Понякога, макар и рядко, съжалявам, че не съм в кухнята на някои неща, защото не мога да кажа какви са тези неща всъщност, а само как изглеждат на нас, простите граждани. Така и с налудничавото поведение на държавата по темата „Номинация за генерален секретар на ООН“. Ние, простите граждани, не знаем какви съображения движат действията на България, не знаем какви са задкулисните договорки и кое за какво е цена. В крайна сметка поведението на България може да не е налудничаво, а само да изглежда така. (още…)