Ден двайсет и шести от Великия пост. Един човек във фейсбук написа: „Работата става дебела! МеВеРето е категорично, че притежаваме оригинал…“. И после следва картинка от статия в „Дневник“ със заглавие „Министър Демерджиев: Има голям шанс картината на Полък да стане собственост на България“. „Я чакай да видим – рекох си – колко ли пък дебела става тая работа!“ и отидох да прочета статията, която започва така: Чети нататък »
Държавата като абстрактна импресия
24/03/2023 в TRIBUNEНЛО ме гони, мамо, НЛО ме стига
20/03/2023 в NEWS.BG
Ден двайсет и втори от Великия пост. Човечеството с времето охладня към ковида. Ковидът си е тук, хора се заразяват, даже умират, но вече не броим ковчезите и чувалите за изнасяне на труповете, както беше в началото в Италия. Вече не се движим на пръсти с маски на лицата и тъмни очила (вирусът, знаете, прониква и през очите) и Витоша не е затворена – нали помните, че тя, сама по себе си парк, беше затворена, когато бяха затворени и всички останали паркове. Чети нататък »
Представете си, че през април отиваме на балотаж
18/03/2023 в в. "Труд"
Ден двайсети от Великия пост. Как да съдим действията и постъпките – по намерението или по резултата? Ако едно добро сърце роди порив за действие, обаче това действие доведе до лош резултат, то човекът осъден ли ще бъде или оправдан? Ако спасиш давещ се непознат, без да знаеш, че е сериен убиец, добро ли си сторил или зло? Чети нататък »
Този сляп копнеж по лявото
17/03/2023 в TRIBUNE
Ден деветнайсет от Великия пост. Разправят, че ако застанеш на ръба на скала или на висок покрив, бездната започва да те зове и в душата ти покълва демоничният копнеж да скочиш. Сякаш човекът не е сигурен дали принадлежи на живота или на смъртта и когато смъртта усети тази несигурност, започва да зове човека, да го притегля към себе си, да го кара да я избере, като по този начин сам се откаже от живота во веки веков.
По същия начин, по който се отнася човекът от ръба на покрива към желанието да скочи, се отнася и българският избирател към левите политически субекти, когато му се явят на избори. Лявото го притегля като смъртта. Чети нататък »
Да бъде ли премахнат паметникът на съветската армия?
13/03/2023 в NEWS.BG
Ден петнайсети от Великия пост. Разбира се, че този паметник трябва да бъде премахнат и не е трудно да си види защо. Но преди да кажем, нека отбележим, че това премахване може да стане по два начина – да се разруши без остатък, като металните части отидат за вторични суровини, а получените от продажбата им пари се вложат в оправянето на градинката (която и сега е забележителна с някои растителни видове), или пък внимателно да се демонтира, като статуите се пренесат другаде, където извън досегашния си контекст няма да са толкова зловещи. И да бъдат обект не толкова на преклонение, колкото на историческо любопитство. Чети нататък »
Вече мръсна дума ли е православието?
11/03/2023 в в. "Труд"
Ден тринайсети от Великия пост. Един българин от Македония, Кире се казваше, който беше работник в Зографския манастир на Света гора Атон, казваше: слава Богу че сме се родили православни! Има много причини да се съглася, но няма да ги разглеждаме днес. Аз винаги съм бил православен, без да бия тъпана. Да си православен е начин на мислене, а не съдържание на декларация. Да си православен означава да си малко по-мистичен, да уважаваш тайните, да се примириш, че не можеш да знаеш всичко и да си експерт по всеки въпрос (пък и не бива), най-сетне да гледаш на себе си като на временно преминаващ оттук странник, чийто дом е другаде. Чети нататък »
Осмомартенски ексхибиционизъм
10/03/2023 в TRIBUNE
Ден дванайсети от Великия пост. Един от основните проблеми на политическия дискурс (позволете временно да си послужим с този нe особено красив левичарски термин) е неискреността. Стар системен проблем. И вместо да се възползват от всеки удобен случай да го смекчават, те сякаш нарочно и ненужно го задълбочават. Чети нататък »
Те, жертвите
06/03/2023 в NEWS.BG
Ден осми от Великия пост. Все по-често се наблюдава една специфична категория люде – толкова често, че става чак досадно. Наблюдава се, защото светът, защото човешкото общество или неговата объркана представа за самото себе си позволява да се наблюдава. И сякаш не просто позволява, ами даже настоява.
Става дума за „скандално онеправданите жертви“. В повечето случаи това са мрънкалà, които са изживели някакво неудобство, някакъв дискомфорт, отнета им е привилегия, нарушено им е безметежието, наказани са (в повечето случаи справедливо), но те отказват да приемат това. Чети нататък »
Ръководство за употреба на политическа реклама
04/03/2023 в TRIBUNE
Ден шести от Великия пост. Когато наближи дадена предизборна кампания, а напоследък това се случва твърде често, ми става някак комуникационно, започвам да мисля в комуникационни измерения. Чувствам се професионалист. В действителност аз наистина съм професионалист, защото от 1990 и до днес се занимавам с рекламни и комуникационни кампании, за които не говоря често, защото ме е срам. Рекламата и пиара са нечестиви занимания на границата между лъжата и истината, еквилибристика с гледни точки. Манипулация. Чети нататък »
На кого и за какво благодарим?
03/03/2023 в в. "Труд"
Ден пети от Великия пост. Помня, че едно от първите завоевания на демокрацията беше да прокара огнена линия между русофилите и русофобите. Това не е обикновена линия. Тя нито съвпада, нито е успоредна на линии като „ляво-дясно“, „либерализъм-консерватизъм“ и други подобни измишльотини на политолозите. Тази линия е някак интимно българска. Може би само в Ирландия има подобна линия, която да разделя хората по отношение на друга държава – в техния случай на Англия. Освен през всичко останало, тази линия премина и през това на коя дата да бъде нашият национален празник и как да се казва патриаршеската катедрала в София. Чети нататък »
