Смъртните грехове в контекста на политиката

11/08/2021 в TRIBUNE

Има различни възгледи за света като цяло и в частност за отделни негови части като, да речем, историята. Тъй като сме демократи, тъй като сме толерантни, тъй като подобно на Волтер сме готови да умрем за правото на другия свободно да изкаже мнението си, дори и да не сме съгласни с него, струва ми се, че е добре не само да очакваме, но и да изискваме от политическите субекти, които на избори се състезават за гласа ни, освен различни хитроумни и проникновени политики, да ни предлагат за избор и различни мирогледни системи. В момента, дори и без да го осъзнават, всички се опират на официалния мироглед, който в общи линии е следният. Чети нататък »

 

Съвременният феминизъм и други неща

09/08/2021 в NEWS.BG

И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Бит. 1:27)

 

Тук [в България – б.м.] по принцип все още усвояваме обществени процеси с минимум две десетилетия закъснение, а и по манталитет обичаме да делим хората на човек (разбирай мъж) и жена“. Благодарение на социалните мрежи попадам на произведения, които иначе сам не бих потърсил никога и никога не бих прочел. Това им е хубавото на социалните мрежи. Ето например от горния текст, публикуван в „Площад Славейков“, научаваме няколко важни неща. Първите две от тях са, че „обществените процеси“ имат срок на състояване („по принцип“), актуалност и модерност, и че авторката попада в група от хора („ние“), от чието име очевидно се изказва и които вървят с 20 години след модата. И изглежда това ги фрустрира. Чети нататък »

 

Капанът на санкюлотите

07/08/2021 в в. "Труд"

Не мога да се отърся от тягостното усещане, че сме забравили каква е истинската цел на политиката. Може би заради това не можем да си подредим мислите в тези тревожни времена, когато два последователни парламента не образуват правителство. Защо бе, пичове красиви? Нали спасяването на Родината е общо дело? Чети нататък »

 

Защо българската политическа класа е обречена да бъде долнопробна

04/08/2021 в TRIBUNE, Добро и зло в политикта

Знам, че е почтено, преди да зададеш въпроса „Защо?“, да попиташ „Дали?“ – дали българската политическа класа е обречена да бъде некачествена? Но да речем, че сме го задали. Тя очевидно е некачествена, пък дали е така, защото е била облечена или поради нещо друго, мисля няма особено значение. И все пак ми се струва, че е обречена по няколко причини. Чети нататък »

 

Какво ни остана от демокрацията?

02/08/2021 в NEWS.BG, Добро и зло в политикта

Всеки следващ се хвърля към властта, разтревожен че демокрацията е в опасност и убеден, че само той е в състояние да я спаси. Аз пък не съм съвсем сигурен, че демокрацията изобщо е все още жива. С какво от нея разполагаме към днешна дата?

Може би с някои останки от разделението на властите и от контрола между институциите. Разполагаме и с изкуствено създадените бюрократични затруднения с цел да предпазват хората от собствената им лошотия. Това е твърде интересна философия на съвременния свят: човеците са еволюирали дотам, че да осъзнаят собствената си злина и да пожелаят да се справят някак си с нея. Така изобретяват системата от демократични институции, която действа на практика самостоятелно, извън волята на индивидите, които участват в нея. Така хората се оказват управлявани от някакво свое творение, което не може да е зло, защото е бездушно, и което обаче не са те самите. Вероятно следващото такова творение ще бъде изкуственият интелект – не една и две антиутопии са написани по тази тема. Чети нататък »

 

Що за ценност е четенето на книги?

31/07/2021 в в. "Труд"

Миналата седмица се оказах поканен да участвам в подготовката на София за „Град на литературата“ на ЮНЕСКО. Какво означава това? През 2004 г. ЮНЕСКО създава мрежа на „Творческите градове“, която се състои от 246 града, поставили творчеството и културните индустрии (тръпки ме побиват, като чуя „културна индустрия“) в центъра на своите планове за развитие на местно равнище. Областите на това развитие и сътрудничество са: филми, литература, музика, занаяти и народни изкуства, дизайн, кулинария, медийни изкуства и може би още нещо, което пропускам поради вродената си немарливост към детайлите. Чети нататък »

 

Политиката като битка между доброто и злото

29/07/2021 в TRIBUNE, Добро и зло в политикта

Как така! Нима в нашия модерен, глобален и толерантен свят политиката не е благородно съревнование между различни носители на доброто, съревнование между един вид добро и друг вид добро? Нима в политиката е останало някакво място за зло при цялата тази нормативна регулация, разделение на властите, ефективни механизми за контрол и пр.? И изобщо имат ли нещо общо доброто и злото, когато става дума за политика, не се ли отнасят те само за героите в детско-юношеската литература? Чети нататък »

 

Маркетингови измерения на ваксинирането

26/07/2021 в NEWS.BG

През месец май тази година на сайта на HBO се появи съобщение за излизането на филма „Престъплението на века“. Той разказва за нещо, което се знае отдавна и е особено проблематично в Съединените щати – т. нар. „опиоидна епидемия“. Най-общо казано това е пазарно явление, при което фармацевтичните компании подкупват лекарите да предписват големи дози обезболяващи лекарства, сходни на хероина. По подобен начин стои и въпросът с антипсихотичните препарати. Само от опиоидите от началото на века са умрели половин милион души и продължават да умират по 40 души на ден. Не знам брои ли някой жертвите на антипсихотиците. Чети нататък »

 

Простотията и лошотията народни

24/07/2021 в в. "Труд", Добро и зло в политикта

Пак имаме парламент. Не съм сигурен дали заслужава да бъде наречен Парламент 46 или 45½ е по-близо до истината. Скучно е да се говори за него, защото е същият като предишния, а за предишния, струва ми се, каквото можеше да се каже, се каза. Единствената интрига е правителството – ще успее ли П45½ да го излъчи, как, с чии гласове, с каква мисия и програма; с какви договорки и какви компромиси; с какви ангажименти и с каква международна и вътрешна подкрепа, защото при тази избирателна активност легитимността му ще бъде крехка – за най-големите партии са гласували по около 10% от избирателите, а за останалите е срамно да се говори. Чети нататък »

 

Проблеми на неслучващото се изчегъртване

21/07/2021 в TRIBUNE, Добро и зло в политикта

През последните 151 години – от Фермана на Абдул Азис за Екзархията, та чак до печалното 45 народно събрание, което не успя да образува правителство, България все изчегъртва нещо и някого. Най-напред изчегъртахме Вселенската патриаршия през 1872 или по-скоро ние се изчегъртахме от нея та чак до 1953. Малко по-късно, през 1878, се изчегъртахме и от Османската империя, която не успя да понесе нашето отпадане и престана да съществува. През следващите 68 години, докато се превърнем в народна република, имахме 64 правителства, тоест по около едно годишно на фона на суспендирания на Конституцията, преврати, метежи, еднолични режими и прочие. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 185 other followers: