гламави, дребнави, крадливи, страхливи и надменни, то е единствено защото са проекция на своите избиратели. Чети нататък »

 

На гости у Бай Тошо

04/06/2016 в в. "Сега"

Защо понякога партиите се държат като малоумни? Това се попитахме ние, простите граждани, разбира се не с тези груби думи. Защо толкова често партиите будят удивление със своите на пръв поглед глупави постъпки? Защо в крайна сметка толкова си приличат в тези нелогични действия, въпреки гръмко декларираната антагонистичност помежду им? Нека да разгледаме левицата и десницата без управляващото мнозинство, защото когато партиите са на власт, по традиция са склонни мъдро и загадъчно да мълчат. Чети нататък »

 

Президентът със синия костюм

03/06/2016 в сп. "Икономист"

Жегна ме завист, когато разбрах, че Украйна си е намерила президент. “Украинци, ако ме искате като президент, ще стана президент.” – каза тя след две години руски затвор и стотина гигабайта публикации в интернет. Чудесно! Надя Савченко е обединяваща личност, всички я познават, всички говорят за нея, поради което авторитетът ѝ е голям – какво друго да искаш от един президент. Ами ние? Кого да издигнем за наш президент, та всички да са доволни, никой да не мърмори, а дори и да мърмори, тутакси да бъде заклеймен като злодей-безродник. Чети нататък »

 

И ни става някак апокалиптично

28/05/2016 в в. "Сега"

Тази седмица ние, простите граждани, научихме три неща. Първо, абитуриентите са безнадеждно деградирали, тяхното поколение за нищо не става – мамят, за да не се трудят и не се трудят, за да се забавляват. Второ, България цялата е затънала в Ценко Чоковщина и Чонко Цековщина, проядена от престъпност и корупция до безобразие. Трето, делото на Кирил и Методий е било напразно, защото Ценковците, Чонковците и абитуриентите не го тачат, а всички останали просто са неграмотни. В обобщение, бъдеще няма, защото битието ще се разпадне в близките дни. Чети нататък »

 

Що за вето е това?

21/05/2016 в в. "Сега"

Що за вето е това, което всеки може да обсъжда, да гласува, да бламира, да отхвърля и да обжалва! Това не е вето, а някакъв изрод на съвременния уж добродушен, уж преизпълнен с любов и умиление, но всъщност изцяло лежащ в зло свят. Ветото е нещо окончателно, произнесено от авторитетна институция. При нас – напротив, ветото не е край, а начало на кален поток от лъжи, лицемерие и евтин популизъм. Треперлив гласец на някой, който иначе трябва да олицетворява, но всъщност има право само да се съобразява. Чети нататък »

 

Оттегляне на подпис от манифест

20/05/2016 в сп. "Икономист"

Общественият дискурс се обогати с нов жанр – оттегляне на подпис от манифест. Професорите, подписали документа, наречен „манифест за републиката“, сега се чудят как по-елегантно да се разграничат от него. Припомням, че в началото на годината из медиите плъзна тийзър[1], че на националния празник ще се случи нещо невиждано, едва ли не властта ще падне и не само тя, но и цялата политическа система с нея, за да се отвори нова страница в историята на нацията. Чети нататък »

 

Спазми вляво

14/05/2016 в в. "Сега"

Ако си представим, че българската политика е пациент, то лесно можем да си представим и как тя отива при личния си лекар и му се жалва:

- Имам едни болки, докторе, едни спазми…

- Къде? – ще попита лекарят.

- Тук, вляво – ще посочи политиката. Чети нататък »

 

ПАНОПТИКУМ

08/05/2016 в в. "Сега"

Една от темите на последната седмица беше Валери Симеонов и мнението му за демокрацията. „Стига с тази демокрация и с тия права на българите в чужбина! – не издържа той. – Не ни се мотайте в краката, когато се опитваме да намерим решение на 25-годишни проблеми, сътворени от безродни политици и безродни капризничещи псевдосънародници!“. Разбира се, професионалните „протестъри“ веднага съзряха заплахата и пожелаха Симеонов да си подаде оставката и да не петни повече достойното и чисто име „депутат“ с компрометираното си присъствие в Парламента. Те рекоха: „Това изказване влиза в пряк сблъсък с демокрацията като ценност, която българският народ е избрал…“ Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 121 other followers: