Френските прогресивни вестникари пак опитаха да се направят на интересни и успяха, доколкото влязоха в международния обмен. По случай ужасяващите земетресения в Турция те блеснаха с поредно остроумие, представляващо, както винаги, не особено сръчна рисунка на разрушени сгради и обърнати автомобили с надпис: „Дори няма нужда да се изпращат танкове“. А защо, между другото, в Турция трябва да се изпращат танкове, защо? Аз ли пак нещо не успях да разбера шегата? (още…)
Как си представяте падането на България под турско робство? Как си го представяте технически, от какви конкретни случки се е състояло? Докато си мислите, ще ви кажа какво ме накара да ви задам този въпрос. Както знаете, обществената съвест се възпламени от следното изказване на Мустафа Карадайъ (не в качеството му на гостенин при роднини, а като лидер на ДПС) в Цариград:
„Тази земя е нашата земя. Не сме имигранти тук. Турция е нашата родина. Останахме там (в България) след Османската империя и нашата битка е в защита на нашата турска идентичност, в защита на нашите език, религия и обичаи“. (още…)
И каква я свършихме ние сега? Върнахме бежанец на преследвачите му. Къде са ни плюшените мечета, с които посрещахме прокудените от войната и насилието? Къде ни е солидарността? Но някой може да каже, че Абдула Бююк не е баш онзи бежанец, с малко дете на ръце повел семейството си към неизвестното, а високопоставен активист на организацията на Фетула Гюлен, финансист, един от нейните ковчежници. А тази организация, макар да я няма в нито един списък с терористични организации, все пак е ислямистка и не чак дотам безобидна. Та нали именно такива зловещи люде заляха цивилизования свят, промъквайки се рамо до рамо със спасяващите се семейства. Какъв е Бююк – бежанец, мигрант или терорист? (още…)
