Тази е може би най-модерната тема, когато говорим за съдбата на Европейския съюз – Европа на нациите/отечествата. Възбудени очакваме изборите догодина, за да видим ще раздруса ли рамене тази Европа като Атлас и ще се изправи ли от своето унижение.
Има политически наблюдатели и академични политолози, за които „Европа на нациите“ и „Европа на отечествата“ са синоними. Аз обаче мисля, че това не е така и че разликата между двете е знаменателна. Чети нататък »
Политическо ли е убийството в Русе? Според мен не е, въпреки приятния гъдел у прогресивната общественост да беше. Има очевидни неща, които не се връзват: Тиранинът не организира атентат директно срещу опасните разследващи журналисти от „Бивол“, а срещу невинна водеща на магазинно предаване в регионална телевизия. Единствената ѝ вина беше, че е анонсирала интервю с биволци, взето, доколкото разбирам, от другиго. Професионалисти нагласят убийството, но оставят улики. Могат да организират такава сложна операция, но не могат да затворят устата на медиите, които иначе уж всичките са техни и всички журналисти работят с чатал на врата. Не се връзва. В крайна сметка все си мисля, че в русенския парк убиха красива млада жена, а не Анна Политковская. Чети нататък »
Не много отдавна г-н Путин тури пръст в незарастващата рана на нашата национална чувствителност. При свое посещение в Австрия той спомена страната ни в едно според мен скучно и недодялано изказване – посъветва Европа да не прави като България, която не си знаела интереса и затова изтървала Южен поток. Толкоз. На такова изказване аз не мисля, че трябва да се отговаря или изобщо да му се обръща внимание, но му обърнаха. Чети нататък »
Извинявам се на националната аудитория, че ще предложа тема от един конкретен град, па макар и той да е София, но ми се струва, че тенденциите и изводите са универсални.
Носи се мълва, че неофициално София вече е достигнала три милиона. Дори с невъоръжено око може да се види, че около една четвърт от автомобилите по улиците са с регистрация от други населени места. Това не са туристи и гости на столицата, а столичани, които живеят и работят тук, но плащат данъците на колите си другаде. Но дори и без тези данъци, милионите сравнително нови столичани харчат парите си в града и това е хубаво, защото градът богатее. Чети нататък »
Вече започва да ми дожалява за македонците. В неделя с истерични крясъци ги подкараха да гласуват (или да не гласуват) в едно допитване с крайно малоумен въпрос: „Подкрепяте ли членството в ЕС и НАТО с приемане на договора между Република Македония и Република Гърция?“. То е все едно някой да ви попита вас дали желаете да се увеличи продължителността на живота чрез удвояване на здравните вноски и таксите в болниците. В такива случаи политическите манипулатори очакват простият народ да отговори с възторжено „ДА!“ на първата половина от въпроса, без да се замисли върху втората. Чети нататък »
Не тази, а другата неделя в Румъния ще се проведе референдум. Той ще се допита до гражданите дали искат да се промени дефиницията на понятието „семейство“ в румънската конституция. В момента тази дефиниция гласи, че семейството е брак между двама съпрузи, а предложението е да се конкретизира, че това е „доброволен съюз между мъж и жена“, както с абсолютно същите думи е записано и в чл. 46 на българската конституция. Чети нататък »
Случвало се е да казвам, че моментното управление на България (ГЕРБ + всевъзможни „патриоти“) би могло да се определи и като дясно, ако не за друго, то поне заради това, че за него са гласували избиратели, мислещи себе си за десни. Днес вече съм готов да изляза на площада и да се оставя да ме замерят с фъшкии за тези думи. През последните дни правителството се показа не само като безкритично популистко, но и като толкова левичарско, че в сравнение с него неомарксистите приличат на либертарианци. Чети нататък »
Още в деня, в който Виктор Орбан прочете речта си пред Европейския парламент, разбрах, че се отваря голям разговор, че дебатът за Европа вече няма да е същият, но се въздържах от коментар, от една страна за да изчакам развитието на темата, и от друга, защото осъзнавах, че всички ще се упражнят върху нея, тъй че един глас повече или по-малко не интересува никого. Чети нататък »
Понеже в неделя си имах по-важна работа, не проследих на живо как българите от чужбина помитат системата, но после се зачетох, защото ми стана интересно може би поради вроденото ми увлечение по гротескното и карикатурното. Разбира се, най-атрактивни ми се видяха конспиративните теории, добросъвестно систематизирани от проф. Ивайло Дичев. Чети нататък »
Ето какво каза Петро Порошенко:
„Автокефалията на църквата е въпрос на нашата независимост. Това е въпрос на нашата национална сигурност. Това е въпрос на цялата световна геополитика“.
Което означава, че поне за украинския президент въпросът за самостоятелност на тяхната православна църква е чисто политически и никакъв друг. Забележете терминологията, забележете лексиката – освен думата „автокефалия“ и донякъде „църква“, всичко друго е взето от активния речник на парламентариста. Чети нататък »
