Ден четиресет и седми от Великия пост, Разпети петък. Бойко Борисов изглежда се е изказал някъде по някакъв повод за това, че Разпети петък е почивен ден, за да могат хората да се отдадат на тъжните си настроения, да отидат на църква и да направят каквото се прави там. Казал бил така:
„Въвели сме Разпети петък като неработен ден, за да може
всички християни да отидат под масата и да страдат, така както Господ е страдал“. Чети нататък »
Ден четиресет и седми от Великия пост, Разпети петък. Разликата между човек и Бог не е само една, повече са, макар че и приликите не са малко – в крайна сметка нали сме образ и подобие Божие! Конкретната разлика, за която ще говорим, е в отношението към другия човек, в двата начина, по които имаме възможност да се отнесем, и към необходимостта да изберем единия от тях.
Една от новините през Страстната седмица беше как Лена Бориславова се отказва от депутатство. Вместо това щяла да работи за местните избори в София, сякаш някой ѝ пречи да го прави в качеството си на депутат. Чети нататък »
Ден четиресет и трети от Великия пост и първи от Страстната седмица. Когато интелектуалците излязоха на Витошка да подкрепят причудливата идея на Сашо Кьосев за гражданския патриотизъм (с която той изглежда много се гордее в нàучно-теоретичен план), фейсбук академиците викаха: „Осанна!“. Когато почти същите интелектуалци написаха апел с настояване да се състави правителство и да се прекрати тази лудост с безкрайните служебни кабинети и предсрочни избори – апел изцяло в духа на гражданския патриотизъм, – тогава академиците викаха: „Разпни!“. Чети нататък »
Ден четиресет и първи от Великия пост. Днес реших да разговарям с изкуствен интелект. Но понеже, макар и не особено умен, аз съм добросъвестен човек, реших да разговарям първо със себе си, за да се уверя, че съм наясно какво аджеба означава „изкуствен интелект“ (ИИ). Чети нататък »
Ден четиресети от Великия пост. Найо-Тицин Атанасов Нейков се обиди. Обиди се както Иван Костов навремето. След като беше издухан от властта, Костов спря да говори на избирателите и това продължи, доколкото помня, години наред. Не помня точно колко, защото животът не спря заради Костовото мълчание. Найо-Тицин Атанасов Нейков пък, след като оглави безпрецедентно скъпата кампания на Промяната и я проведе по един твърде аматьорски начин, за което дори си направихме труда да напишем, но Промяната пак не успя да грабне властта, качи снимка на легендарния Терминал-2 на аерогара София (този олтар на отвратения от родината си космополит) и написа, че решението на проблемите на тази страна е просто тя да бъде зарязана на безумната ѝ съдба. Чети нататък »
Ден трийсет и шести от Великия пост. Когато рано сутринта се отдавам сластолюбиво на тези мисли (преди да е станало време за по-сериозни дела), резултатите от последните извънредни избори все още са обвити във воалите на мимолетност. Разликата между двете страни, поне засега, е нищожна, в рамките на грешката, но това не пречи на истерични активисти да крещят „!!!ПОБЕДА!!!“ и от двете страни? Чети нататък »
Ден трийсет и четвърти от Великия пост. Винаги съм се ласкаел от мисълта, че обладавам богат речник и умея да си служа с него, но изглежда горчиво съм се заблуждавал, защото се оказа, че изобщо не знам какво означават термините „драг шоу“ и „драг кралица“. Първото било шоу с травестити, а второто – травестит, мъж, облечен като жена и държащ се като жена пред публика. Имало и жени, облечени и държащи се като мъже и в този случай трябвало да говорим за „драг крале“. Чети нататък »
Ден тридесет и трети от Великия пост. Достатъчно го осквернихме с предизборното си словоблудство, та защо да не продължим още малко. Утре ще размишляваме, а вдругиден ще гласуваме. Забелязвате ли тази категорична полза от честите предсрочни избори? Дните за размисъл стават повече. Иначе какво – налага ни се да размишляваме само веднъж-дваж годишно! Така далеч няма да стигнем. Но по същество. Чети нататък »
Ден двайсет и девети от Великия пост. Признавам, че не следя предизборната кампания, което е лошо, защото от време на време ме канят да я коментирам. Не че полагам някакви специални усилия да я избягвам, не – просто не ми е интересна и все се намира нещо друго да върша. Но има реклами, които просто ти се набиват в очите. И тук даже не става дума за политика, а за елементарна култура на комуникацията.
Не знам на кого умните и красивите възлагат рекламата си. Вероятно на някои още по-умни, ако не по-красиви. Но колко ли умни ще са възложителите, щом продуктът на изпълнителите изглежда по този начин! Чети нататък »
Ден двайсет и седми от Великия пост. Има два мирогледа – на континуитета и на рестарта. Според първия, един човешки живот не е достатъчен да се осмисли битието и да се решат непосредствените задачи, които то поставя пред човеците. Затова привържениците на континуитета отдават голямо значение на традицията, преданието, завета на дедите. Те вярват, че ще се справим най-добре, ако с благодарност възприемам готовите и установени от предишните поколения познавателни и морални формули и за себе си оставим да надградим съвсем малко, но това надграждане да е качествено. Привържениците на континуитета са убедени, че е ненужен разход на енергия, време и ресурси всяко следващо поколение да преоткрива топлата вода. Чети нататък »
