Атентати с материали на клиента

07/11/2020 в в. "Труд"

Нямате представа колко ми е неудобно да говоря за нещо различно в седмицата на титаничния сблъсък в Съединените щати (толкова титаничен, че на места избирателната активност достигна близо 150%), но пък се успокоявам с мисълта, че достатъчно на брой експерти-международници във фейсбук ежечасно поддържат тази тема заедно с експертите-епидемиолози, които се грижат да ни държат в течение кое как е с пандемията, та няма крещяща нужда и от моята намеса. Няма да говоря по най-шумната тема, защото през същата тази седмица се случи и терористичното нападение във Виена. Чети нататък »

 

Преди Тръмп да спечели за първи път

03/11/2020 в NEWS.BG

Още преди Тръмп да спечели за първи път, мнозина казваха, че специално за България технически е по-изгодно в Щатите да управляват демократи, но въпреки това си пожелаваха да бие Тръмп (удри, бай Тръмпе!). Кое кара хора като нас, на другия край на света, да се вълнуваме ще спечели ли Тръмп втори път или няма да спечели? На мен лично тази емоционална ситуация ми прилича на страстите на някой българин по анцуг пред телевизора дали ще спечели Манчестър срещу Ливърпул или обратно. Какво го интересува, освен, разбира се, ако не е заложил пари? Изглежда има нещо, пък дори това да е само цвят или легенда. На нещо подобно ми приличат и българските емоции във връзка с изборите за президент на Америка тази седмица. Там може ли да се залага? Чети нататък »

 

Тъжната съдба на добрите намерения

31/10/2020 в в. "Труд"

Тъй както (според диалектическия материализъм) количествените натрупвания водят до качествени изменения, добрите намерения водят в крайна сметка до лоши резултати. Дори първоначално уж да изглеждат успешни, човешките начинания накрая се оказват лоши и нуждаещи се от ново подобряване. Защо добрите намерения почти винаги завършват с лоши резултати? Една от причините може би е тази, че никога не са били наистина добри намерения. Но има друга. Светът сякаш е прокълнат в него нищо да не става като хората. Вижте у нас: всяко движение, наподобяващо порив към по-добро, още от Априлското въстание насам, води до нещо, което скоро изпитва нужда от ново въстание. Чети нататък »

 

Макрон и ислямизмът – между ереста и безбожието

26/10/2020 в NEWS.BG

Често съм се питал кое е по-страшно: да славиш Бог по изопачен начин или съвсем да отричаш съществуването Му. Въпросът е интересен и важен. Някой ще каже: по-добре да почиташ Бог, все едно как, отколкото да Го отричаш. В този ред на мисли хората могат да се разделят на теисти и атеисти. Вижте масоните: едно от задължителните условия за прием при тях е да вярваш в творец, все едно в какъв, следователно да си теист е по-приемливо, отколкото да си атеист. Друг обаче с пълно основание би могъл да заяви: да хулиш Бог е по-страшно, отколкото да не кажеш нищо за него и по този начин атеистите имат по-малка вина от еретиците. Тоест да кажеш, че Бог съществува, но че Христос не е Бог, е невъобразимо по-тежко престъпление от това изобщо да не се изказваш по въпроса. Добре е да изясним собственото си мнение, преди да разгледаме нашумялото през последните седмици напрежение между исляма и Франция в лицето на Емануел Макрон. Чети нататък »

 

Бетонират ли маските властта или я клатят

24/10/2020 в в. "Труд"

Не може да не помните култовата реплика в незабравимия филм „Вилна зона“: „Аз може да не съм прав, но… кюфтетата без лук не ги одобрявам!“. Така и аз може да не съм прав, обаче задължителното носене на маски на открито не го одобрявам, независимо дали бетонира управлението или го клати.

Миналата събота говорихме за освежаването на страховете и затова как карантините увреждат общуването. Тогава, въз основа на някои натрапчиви индикатори, прогнозирахме, че COVID-истерията в близко бъдеще вероятно ще търпи ескалация, но не предполагахме, че ще е толкова скоро – още на следващата седмица отново въведоха задължителното носене на маски на открито – мярка, целяща тормоз и обогатяване на фиска с елементи на паническо презастраховане. Чети нататък »

 

„Така нареченият Патриарх“

20/10/2020 в NEWS.BG

Най-популярният начин да бъде нападана Църквата е този да я приравнят до обикновена обществена институция. Това става на два етапа.

Първо. Полагат се организирани усилия хората да бъдат лишени от информация, да бъдат доведени до отчайваща религиозна неграмотност, пълно невежество относно същността, функциите и дейността на Църквата. Религиозността се награждава с присмех като качество на не особено интелигентни личности. Смисълът на богослужението е повсеместно забравен и колкото по-модерен иска да изглежда един човек, толкова по-длъжен се чувства той да дава на Църквата ценни насоки за нейното устройство и поведение.

Чети нататък »

 

Освежаване на страховете

17/10/2020 в в. "Труд"

Страховете не са вечни. Когато мине време и свикнем с тях, те губят смразяващата си власт над умовете и започваме да ги разглеждаме като нещо сравнително обикновено. Дори смъртта – това най-страшно от всички страшни неща – не прави изключение. Затова всеки, който иска да използва страха за масово въздействие, трябва периодично да го освежава. Чети нататък »

 

Имената на улиците

12/10/2020 в NEWS.BG

Миналата седмица научихме, че след усилия, започнали през 2016, най-сетне в София ще има площад на името на Вацлав Хавел. Е, не истински площад – става дума за спирката на автобуса от другата страна на реката срещу Военното училище, но все пак. След като изреждат всички причини в София да има такъв площад, след като изброяват заслугите на чешкия драматург за Европа и в частност за България, инициаторите обобщават, че Вацлав Хавел остава в столицата ни, „за да бъде символ и пример за поколенията„.

Чети нататък »

 

Тази лоша, лоша ЕНП

10/10/2020 в в. "Труд"

Когато разправяхме, че Европейският съюз не е съвсем читав, че не е онзи земен рай, който сънувахме в мразовитите тоталитарни нощи на комунизма, че в някои отношения, влизайки в него, попаднахме в нещо подобно на онова, от което избягахме; когато намеквахме, че ЕС се е „изджендърил“, че е забравил цивилизационните си корени или (което е по-лошо) зорлем иска да ги пресече и съсухри, тогава ни наричаха путинисти, тръмписти, орбанисти и фашисти. С омерзение ни наричаха даже консерватори или пък още по-скверното – патриоти. Чети нататък »

 

Сатанисти или обикновени ексхибиционисти

05/10/2020 в NEWS.BG

Така наречените „протести“ срещу Бойко Борисов все по-натрапчиво приличат на така наречените „протести“ срещу Пламен Орешарски. Общото е полетът на творческата фантазия и желанието за изява пред публика. През 2013 се разнасяха плакати, талантливо изобразяващи Орешарски като череп – не като Васил Божков, а като символа на смъртта; тогава масовият Българин (оня, дето си го знаете) за първи път чу що е това вувузела; имаше бендове, имаше маршове, имаше тъпани и барабани, имаше живи картини по цици и какво ли още не. Впрочем цици имаше и сега, макар и от различен порядък. Още тогава се надигнаха гласове, че такова „протестиране“ компрометира и обезценява истинското протестиране. През 2020 имаме ковчези, бесилки, среднощни меси, концерти, книги. Онзи ден е имало и пърформанс с вуду магия връз кукла на Борисов. Жалко, че сеансът не е бил проведен от свещеник в червено расо – така духовната канава на събитията щеше да се очертае по-ясно. Чети нататък »

 
Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 178 other followers: