(продължение)
Днес, понеже е ден за размисъл, нямам право да агитирам за партии и кандидати, което твърде ме облекчава, защото и бездруго нямам желание. Но това, дето не бива да се изказвам, ми развързва ръцете. Веднага се възползвам и продължавам темата от миналата събота. Чети нататък »
Днес съдбата – тази дърта шегаджийка – реши да ме захвърли като парцалена кукла посред обсъждане на стратегия за развитие на културата в София. Имаше представители на културни институти, творчески съюзи, неправителствени организации и ръководители на проекти. Като какъв присъствах аз ли? Не питайте! Ще дойде ден, когато с хлътнали от старост очи и треперещ глас от смъртния си одър ще ви разкажа. Чети нататък »
Знаете го вица дето двама луди си говорят.
– Защо пляскаш с ръце?
– Гоня крокодили.
– Но тук няма крокодили.
– Ами, как ще има, щом пляскам! Чети нататък »
На какво се делят партиите и техните избиратели? Леви и десни, либерали и консерватори, еврофедералисти и евроскептици, промигранти и антимигранти? На това може би също, но то е мимолетно – днес е така, утре е иначе, едно време консерваторите мяха монархисти, днес са националисти; едно време либералите бяха капиталисти, днес са културни марксисти. А какви ще станат утре, това знаят само Баба Ванга и Нострадамус. Чети нататък »
Извинявам се за закъснението, защото новината е от миналата седмица, но пък е поучителна – подтиква човека да си сипе едно питие, да разглоби пистолета си и да се отдаде на обобщения.
Миналата седмица на първо четене бяха приети промени в Наказателния кодекс, според които пределите на неизбежната отбрана могат да бъдат превишени, когато нападението е „насочено срещу живота, здравето, сво6одата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“. Чети нататък »
Само на мен ли ми се струва, че в този свят нещо не е наред? Уж всеки върши каквото трябва, а накрая нищо не се получава. Така и с новите касови апарати: и държавата казва, че бизнесът е прав, и бизнесът казва, че държавата е права, а в крайна сметка от ден на ден атмосферата се нажежава и никой не знае как ще свърши. Чети нататък »
Най-обикновена вода в пластмасова бутилка. Някои й викат „гола вòда“, а когато е от хладилника – „една студена вода“. Разликата между нея и водата от чешмата, кладенеца, извора, оазиса, потока, ручея, локвата и т.н. може и да е в особеното място, от което блика, може да е в нейната неподправена чистота, недокосната от човешка ръка, но преди всичко е в това, че за разлика от другата вода, тази я продават в магазина и трябва да идеш, да я избереш сред десетина други „уникални“ води и да я купиш. Това превръща въпросната вода в стока, а всяка стока се нуждае от реклама, дори и най-простата. Чети нататък »
Ето че вече сме в предизборна кампания – очите са широко отворени, дишаме с пълни гърди, чувстваме как демокрацията пулсира във вените ни. Покълват нови надежди, напъпват нови мечти. Тези избори са драматични, съдбоносни са даже, не само защото за всяка партия е важно да има евродепутат, което показва, че е „в играта“, не и заради това, че за кандидатите в лично качество Европейският парламент е твърде желан кариерен етап, пък и заплатата не е лоша. Изборите са драматични, защото резултатите от тях ще нарисуват политическата картина в България. Ще зададат насока за следващите местни и парламентарни избори. Ще покажат на избирателите кой ще го бъде и кой не. Чети нататък »
Коя ли може да е тази партия? Натрапчивия въпрос повдигна в ума ми съобщение в един сайт (щом той не казва името на партията, и аз яма да кажа неговото), което гласи буквално: „Митинг-шествие на политическа партия ще затвори ключови улици и булеварди в столицата на 1 май. Шествието се провежда всяка година в чест на Деня на труда“. След това загадъчно съобщение следва списък със затворените улици и – толкоз. Материалът свършва. Чети нататък »
Досега винаги е слизал. Казват, че от Съботата, в която не слезе, ще започнат последните времена. Днес с правителствения аероплан Старозагорският митрополит Киприан ще ни донесе Благодатния огън от храма „Възкресение Христово“ в Иерусалим. Огънят слиза неизменно повече от 17 века. Над Гроба Господен е построена Кувуклия (параклис), а над нея – голяма ротонда. По време на свещенодействието синьо-бели светкавици озаряват цялата вътрешност на храма, а свещите в ръцете на някои от присъстващите се запалват от само себе си. Възглас на удивление преминава през няколко хиляди души в един и същи момент. Чети нататък »
