Това е документален разказ за моето чувство за обществена отговорност. За неговите съмнения, за неговите откровения и неговия катарзис. След надигналото се обществено мнение, според което моето куче ежедневно изкормва кърмачета и къса крайници от беззащитни пенсионери, аз реших да го регистрирам в общината, както се полага. Щом плащам на общината по 4 000 лева данъци и такси (срещу което още не съм разбрал какво получавам), нищо няма да ми стане да й дам и 25 лева заради това, че живея в любов и хармония с кучето си (срещу тях също не знам още какво ще получа). Така си казах и отидох в общината. (още…)

Tweet

Из публичното пространство кучешката тема се носи на фАндъци, които вятърът на безумието търкаля като топки тръни в някой каубойски филм. От една кратка публикация в Интернет става ясно, че Йорданка Фандъкова най-сетне е взела кучкарите в твърдите си даскалски ръце и те вече ще бъдат подложени на абсолютно заслужени репресии, ограничения на местата и времето, в които могат да се появяват, ще се създаде специална полиция, която да проверява ветеринарните паспорти и да глобява, за което, разбира се, кучкарите ежегодно ще трябва да си плащат на общината, сякаш всичко това е някаква услуга, която им се предоставя. Във Виена също си плащат данъци за животните, но там това им дава право да влязат навсякъде и по всяко време с тях. Лично аз съм виждал осиновени бездомни кучета със стопаните си в сладкарница „Сахер”, където стари баби с диаманти пият кафето си. Нека това се има предвид следващия път, когато на някой му се прииска да използва заклинанието „по цял свят е така”.

(още…)

Tweet