Обичам Родината, мразя държавата!

01/09/2020 в NEWS.BG

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: „Обичам Родината, мразя държавата!“. И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо възможно ли е такива неща като родината и държавата да бъдат обичани или мразени? Изглежда анонимният създател на тази мъдрост нарича „родина“ високите сини планини, реките и златните равнини, птичките, пчеличките, розовото масло, киселото мляко, традиционно трудолюбивия и гостоприемен Българин (оня, дето си го знаете) и т.н. Докато „държава“ са институциите, полицията, данъчните, депутатите, митничарите, олигарсите, мутрите и прочие мерзости. Ако наистина е така, няма какво повече да говорим, но то не е и всички, мисля, сме наясно по този въпрос.

Чети нататък »

 

Лицата на мат’риала

29/08/2020 в в. "Труд"

В нашата махала, близо до Петте кьошета, има магазин за вълшебни предмети. Никога не съм влизал, но знам, че са от онези, дето ги рекламират с възторжени филмчета по телевизията и са ту чорапи за отслабване, ту хай-тек седалка с формата на задника, ту нещо от този род. От няколко дни сутрин пред магазина се събират малки тълпи и чакат да го отворят – старици с патерици и предпазни маски на лицата и други възрастни и не толкова възрастни люде, дошли да инвестират излишъка от доходите си в ново качество на живот. Понеже имах работа в съседната аптека, попитах за какво се редят онези отвън и фармацевтите ми отговориха иронично: „май за някакви очила, от които ставаш по-млад“. Сигурен съм, че се пошегуваха, но кой знае! – виждал съм чехли против целулит, тъй че… Чети нататък »

 

Класификация на протестиращите и на непротестиращите

22/08/2020 в в. "Труд"

Струва ми се, че напоследък думата „протестиращ“ се употребява твърде фриволно и сякаш се говори като за един вид, а всъщност видовете са няколко. И толкова различни помежду си, че е твърде вероятно някой протестиращ да се окаже описан неточно и да се обиди. За да не допуснем това, нека разгледаме следната импровизирана класификация. Чети нататък »

 

Богородица на барикадата

21/08/2020 в NEWS.BG

Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21).

Много ми се ще да гледам на молебена на Орлов мост като на молитва за изгонване на бесове. Дори тази молитва да не е била Киприянова, пак дава надежда, че хората най-сетне се обръщат в единствената правилна посока – към Твореца на всичко видимо и невидимо. Дори и такива, които по време на Великия пост преди Възкресение Христово, хулеха с най-скверни слова Църквата задето не спазва карантината, ругаеха светото Причастие като източник на зараза (което впоследствие не се потвърди с нито един случай) и наричаха свещениците с какви ли не имена, дори те богобоязливо стояха насред мъртвото кръстовище в съботната вечер със свещица в ръка пред иконата на Богородица и изглеждаха много умилително по телевизията. Само да е посмял някой да нарече хората на Орлов мост атеисти!

Чети нататък »

 

Опорката за старите и младите

15/08/2020 в в. "Труд"

Напоследък все по-често в разговори и коментари се натъквам на следната опростена теза: нашето поколение, поколението на старите (аз съм на 57, пък вие преценете колко съм стар) се е провалило и затова днес младите, нашите деца,  са принудени да лежат по улици и по мостове, за да поправят малодушните и безотговорни грешки на своите родители. „Явно, щом младите са на улицата, и ние имаме вина“, написа на стената ми мой връстник преди няколко дни. Затова, види се, когато говорят младите, старите трябва да мълчат! Чети нататък »

 

Апосиопеза

08/08/2020 в в. "Труд"

„Никаква гнила дума да не излиза от устата ви“
(Еф. 4:29).

 

В Уикипедия, пък и на много други места, пише, че апосиопезата е реторична фигура, при която ораторът внезапно замлъква и оставя недоизказана мисълта си. В писменото слово апосиопезата се отбелязва с многоточие, но някак не върви да използваш многоточието като заглавие за статия. На старогръцки (според речника на Дворецки) апосиопеза означава замълчаване, мълчание. Като стилистична фигура в литературата апосиопезата освен замълчаване е и отказ от говорене. Чети нататък »

 

Националната ненавист

04/08/2020 в NEWS.BG

„Ненавиждам София“, написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в социалните мрежи, но не и когато се срещнат очи в очи, защото тогава ще бъде катастрофално. Сякаш портите адови са се отворили и сатаната пирува.

Те са всякакви: млади и стари, глупави и умни, учени и неуки, такива, които се мислят за „леви“, и такива, които се мислят за „десни“, от града, от село, даже и от чужбина – обстоятелство, което често ги изпълва с необяснима гордост и самочувствие. Свързва ги единствено неистовата омраза, която не знам как не изпепелява собствените им души преди да я излеят навън, облечена в думи.

Чети нататък »

 

От минарето на Света Софѝя

01/08/2020 в в. "Труд"

Превръщането на „Св. Софѝя“ отново в джамия е солова политическа акция на Ердоган – дори ние, простите граждани, виждаме това. Знаците, които се опитва да излъчи той, са колкото към собствения му народ, толкова и към международната общност. Иска да придаде известно величие на леко разфокусирания си образ, да възстанови поизгубено уважение. Пък и покрай всичко останало да ореже малко приходите на новия опозиционен кмет на Истанбул – мълви се, че докато била музей, „Св. Софѝя“ носела на общината по 50 млн. долара годишно само от билетчета. Едно мащабно действие никога няма само една причина и никога не води само до един резултат. Чети нататък »

 

Нова православна партия?

25/07/2020 в в. "Труд"

Преди време писах за четири нови политически проекта – на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав Трифонов. Не че няма други, но тези заслужаваха (а вероятно и все още заслужават) внимание. В края на миналия месец се появи заявка и за още един – на Волен Сидеров – проект, който също заслужава внимание, ако не с друго, то поне със своята религиозна окраска. И дори не самият проект, защото той много прилича на пореден театрален костюм, а размислите, на които навежда. Чети нататък »

 

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

22/07/2020 в NEWS.BG

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече течеше. Всички бяха надянали празничните маски и залата жужеше, уютно изпълнена. После някак от само себе си дойде бързото гласуване, кабинетът отново оцеля, а оживената зала опустя откъм БСП и ДПС, които напуснаха, без да изчакат обясненията на вот. Останаха да стоят прави само Жаблянски и още двама-трима маскирани социалисти.

Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 174 other followers: