Тази сутрин ме поканиха в TV7 заедно с Комитата и Асен Генов, за да обсъждаме идеята на Искра Фидосова новият избирателен кодекс да контролира не само българските електронни и печатни медии, но и Интернет – сайтове, форуми и блогове. Не възнамерявах да споделям мнението си по този въпрос, но изглежда ще трябва да го направя. Извън това, че за мен всеки опит да се контролира и регулира словото е опит да се добие власт над него, с която после да се злоупотребява, не намирам дори за необходимо да се обсъжда идеята за такъв запис в избирателния кодекс, защото тя е прибързана, глупава и недомислена. Единственият начин да контролираш Интернет е да го забраниш изобщо. Иначе най-много да се изложиш.

С цел обаче по-доброто изясняване на въпроса искам да предложа на инициаторите на идеята един кратък ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК:

КЛЕВЕТА – невярна информация, която накърнява достойнството на този, за когото се разпространява. Управляващите много се страхуват от клевети и компромати в блоговете и социалните мрежи и затова искат отрано да си вържат гащите законодателно. Макар че не всеки компромат е клевета. Компроматът, както сочи името, е материал, който компрометира някого, изнасяйки за него информация, от която той се срамува и не би искал да става обществено достояние. Но тази информация може и да е вярна. Ако кажеш за някой обществено мъж, че е импотентен, това във всички случаи е компромат, но е клевета само в случай че не е вярно. Така например клевета би било следното съобщение:

На 20 юни тази година в село Крива ръкойка министър Симеон Дянков изнасили бабичка и й открадна пенсията.

Обаче съобщението:

Симеон Дянков е неадекватен политик, слаб финансист и компрометиран министър.

Това съобщение е лично мнение и ще бъде престъпление, ако някой тръгне да преследва автора му за него. За съжаление обаче, струва ми се, тези, които искат да променят избирателния кодекс в посока към контрол върху текстовете в Интернет, се страхуват повече от втория вид „клевети”.

АНОНИМНОСТ – лично действие без разкриване на самоличността. Четем: „За първи път в закон ще бъде вкарана забрана за анонимни материали по време на изборни кампании.” Няма да навлизам в разсъждения как точно е възможно това, само се питам кой и каква отговорност ще носи за анонимни текстове в Интернет. Моят блог е отворен за всеки, който иска да коментира (с изключение на един-двама досадници и руските порно спамове), така че под всяка статия могат да се появят всякакви коментари, много от които анонимни и много от които вероятно неприятни за вносителите на предложението за законодателна промяна. Ако някой иска да държи мен отговорен за тях, това е все едно вестник „Труд” да отпечата на първа страница снимка на Искра Фидосова, после някой да си купи вестник, с флумастер да нарисува на Фидосова мустаци и брадавица на носа и после да залепи страницата на ъгъла на Витошка и Патриарха. Каква е в този случай вината на в. „Труд” за този анонимен акт на комуникация?

ЮРИСДИКЦИЯ – ето тук идеята на Фидосова се разбива и аз не мога да си обясня как тя не го вижда, при положение, че е юрист. Всяко престъпление се дефинира с територията, на която е извършено, и с него се занимават властите, които имат юрисдикция над тази територия. Коя е територията на Интернет? Кой има юрисдикция над нея? Как предлага Фидосова да се постъпи с човек, който е ”наклеветил” ГЕРБ в условията на предизборна надпревара, но този човек живее, да речем, в Холандия и е публикувал „клеветата” във Facebook, при което текстът физически е попаднал на сървър в Индия? Кой ще го преследва и с какво ще го накаже?

ПОЛИТИЧЕСКИ АВТОРИТЕТ – уважението, което политическите субекти успяват да предизвикат към себе си. Трудно е да се даде рецепта за това как да предизвикаш уважение към себе си. Но има много лесни начини да предизвикаш неуважение. Единият от тях е да не държиш на думата си, да казваш днес едно, утре друго, после да се отмяташ и от него и накрая човек да не може да разбере имаш ли изобщо собствено мнение. Така ще стане и с предложението за контрол върху Интернет в избирателния кодекс. Пак ще има „ама това беше само идея”, „подведоха ни” и „искахме да кажем друго”. Държавното ни управление обаче има едно много ценно качество, заради което трябва да си го обичаме – когато измисли някоя титанична глупост, после се отмята. А можеше и да не се отмята…

]]> http://sulla.bg/2010/06/22/1453.html/feed http://sulla.bg/2009/03/27/833.html http://sulla.bg/2009/03/27/833.html#comments Fri, 27 Mar 2009 19:24:12 +0000 Sulla http://sulla.bg/?p=833  

Да, аз го ядосах с един мой текстчец, цитиран от Иван Бедров в предаването „Булевард България”. Ядосах го и сега изпитвам угризения, подтиснат съм и брадичката ми трепери като пред издигащ се национален флаг.Поканен да обясни защо точно той трябва да бъде Генерален секретар на НАТО, Соломон Паси нападна онзи ден домакина , с обвинението че залива публиката си с „простотии”. Прати го дори да сезира началниците си какви ги върши и да ги посъветва да направят „естетически съвет”, който да преглежда журналистиката му и да преценява дали е достатъчно подходяща за ефир или не. В интерес на истината, въздържа се да го накара сам да си издърпа ухото, да си загрее врата и да се самоизпрати в ъгъла да се срамува.

Какво мога да кажа в своя защита… Исках текстът ми да е ренесансово незлоблив, лек и забавен за четене, да накара хората да се почувстват горди и големи, да е едновременно и смешен, и естетически, защото като студент съм се учил на тези работи от книгата „Смешното” от таткото на Паси. Но това едва ли ме оправдава. Грехът ми да се подигравам с европейското чиновничество е толкова голям, колкото греха да се подиграваш с което и да е друго чиновничество по света. Това, съзнавам, е непростимо и се извинявам още веднъж. Извинявам се и за лошия имидж, който създавам на родината си, но какво да ни правиш – българи. Не разбираме националната си гордост и не я ценим. Трябва да ни се подсказва.

Задължително трябва да си ляв, за да мислиш социално. Ние, десните хора, не можем да проявим социализъм с такъв размах като левите, точно както и човек, който не е музикален по природа, е осъден да пее фалшиво, колкото и старание да влага в това. Ето, нашето ляво правителство проявява такава социална чувствителност, че за нас немузикалните десни хора не остава друго, освен да преклоним глави в ням респект.

Що за бездушие е да дадеш на един пенсионер пари! Това е все едно да дадеш пари на майка си и да я пратиш сама да си купи подарък за рождения ден, като по този начин нагло й навреш в лицето своето пълно непознаване на нейните вкусове и потребности, своето пълно нежелание да отделиш време и да обиколиш магазините, мислейки си: „На какво ли ще се зарадва мама?”. Старата жена ще потътри немощни нозе към някой нов МОЛ и стиснала пликчето, което с досада и с думите „да си купиш нещо” си й тикнал в ръцете, ще си купи първото което види и ще бърза да се прибере, защото всичко я боли, а и вече я е страх да отсъства дълго време от къщи. „Харесва ли ти?” – гордо ще я попиташ, щом разбереш какво си й подарил и великодушно ще отклониш многословните й благодарности. Всичко това е непочтително, унизително и нечовечно.

Разбира се, че няма да допуснем такава нечовечност по отношение на нашите пенсионери, на нашите бащи и майки, баби и дядовци. Няма, лицемерно отчитайки затрудненото им положение, да им подхвърлим безчувствените си пари и да ги оставим сами да се оправят в този враждебен свят. Не, ние ще подложим на задълбочен анализ нуждите им и като решим кое е от най-голяма необходимост за тях, ще им го купим с парите, които иначе високомерно бихме им дали като милостиня.

Ето, Емилия Масларова с типично лявата си чувствителност е стигнала до убеждението, че едно такова крайно необходимо нещо са спа-процедурите. И почивките. След напрегнатото трудово ежедневие на пенсионера добре е да се оттеглиш за ден-два в някой луксозен курорт и да видиш кое как е, как го раздават тарикатите, пък да си направиш не една, а цели две процедури. Тук аз бих разкритикувал другарката Масларова. Не пилейте с лека ръка спа-процедурите, те са народни. Една е достатъчна. Ако си скован от артрит, ако шипове те пронизват от врата до опашката, натопи се веднъж в басейна на държавни разноски и си готов. Остава ти само да припкаш и да благославяш Партията, Правителството и Бюджетния излишък. Толкова. Който иска втора спа-процедура, да обещае, че през юни ще гласува за БСП. Естествено, той може, ако иска, и за ДПС да гласува, но тогава процедурата е друга – по-възбуждаща, но и по-болезнена.

Ето това наричам аз състрадание. Но в действията на правителството има и справедливост. Стана ясно, че над един милион пенсионери ще имат щастието да не получат пари, а спа-процедури. Обаче всички ли са еднакво нуждаещи се? Всички ли са еднакво заслужили? Тъй като сме в световна криза, спа има, но не за всички. Тогава как да изберем тези, които ще отидат на собствени разноски на спа-процедури? Много лесно: по пътя на социалната справедливост. Ще отидат най-бедните и най-онеправданите, тоест хората в старчески домове и онези на енергийни помощи, тоест онези, които са над 75 години и доходът им не е по-голям от 132 лева. Именно за тях въпросът да отидат на курорт със спа-процедури е най-жизненотрептящ. Но то е така – човешката душа, като подреди всичко останало, като отмахне досадните проблеми на ежедневието, започва да копнее за нещо по-засукано, курорти, спа…

Дадено нещо е гениално, защото от една страна е просто, но от друга е многопластово. Така и Масларова едновременно е и проста, и многопластова. За това от какво са съставени повечето й пластове има най-различни схващания, но нас ни интересува само онзи пласт, в който идеята за пенсионерските курорти намира и допълнителна социална състоятелност, а именно разкриването на нови работни места. Да вникнем в икономиката на проекта. Където и да отидат пенсионерите, държавата ще го плати. Ще плати на хотелиера, на рецепциониста, на масажиста, на камериерката, на туристическата агенция, която ще оформи сделката. Така не само се подкрепя заетостта на хотелиера, рецепциониста, масажиста, камериерката и туристическия агент, но се формира и търговска печалба. Тази търговска печалба става още по-голяма, когато се удвои, а тя ще се удвои, защото едва ли много хора с доходи до 132 лева ще дадат между 50 и 100 от тях, за да отидат и да се върнат от великодушния безплатен държавен курорт – щастливците ще пътуват на собствени разноски, нали помните? И като не отидат, хотелиерите ще продадат резервациите им на други и така ще удвоят печалбата. И сега: върху печалбата търговецът (ако обича, разбира се) плаща данъци на държавата, част от които отиват за нови пенсии, друга част за нови екскурзии и спа-процедури и останалите се открадват със съдействието на данъчните. Благодарение на същата печалба търговецът увеличава собственото си и това на семейството си потребление, като по този начин формира печалба на други търговци, които разкриват работни места, внасят данъци, с които се случва същото като по-горе описаното, и увеличават собственото си и това на семействата си потребление. Пак благодарение на тази печалба търговецът отчислява едно 20-30% към възложителя, за да е сигурен, че когато догодина пенсионерите пак тръгнат на спа, правителството отново ще потърси неговите услуги да уреди нещата. Излиза, че да изпратиш пенсионерите на почивка, вместо да им раздадеш парични помощи, които те неразумно като малките деца да похарчат за храна и дрехи, е един от лостовете за съживяване на икономиката и важен фактор за поддържане на цикличността в живота на паричните потоци. Гениално!

Коментари на същата статия в DARIK News - Твърде са различни…

Роман   Н.   Г.  Чернышевского  ”Что  делать?”  был  написан  в  стенах Петропавловской   крепости   в   декабре   1862 - апреле  1863  г.  Вскоре  же напечатанный в “Современнике”, он сыграл колоссальную, ни с чем не сравнимую роль…

 Както казах вчера и на Иван Бедров, притеснен съм, защото ние, веселите блогъри с изтънчено понякога чувство за хумор, напоследък не можем да намерим вдъхновение за шеги и закачки, а сме озверели да коментираме политически теми. Което още веднъж доказва правотата на Маркс и Енгелс по отношение на определящата роля на битието спрямо съзнанието.

Стана дума също така и за един от коментарите в предишните ми текстове, където, вярно: малко по-гневно, отколкото е присъщо на присмехулния ми характер, призовавам правителството да се маха. Смисълът на този коментар беше, че докато такива като мен само натискат по компютъра вкъщи, вместо да излязат на улицата, никой за нищо не ни е виновен и ще ни се наложи да търпим всяка власт, която не желае да си отиде доброволно. Впрочем, тук ще отворя една внезапна скоба, за да напомня, че единствената власт, и то огромна, немислима по нашите мащаби власт, която някога е била отстъпена доброволно, е тази на диктатора Lucius Cornelius Sulla Felix. Направил го е, когато е преценил, че няма какво повече да стори за Републиката и се е оттеглил в кампанийската си вила, за да умре там от разгул и диабет. Затварям внезапните скоби. И ето, този на пръв поглед логичен до баналност коментар ме човърка вече трети ден. Защо, аджеба, стоя вкъщи и натискам по компютъра, а не съм навън на барикадите?!…

Един възможен отговор на този въпрос е „защото навън няма барикади”. Много лесно се измъквам, нали? Щом навън няма барикади, излезте и направете, все ще се намери някой да каже! Стига сте натискали по тези компютри! И ето тук започват трудностите. Ще изляза и ще кажа: „Направете барикада! Направете я пред Парламента”. „Не, направете я пред Президентството!” ще каже друг блогър и ще разтвори пред народа лаптопа си, където аргументирано се доказва защо точно пред Президентството. С презрение ще го погледне трети блогър и пускайки злъчен коментар по негов адрес ще поведе масите към сградата на Фонд „Земеделие”, за да направят барикадата там. В крайна сметка, когато се окаже, че ние, блогърите, сме абсолютно некадърни да поведем народа, ще попитаме делово: „добре де, къде се събираме, къде да се явим, за да протестираме?”. Тогава ще се окаже, че никой никъде не се събира и никой никъде не протестира. Сега вече можем ли да се приберем вкъщи и да си натискаме по компютрите?…

Истината е, че спонтанни народни бунтове няма, не е имало и няма да има. Винаги някой инвестира, инвестирал е и ще инвестира в тях. След което, разбира се, ще осчетоводи и дивидента. За мое най-голямо делово съжаление обаче в настоящия момент, колкото и той тревожно да ми заприличва на моментите от 1996, на хоризонта не се виждат никакви инвеститори в народни недоволства или, както е казал Поетът в безсмъртната си творба: „… отнийде надежда взорът не види / и братските орли не хвърчат към нас…”.

В тази връзка говорихме и за поредния успех на полицията в нейната борба с организираната престъпност и с битовата такава, както е в случая. Жена, дръзко опитала да открадне кебапче, била заловена и дадена на съд. Само така! Да видим какви чувства буди у нас узнаването за тази случка. Състрадание към гладната жена? Възмущение от разхождащите се на свобода богаташи със съмнителни доходи? Не, не сме толкова елементарни, с извинение. Ние винаги се съмняваме, ние винаги питаме. И въпросът ни сега е: „гласувала ли е тази жена за Луканов през 1990? Гласувала ли е тази жена за Виденов през 1995? Гласувала ли е тази жена за Станишев през 2005?”. Само ако отговорите и на трите въпроса са „не”, само тогава ще си позволим да изпитаме известно състрадание. Тази сутрин по телевизията разтреперана зрителка извиси глас да се разследва произходът на парите на мутрите с яхтите. Аз предлагам да се разследва произходът на самите мутри. Ако повече от 50% от тях имат генезис в дадена политическа партия, тази партия да се забрани със закон. Пък мутрите нека си задържат парите. Ако са кадърни да ги управляват, това ще е добре за всички. Ако не са, ще ги загубят или ако не ги загубят, с времето ще ги изядат и изсерат.

И така, какво да се прави („что делать”)? Могат да се направят няколко неща и то все в рамките на демокрацията и дори на статуквото:

Да се въведе електорален ценз. Да имат право да гласуват само тези, които са си изпълнили задълженията: да са завършили задължителното образование, да са си платили осигуровките и данъците, да имат постоянен адрес;

Тези които имат право да гласуват, да бъдат задължени да гласуват.

Партия, която фалшифицира или манипулира по някакъв начин изборите, да бъде забранявана, а имуществото й да бъде конфискувано в полза не на държавата, а на този, който я е хванал.

Разбира се, такива законодателни промени няма да направи никоя управляваща партия. Ще има интерес да ги направи само партия в опозиция. Но за да ги направи, трябва да получи (включително и чрез гражданско неподчинение, бунт, барикади и пр.) мнозинство в Парламента, тоест да стане управляваща, а вече като стане управляваща тя няма да направи въпросните законодателни промени, именно защото е управляваща, а не опозиционна.

Тогава единственото, което остава, е играта да се играе по познатите правила, колкото и скандализиращи да са те понякога. Добре ще е само играчите, които ще я играят, да не са простаци и некадърници, за да може да се свърши и някаква работа.

Вот что надо делать.

==================================================

Ето, идват!

 ==========================

Ето и видеото с разговора при Иван Бедров

в блога на Калоян Цветков

retv

автор: sulla категория: 

прочетен: 1152 коментари: 17

последна промяна: 15.07.2008 19:18