Да, аз го ядосах с един мой текстчец, цитиран от Иван Бедров в предаването „Булевард България”. Ядосах го и сега изпитвам угризения, подтиснат съм и брадичката ми трепери като пред издигащ се национален флаг.Поканен да обясни защо точно той трябва да бъде Генерален секретар на НАТО, Соломон Паси нападна онзи ден домакина , с обвинението че залива публиката си с „простотии”. Прати го дори да сезира началниците си какви ги върши и да ги посъветва да направят „естетически съвет”, който да преглежда журналистиката му и да преценява дали е достатъчно подходяща за ефир или не. В интерес на истината, въздържа се да го накара сам да си издърпа ухото, да си загрее врата и да се самоизпрати в ъгъла да се срамува.
Какво мога да кажа в своя защита… Исках текстът ми да е ренесансово незлоблив, лек и забавен за четене, да накара хората да се почувстват горди и големи, да е едновременно и смешен, и естетически, защото като студент съм се учил на тези работи от книгата „Смешното” от таткото на Паси. Но това едва ли ме оправдава. Грехът ми да се подигравам с европейското чиновничество е толкова голям, колкото греха да се подиграваш с което и да е друго чиновничество по света. Това, съзнавам, е непростимо и се извинявам още веднъж. Извинявам се и за лошия имидж, който създавам на родината си, но какво да ни правиш – българи. Не разбираме националната си гордост и не я ценим. Трябва да ни се подсказва.
Loading ...