Започнахме годината с рекорд по недоволство, по брой и разнообразие на протестите. В социалните мрежи се написаха сърцераздирателни статуси, каквито не биха написали и гражданите на Херкулан и Помпей след изригването на Везувий. От парламентарната трибуна се нарисуваха картини, в сравнение с които Апокалипсисът е детска приспивна песничка.
Защо модерният човек е тъй фрустриран и нещастен? Чети нататък »
Миналия петък зелена евродепутатка изказала мнение, на което не си заслужава да се обръща внимание. Но не щеш ли, цяла българска политическа партия (ВМРО) и цял български министър (Боил Банов) се ангажираха с реакция на това събитие и вече стана невъзможно да го игнорираме. Чети нататък »
Винаги съм казвал, че прекомерното гледане на телевизия е вредно и че има хора с по-крехка душевност, на които то или трябва да се забрани, или драстично да се ограничи престоят им пред телевизора. Един такъв човек ни показаха из онези дни. Тръгнал да събира подписи за отделянето на Северозапада от България: „Първо ще се отделим като автономия или независима държава (това още не е съвсем ясно) и тогава вече тепърва ще се обърнем към Румъния да видим дали ни искат или не ни искат. Ако не ни искат, ще си останем независими“. На което румънските медии, които не са много по-читави от нашите, веднага отговориха с гръмотевични заглавия: „Българи искат в Румъния!“. Чети нататък »
– Добре, де – на няколко пъти чух да се питат един другиго разни хора, включително журналисти и общественици, – каква е пряката полза на България от това че за половин година ще председателства Съвета на Европейския съюз в Брюксел? Имаме ли някаква изгода, каква е далаверата?
Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос (без изобщо да сме сигурни дали ще успеем), е редно да се замислим за няколко други, банални на пръв поглед, но иначе важни въпроси. Чети нататък »
Слава Богу, че „ние простите граждани“ сме в множествено число. Иначе щяхме да срещнем проблеми с граматическия род – мъжки ли да е, женски ли да бъде или някакъв трети. И дали ако изберем за себе си мъжки или женски род, няма да обидим някого. И изобщо, недоумявам как никой досега не се е сетил да тури в ред граматиката. Какви са тия мъжки и женски родове на думите? След като половете вече са над 30, то редно е толкова да бъдат и граматическите родове на съществителните имена! Откъде накъде „Европейският съюз“ ще е в мъжки род! Чети нататък »
В първия работен ден забелязах, че някои хора не само са си прекарали празниците във Фейсбук, но даже са постигнали умопомрачителната скорост от нов статус на всеки 5-10 минути. Срещат се и статуси, публикувани по време на обратното отброяване на последните секунди преди настъпването на новата година. Темите са различни. Разбира се, преобладават печените птици, полуопразнените чинии и анимираните поздравителни картички, придружени от документални репортажи кой какво и колко е ял или ще яде. Чети нататък »
Когато наближат тихите и светли празници, се надигат пълчища от инкасатори, данъчни и съдия-изпълнители. Кол центрове ти звънят, за да напомнят какви непогасени задължения имаш, колекторски фирми започват да търсят бързите кредити, които си теглил. Даже топлофикация вдига телефона, за да се разберете по човешки, преди да ви осъдят по бързата процедура. Всичко това е част от коледния дух. Чети нататък »
„Тиха нощ, свята нощ“ – една от най-популярните песнички, с които търговците ни предразполагат към потребяване на празнични стоки и услуги, и която тананикат с тънки електронни гласчета клатушкащите се пред магазините пластмасови китайски дядомразовци. За да ни стане тихо и свято, специални усилия полагат вестници и сайтове, телевизии и радиостанции. Усърдно ни информират за коледните неща и го правят всяка година с почти едни и същи изречения. Чети нататък »
Реших да кача тук целия процес по избор на заглавие, защото си заслужава. Вчера, 20 декември 2017, пуснах във Facebook следната молба:
За тези, които познават Янаки Богомил, пък и за онези, които не го познават:
Имам проблем. Не мога да измисля заглавие на втория роман за Янаки Богомил, който вече е в издателството. Мина три редакции лично от мен, мина и още три редакции от трима различни редактори (общо шест), но все още си няма заглавие. Помагайте!
С две думи за какво се разказва. Янаки Богомил попада в шикозно ловно стопанство в компанията на някакви отчаяни и покварени сноби. Зима е. Горе в Родопите всичко е потънало в сняг. В центъра на компанията е важна особа – водач на модерна църква. Именно той е убитият. Всеки от гостите може да е убиецът, но същевременно очевидно никой не е. Точно когато всичко уж се изяснява, Янаки осъзнава, че задачата може да има и съвсем друго решение. Няма мутри, няма го малкия човек, няма критически реализъм. Нарекоха го сатира, но според мен не е. Книгата не е роман на характери, а на идеи. Същевременно по един сравнително ненатрапчив начин е най-изчерпателното художествено четиво по отношение на богословската догматика.
Идеите за заглавие бяха 53, но с помощта на редовните си съветници ги сведох до тези, които ви предлагам. За тези които помогнат, ще има книги с автограф. В стихове! :
За едно денонощие предложенията се увеличиха до 77 и се оформи челна десетка по броя на гласовете. Благодаря на всички! Чети нататък »
Да се разберем от самото начало: аз нито се пързалям на ски или на други предмети, нито ходя в планината по работа или за удоволствие. Следователно, не пътувам и с лифт, защото до местата, които ме интересуват, се ходи с по-различни превозни средства. Затова и досега не обръщах особено внимание на напрежението около втората въжена линия в Банско. Чети нататък »
