Масовото самоубийство като идеал на материализма

26/02/2022 в в. "Труд"

Ето че Русия най-сетне нападна Украйна, което, колкото иначе да е неприятно и тревожно, е чудесна илюстрация към онова, за което искам да говорим – защо нашият свят изглежда така, сякаш нарочно иска да се унищожи, защо човечеството изглежда така, сякаш нарочно иска да се самоубие. И като казвам „нарочно“, не говоря празни приказки, а имам предвид именно това – целенасочено, планирано и организирано самоубийство. А не просто от алчност, невнимание и интелектуална слабост. Изчезването на човечеството няма да е злополука, а атентат. Автоатентат. Гледаме какво става около нас и се вайкаме: Чети нататък »

 

Протести и протести

24/02/2022 в TRIBUNE

Познаваме протести и протести. Пак ми изниква оня виц за Чапаев, Петка и нюанса и пак няма да го разкажа, защото е мръсен. Но схемата е абсолютно същата като при българските протести – две неща наглед еднакви и дори обозначени с една и съща дума, на практика са ужасно различни и даже противоположни. Какво е общото между протестите през 2020 и тези, които вече започват сега, в новите условия? Общото е че изразяват недоволство от нещо и намекват за евентуално бъдещо гражданско неподчинение, че и за по-решителни неща. Ами разликите? Какви са разликите? Чети нататък »

 

Руанда и демокрацията

22/02/2022 в NEWS.BG

Иван Кагаме, най-големият син на президента Пол Кагаме

Да се изкажеш последен не е лошо, защото другите вече са казали всичко и ти можеш да се забавляваш, да търсиш нови перспективи, без опасност да излезеш виновен, ако нещо е останало недоизяснено. Така и с Руанда. Вече знаем всичко – и коя е тази страна, а също и каква е била по време на белгийците и след тях, а също и как след тяхното напускане една народност е изклала с мачете друга народност, защото били по-светли и с по-остри носове, което им давало привилегии пред белгийците, а също и кой е сегашният ѝ президент Пол Кагаме, как е участвал в геноцида, как се е борил с корупцията, излизайки от тази борба с половин милиард долара лични пари, а също и как най-големият му син се казвал Иван (което лично за мен е особено важно), а също и как, като отишъл в Брюксел, Пол Кагаме искал проведе среща с някой, кой да е, министър-председател на някоя, коя да е, страна от Европейския съюз, а също и как министър-председателят на България Кирил Петков се съгласил, без да е съвсем наясно кой е Пол Кагаме и коя е Рунда, но поласкан, че ще проведе държавна среща на такова високо равнище. Хубав пиар и за двамата, дето се вика – win-win. Чети нататък »

 

Румен Радев започва да ми става симпатичен

19/02/2022 в в. "Труд"

Ако се скарат Румен Радев и Кирил Петков, вие за кого ще викате? Започвайте да мислите по този въпрос, защото необходимостта от взимане на решение чука на вратата – та-да-да-дааам…

Споменах ли, че откакто имаме ново правителство, Президентът ми се струва все по-приемлив, все по-симпатичен? Да не би това да беше целта на сложната му политическа маневра от вдигането на юмрука до двете му служебни правителства и третите предсрочни избори? „Защо е измислен „Форд“?“ – се питаше в стария виц. „За да има по-гадно от „Опел“ – гласеше отговорът. Ето, Радев започва да се превръща в „Опел“. Шегувам се. Сега да не вземе да се докачи някой собственик на „Опел“ или „Форд“ или пък някой президент! Чети нататък »

 

Българинът (оня, дето си го знаете) между Изтока и Запада

17/02/2022 в TRIBUNE

 

Да се абстрахираме от потоците експертиза, които струят от социалните мрежи, и да видим какво разбира Българинът (дето си го знаете) от случващото се в, до, около и по повод на Украйна. Даже хайде и това да не гледаме – голям праз какво е разбрал или недоразбрал Българинът! Предпазен от зловредно и тенденциозно медийно въздействие, на Българина не му пука особено какво става в Украйна или пък какво ще стане, ако не тая сряда, то някоя друга сряда в неопределеното бъдеще, щом Русия нахлуе в Украйна под смаяния поглед на Европа и Америка и предизвика вълна от декларации, резолюции, санкции и военнополеви болници. Чети нататък »

 

Постоянно ми се случва справедливост

14/02/2022 в NEWS.BG

В събота стана дума за това как от ново, по-високо ниво на обобщение някои наглед различни неща започват да изглеждат еднакви. Например участниците в състезанието за властта. В събота казахме: „Но в същината си всички властници (поне в днешния демократичен свят) са едно и също – групировки на щурм към публичния ресурс. Има разлики. Разбира се, че има разлики, но за това ще говорим може би идния понеделник“. И ето че вече е „идният понеделник“. Чети нататък »

 

Либералният терор

12/02/2022 в в. "Труд"

Някой помни ли кога у нас за последен път се е говорило за планови арести и говорило ли се е изобщо някога? Но те очевидно са част от представата на министър-председателя за правова държава и разделение на властите, знаете за какво става въпрос, защото вече се говорѝ доста:

Всяка седмица събирам и ДАНС, и Бойко Рашков и им казвам: Нямаме време. Трябва да действаме така, че да имаме реални арести. Хората искат реални арести“. Чети нататък »

 

Свят без социални мрежи

10/02/2022 в TRIBUNE

Какво ще стане, ако един хубав ден осъмнем без фейсбук? Не всяка фантазия е достатъчно корава, за да си представи този кошмар. Всъщност, ако изчезне фейсбук, действителността е достатъчно гъвкава, за да се появи на негово място някоя друга социална мрежа, която да наследи функциите и мисията му, така че правилният въпрос е: какво ще стане, ако изчезнат социалните мрежи като такива, ако изчезнат изобщо и вече няма къде да туитваме, да постваме и да подреждаме на китни сергии обилните и уханни плодове на богатата си душевност. Чети нататък »

 

Владимир Димитров-Трансмайстора

07/02/2022 в NEWS.BG

Юлиан Попов е виден либерален говорител. От най-видните. И не разбирам защо трябва да му се хващаме на провокациите и да ги превръщаме в тема за обществен дебат. По повод онзи финансиран от държавата проект, в който транссексуални позират като модели от картини на Майстора, за да създадат изложбата „Другите българки“, Юлиан Попов сподели отдавна напиралото в него мнение за Владимир Димитров: провинциален художник, посредствен творец без финес и „вдъхновяващо креативно изкривяване“, на когото не достига духовитост дори да бъде Азис или Слави Трифонов, и което е най-важното – Майсторът не бил популярен в чужбина. Чети нататък »

 

Културата, за която си плащаме

05/02/2022 в в. "Труд"

Инсталацията, на която се очаква гражданите да посядат и да обсъждат миналото като бъдеще и бъдещето като минало под ръководството на модеатор.

Изглежда по лицето на земята има прокълнати места и мястото, където беше мавзолеят на Георги Димитров, е едно от тях. На тези параноични подозрения ме навежда упорството на Столична община периодично да монтира там всевъзможни необясними инсталации с набързо лепнати етикети „изкуство“ и „култура“. За последните намерения на Общината научавам от сайта „Площад Славейков“ и това е донякъде гротескно, защото (малцина знаят) аз съм член на Обществения съвет към дирекция „Култура“ на Столична община от името на БНТ и по културната политика на Общината би трябвало да се информирам от по-първа ръка. Да, но не се информирам. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 190 other followers: