През седмицата, докато светът се чудеше дали Турция ще поеме курс към нов халифат и дали севернокорейските ракети ще достигнат градовете на Съединените щати, у нас един журналист напусна със скандал една телевизия и отиде да се оплаче при друг журналист в друга телевизия. Обществото настръхна от ужас, защото инстинктивно осъзна, че тъмни сили се гъбаркат с правдата, и потръпна от удоволствие, защото предвкуси предстоящото масово омаскаряване. (още…)
Posts Tagged ‘цензура’
По следите на разследващата журналистика
събота, април 22nd, 2017Ще си обжалвате ли АКТА?
понеделник, януари 30th, 2012
Като някой зъл катаджия Европа ни написа АКТА, ние си го подписахме и сега, ако искаме, можем да ходим да си го обжалваме, както казваше моят старшина: „на арменския поп и зад арменския поп”. Със сигурност, когато са горили на клада вещици и барокови поети, са се позовавали на някакъв документ, който е изисквал това да бъде вършено в името на обществото. Някакъв документ като ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), или на български – Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Хората винаги са си патили най-горчиво от онези, които са искали да защитават интересите им. Вероятно ще си изпатят и сега, когато целият свят (или поне овластената му администрация) се е надигнал да защитава носителите на авторски права (NB! – не толкова авторите, колкото носителите). (още…)
Аз ядосах Соломон Паси
петък, март 27th, 2009
Да, аз го ядосах с един мой текстчец, цитиран от Иван Бедров в предаването „Булевард България”. Ядосах го и сега изпитвам угризения, подтиснат съм и брадичката ми трепери като пред издигащ се национален флаг.Поканен да обясни защо точно той трябва да бъде Генерален секретар на НАТО, Соломон Паси нападна онзи ден домакина , с обвинението че залива публиката си с „простотии”. Прати го дори да сезира началниците си какви ги върши и да ги посъветва да направят „естетически съвет”, който да преглежда журналистиката му и да преценява дали е достатъчно подходяща за ефир или не. В интерес на истината, въздържа се да го накара сам да си издърпа ухото, да си загрее врата и да се самоизпрати в ъгъла да се срамува.
Какво мога да кажа в своя защита… Исках текстът ми да е ренесансово незлоблив, лек и забавен за четене, да накара хората да се почувстват горди и големи, да е едновременно и смешен, и естетически, защото като студент съм се учил на тези работи от книгата „Смешното” от таткото на Паси. Но това едва ли ме оправдава. Грехът ми да се подигравам с европейското чиновничество е толкова голям, колкото греха да се подиграваш с което и да е друго чиновничество по света. Това, съзнавам, е непростимо и се извинявам още веднъж. Извинявам се и за лошия имидж, който създавам на родината си, но какво да ни правиш – българи. Не разбираме националната си гордост и не я ценим. Трябва да ни се подсказва.
