Не преписахте от мен, когато Ви предлагах, сега препишете поне от английския премиер Дейвид Камерън. В понеделник той изнесе реч пред британския бизнес и в нея очерта управленската си стратегия за развитие на кралството през следващите години. За разлика от моето предложение за преписване, което, признавам, си пада малко либертарианско, Камерън представя образец на консервативна философия и политика (иначе казано – дясна, г-н министър-председател). Той не поставя въпроса дали държавата трябва да се намесва в икономиката или не – в съвременния свят е ясно, че не може без държавна намеса. За Камерън е важен въпросът каква трябва да е тази намеса, така че в крайна сметка обществото да благоденства, което е и целта на политиката и заради която цел хората се съгласяват да плащат данъци на държавите, в които живеят. Ето защо той очертава стратегията си в три основни направления: (още…)

Tweet

Една от метафорите на лявото и дясното в политиката е образът на човека с ножа пред огледалото. Той стои с нож в дясната ръка, а от огледалото го гледа отражението му с нож в лявата ръка. През тази седмица с болезнена натрапчивост ме мъчи подозрението, че и аз съм попаднал в огледалния свят. Че нещата са безвъзвратно обърнати и факелът на реформите не е в дясната ръка на премиера, а в лявата. (още…)

Tweet