Мислех да озаглавя този текст „Обща теория на консерватизма“, първо от пристъп на самоирония, защото съм пълен аматьор в тази област, и второ, за да намигна към една по-стара статия, озаглавена „Обща теория на патриотизма“. Иронията идва и оттам, че „общата теория“ на каквото и да било не носи почти никаква познавателна стойност за него. Затова винаги е много смешно като чуеш, че някой е професор по обща теория на нещо. В крайна сметка обаче избрах другото заглавие, защото то е по-близо до темата – когато политиците се правят на някакви, знаят ли на какви се правят. (още…)

Tweet

Поканиха ме в една телевизия за участие в обзорно предаване. Темата е „Коя е вашата лична класация на петте най-важни събития през 2011?” и тъй като аз, естествено, нямам такава класация, но пък от суета приех поканата на телевизията, трябва да седна и да си направя. И така, кое е най-важното събитие за отиващата си година, кое събитие да сложа на първо място в личната си класация? Смятам, че то трябва да е не някое световно събитие (като катаклизмите в Япония или Арабската пролет), а българско събитие, например: (още…)

Tweet

Не преписахте от мен, когато Ви предлагах, сега препишете поне от английския премиер Дейвид Камерън. В понеделник той изнесе реч пред британския бизнес и в нея очерта управленската си стратегия за развитие на кралството през следващите години. За разлика от моето предложение за преписване, което, признавам, си пада малко либертарианско, Камерън представя образец на консервативна философия и политика (иначе казано – дясна, г-н министър-председател). Той не поставя въпроса дали държавата трябва да се намесва в икономиката или не – в съвременния свят е ясно, че не може без държавна намеса. За Камерън е важен въпросът каква трябва да е тази намеса, така че в крайна сметка обществото да благоденства, което е и целта на политиката и заради която цел хората се съгласяват да плащат данъци на държавите, в които живеят. Ето защо той очертава стратегията си в три основни направления: (още…)

Tweet