Зелената сделка и озъбените маски

18/10/2021 в NEWS.BG

Докато заместник-председателят на Европейската комисия с ресор Европейски зелен пакт – Франсискус Корнелис Герардус Мария Тимерманс – беше у нас за участие в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, попаднах на реклама, която ни насърчава да се снабдим с дизайнерски предпазни маски – нали знаете, че отдавна предпазната маска, освен всичко останало, е и средство да изразиш себе си, своята неповторима индивидуалност? Тя, видите ли, не обезличава, а напротив – оличностява! Говори се даже, че маските предпазвали и от зараза, но аз съм предпазлив по отношение на такива крайни твърдения. Чети нататък »

 

Във главата имаш àко (Чий е Ицо Хазарта?)

16/10/2021 в в. "Труд"

Преди години с мой приятел и жените наехме къща около Созопол. Всяка сутрин по хлад с приятеля ми отивахме да играем тенис в един занемарен клуб, а на връщане в колата, докато ни брулеше вятъра през отворените прозорци, си пускахме парчето, което бяхме обявили за официална песен на онова лято – „Във главата имаш àко / и за кинти духаш яко“. Ето това е за мен Ицо Хазарта, много го обичам. Той задоволява всички поетически потребности на взискателната ми душа. А сега ще става депутат от ПППП. Чети нататък »

 

Ще влезе ли Румен Радев в историята?

13/10/2021 в TRIBUNE

Ако спечели втори мандат, Румен Радев със сигурност ще влезе в историята, както преди него влязоха ярки личности като Бойко Борисов и Иван Костов. Жан Виденов също влезе, но по малко по-специфичен начин. За другите преди това сега няма да говорим, за да не обременяваме наратива.

Какво значи човек да влезе в историята? Много неща. Но като цяло означава да промени дневния ред на обществото, предизвиквайки тенденции и събития, които иначе не биха се случили. Историческите личности биват различни видове, но най-ярки са два от тях: революционери и народни закрилници. И докато сред споменатите по-горе Иван Костов прилича повече на революционер, то Бойко Борисов и Румен Радев са типични народни закрилници. Народните закрилници рядко имат своя стройна политическа визия, но пък се радват на легитимност заради голямата си популярност. Често се случва от тази популярност и легитимност на народните закрилници да се възползват други, по-рафинирани и по-сенчести сили. Чети нататък »

 

Батко, къде са Партиите на протеста?

11/10/2021 в NEWS.BG

Сърцето ми се къса като гледам как работниците от магистралите протестират с жълти жилетки – самотни, оставени на мъката си. Не виждам до тях Мая Манолова, която лани тикаше инвалидни колички и предвождаше медицински сестри, не виждам и Отровното трио с неговите бесилки, ковчези и пернишки винкели. Чети нататък »

 

Светостта в постхристиянското мислене

09/10/2021 в в. "Труд"

 

„Честваме 110 години от рождението на Баба Ванга“

(в. „Марица“)

 

Не всички човеци придвижват човечеството, а сравнително малка част от тях. Тези, които го придвижват, са два вида – политици и пророци, императори и интелектуалци, като влиянието на първите е ефективно, а на вторите – пожелателно. Политиците властват, а пророците дават дефиниции. Бедите започват, когато политиците престанат да се вслушват в пророците. Тези мисли споделя Ортега-и-Гасет в една своя лекция в Германия през началото на 50-те години на ХХ век, когато очевидно вече е станало ясно, че Европа не отива на добре, защото „…фауната на европейските политици деградира постепенно, поколение след поколение …“ (било е ясно още през 1951, забележете!). Очевидно, когато политиците обърнат гръб на пророците, обръщат гръб и на дефинициите, изгубват способността си да наричат нещата с правилни имена и от това настъпва объркване. И колкото повече властниците се правят, че пророците не съществуват, толкова повече дефинициите се изкривяват, думите губят своя смисъл и изопачават значението си. Да вземем например понятието „святост“ (имаше някога такава песен на Мими Иванова – „Майчице свята“). Какво значи нещо да е свято, какво значи някой да е светец? И какво е светостта днес в общата представа на просветения европеец? Чети нататък »

 

Някои особености на електоралното стадо

06/10/2021 в TRIBUNE

Всеки път, когато на хоризонта замержелеят избори в два тура, започва да ме измъчва един и същи въпрос: откъде партиите знаят как избирателите им ще се държат на втори тур, та си позволяват отрано да обещават подкрепа на тоя и на оня? „Аз имам свой кандидат за президент – казват, – обаче ако не стигна до втори тур, ще подкрепя еди-кого-си“. Откъде знаеш, че този избирател, който по някаква причина те е харесал, ще хареса и всекиго, когото му посочиш? Толкова е нелогично и същевременно толкова познато, че никой не му обръща внимание. Чети нататък »

 

Сатанинският вирус и божествената ваксина

04/10/2021 в NEWS.BG

Понеже наскоро говорихме за грехове и тям подобни отвлечени работи, се сетих как един духовник написа във фейсбук (не че това е най-подходящото място за богословстване), че е изумен как имало хора, според които коронавирусът е от Бога, а ваксините от сатаната, при положение че било точно обратното – коронавирусът бил от сатаната, а ваксините от Бога. Не знам кое е по-удивително – дали това, че православен духовник може да изкаже такова твърдение, или това, че го прави във фейсбук – едно само по себе си твърде нечестиво място, доколкото провокира хората да се пъчат с най-неприятните качества на характера си. Чети нататък »

 

Греховете на българите

02/10/2021 в в. "Труд"

Греховете на народите са тема, която сме засягали няколко пъти, но никога не сме я поставяли в центъра на изображението. А може би е трябвало, защото греховете на народите коват тяхната съдба. Много народи и особено балканските са свикнали да живеят (и да се успокояват) със заблудата, че светът е враждебен към тях, великите сили искат да ги затрият, историческият им жребий е отвратителен, докато самите те са симпатични, морални, талантливи и гениални. Затова тези народи са мизерни (продължават да се успокояват те), незаслужено мизерни, не защото самите те не стават за нещо повече, а защото светът се е наговорил против тях. Чети нататък »

 

Новите дрехи на Триумфалната арка

25/09/2021 в в. "Труд"

Човекът има едно изключително маймунско качество (дали пък Дарвин в крайна сметка няма да излезе прав?) – да приема и да следва онова, което приемат и следват всички останали или поне някакво набедено за представително мнозинство от тях. Андерсен, който е малко сълзлив за моя вкус, много добре го е илюстрирал в „Новите дрехи на царя“. Когато всички решат, че нещо е велико, никой не смее да се изока, че царят е гол. А как всички стигат до решението, че нещо е велико? Това един Господ знае и стари жèни. Само нека не ми казват, че всички разбират от високо изкуство, защото ако беше така, то нямаше да е високо. Ако към синдрома на новите дрехи на царя прибавим и проникновението на Войников за криворазбраната цивилизация, то картината ще добие своята завършеност. Чети нататък »

 

По следите на изгубения капитализъм

18/09/2021 в в. "Труд"

Несправедливо оставяме без достатъчно внимание един много показателен аспект от пропагандната война, свързана с коронавируса – мотива за вината на световния капитализъм. Всеки левичар, който с гръбначния си мозък долавя, че нещо в цялата тая работа с пандемията, маските и ваксините не е както трябва, търси вината в капитализма, капиталистите и милиардерите. Наскоро четох една статия от богослова проф. Антоний Хубанчев за човека като творец (в божествения смисъл), но смятам, че човекът е много по-изявен като обвинител. За всеки феномен трябва да се посочи виновник, който да понесе отговорността. Консерваторите казват, че за пандемията са виновни либералите, либералите обвиняват консерваторите задето не щат да се ваксинират, а всички леви като един сочат с пръст капитализма. Ето какво написа един гражданин в SULLA.BG: Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: