Днес човешките органи са обект на грозна търговия, но някога, във времената на чисти идеали и развито социалистическо общество те са се подарявали. Доказателство за това намираме в една звънка осмомартенска песен, която (цитирам по памет) гласи следното:
Мила мамо, аз не знам
що ли мога да ти дам.
Нямам нищо аз в зори,
не набрах цветя дори.
Утрото е по-мъдро от вечерта, а, както се вижда, и по-бедно. Затова песента намесва мотива за подаряването на органи:
Имам само две очи (продължава песента)
топли слънчеви лъчи.
Мила мамо, вече знам:
тях аз мога да ти дам.
Извън всякакво съмнение е, че няма по света майка, която не би се трогнала, ако получи за 8 март очи. Но детската щедрост не свършва тук. С елегантна торакотомия песента ни известява какъв е следващият подарък за празника:
Имам и едно сърце,
скрито в моето телце.
Мила мамо, вече знам:
аз и него ще ти дам. (още…)
