Вчера отидох на кино. На нещо като премиера, но не съвсем, защото премиерата, както сочи и името, е първото издание от цяла поредица от едно и също нещо, докато прожекцията, на която отидох, беше обявена като първа и последна. Говоря за прожекцията на филма „Момчето, което беше цар”. Всъщност, това бяха два филма, които някой, кой знае защо, може би защото е приел себе си за много оригинален, неповторим и чувствителен, беше монтирал в едно цяло. (още…)

Tweet