Вчера върнах Фокус. Върнах го просто така – както се връща прочитна книга или чаша захар, взета назаем. Времето, през което трябваше да сме заедно по силата на уговорката ми с Мото Пфое, свърши. Дано да съм успял да им бъда полезен, но и да не съм – за без пари, толкова. Когато вчера във Фокус се качи някакъв служител на Мото Пфое и го подкара по естакадата към салона, когато видях елегантните му задни светлини да се отдалечават, в сърцето ми зейна празнина. Милата ми малка количка вече нямаше да е с мен. (още…)