Днес по телевизията, в сутрешния блок, на гости на вътрешния министър Цветан Цветанов бяха водещите Виктор Николаев и Ани Цолова. Министърът ги прие радушно, предразположи ги да се чувстват като у дома си и им разказа изключително интересни неща из своето трудово ежедневие като например има ли заплахи по адрес на бирник №1, как е бил арестуван бившият министър Николай Цонев и дали прокурорът Роман Василев съжалява за това. После отиде да посреща журналисти по другите сутрешни блокове, за да ги запознае с най-новите избрани съчинения на своя пресцентър. След като министърът си тръгна, се появи някакъв господин от Национална компания „Железопътна инфраструктура”, за да обясни защо два влака са стояли цяла нощ между Ихтиман и Костенец, без да могат да продължат по пътя си – единият товарен, а другият пътнически с премръзнали пътници в него. Причините се изяснявали и в момента, каза господинът, но се разбра, че хипотезите са две: или цигани са откраднали кабела на влака, или цигани са задигнали направо релсите. Те, циганите, били такива – дразнели се от влакове и затова когато пътнически влакове преминавали през дворовете на незаконно построените им къщи, те ги замеряли с камъни и дървье. Или пък вадели релсите пред товарните влакове със скрап, влаковете спирали, а циганите най-спокойно ги разтоварвали, докато машинистите треперели в кабините на локомотивите и се молели да не ги вземат за парчета желязо, мед или, не дай, Боже, алуминий.

Съществува рискът, като чете горните редове, някой слаб и неорганизиран ум да се запита: не са ли това въпроси, на които трябва да отговаря вътрешният министър, а не някакъв човечец от железниците? Нали само допреди минути беше в студиото? Отговорът е не, това очевидно не е работа на министъра на вътрешните работи и респективно на полицията. Тук не става дума за криминални деяния а за декада на ромското включване и по-специално на включването на ромите в националната железопътна инфраструктура и, обратно, включването на инфраструктурата в поминъка на ромите. Пък и ромите са електорален фактор, който формира рейтинга на управлението, след като го е докарал на власт с гласовете си. Много по-симпатично е едно управление, което те оставя да крадеш релси, от едно управление, което ти пречи да го правиш. Първото управление ти го харесваш и обичаш, а второто – не. Кое е по-важно за едно управление: мнението на „перачите” и „ДДС-арите” или мнението на половин милион цигански гласоподаватели? От друга страна циганите и пролетариатът много се радват, когато накараш бивш министър да коленичи пред камерите на телевизиите, докато го закопчаваш с белезници и го наричаш престъпник, преди да се е произнесъл съдът относно вината му. Така че ето това са истинските теми, върху които трябва да беседва вътрешният министър, а не някакви си кражби на релси и жици и ограбвания на товарни влакове.

Други теми, с които не бива да бъде обременявано съзнанието и пиляно времето на г-н Цветанов, са теми като тези как наркомани се друсат в дворовете на къщите в центъра на София и как обират паркираните в тях автомобили, как организирани банди разбиват апартаменти и офиси и изнасят каквото намерят, как хора ежедневно биват преджобвани в градския транспорт и как измамници върлуват из цялата страна и крадат самоличността на гражданите (че и на селяните) с фалшиви документи. Министърът трябва да бъде занимаван с по-големи въпроси. Е, не чак толкова големи като това чии са банките, в които се държат на депозит държавните пари. Трябва да бъде занимаван със средно големи въпроси, които да изглеждат добре по телевизията и да предизвикват любовта и възхищението на чалга феновете.

Например може да организира една следваща акция под кодовото име „Блогърите”. Тя ще има за цел да разобличи такива като мен, които словоблудстват из Интернет. Словоблудството в Интернет със сигурност е вид електронно блудствено действие, което е редно да попадне под ударите на закона. Единственото лошо на тази идея е, че не е ясно дали ще се приеме достатъчно радушно от публиката на г-н Цветанов, защото ме мъчи грозното подозрение, че съществена част от тази публика среща трудности с дефинирането на понятията Интернет и блог. Но пък винаги може да й се каже, че блогърите са един вид висшисти с компютри, по които трябва да се удари с твърд юмрук, и публиката ще заръкопляска, въздъхнала с облекчение, че най-сетне всичко й е ясно.

]]> http://sulla.bg/2010/05/20/1410.html/feed http://sulla.bg/2009/07/23/1098.html http://sulla.bg/2009/07/23/1098.html#comments Thu, 23 Jul 2009 07:43:41 +0000 Sulla http://sulla.bg/?p=1098  

Българската земя винаги е проявявала склонността да ражда гении. Дали защото през вековете е била прекомерно наторявана от преминаващите оттук народи, дали защото мястото е магическо още от времената на Орфей, това аз не знам, но съм категоричен по въпроса, че такива мисловни проблясъци, такива интелектуални мълнии пращят само между Дунава и Родопа. Ето, само преди няколко дни шефът на данъчните Красимир Стефанов, който пое щафетата от Мария Мургина, извая следния умствен монумент:

„Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове (блогове), извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване.”

Понеже моят начин на изказване е по-приятен от този на бирниците, ще преразкажа със свои думи каква е идеята на Красимир Стефанов. В нея има два ключови момента. Единият е, че писането на блогове е полагане на труд, следователно този вид трудещи се трябва да се осигуряват. Другият е, че писането на блогове е и осъществяване на стопанска дейност, защото в нея са намесени приходи и разходи. Разходите са абонаментната такса за интернет и домейн, сметките за тока, който харчи компютърът и може би амортизационните отчисления от стойността на ножичката, с която блогърите си режат ноктите, за да не чаткат силно по клавиатурите в тъмните и тихи нощи. Приходите, разбира се, не са от това, че някой ти плаща, за да ти чете блога, а от някъде другаде, откъдето са ти дошли пари, за да си платиш домейна, хостинга, трафика, тока и (евентуално) ножичката и които пари ти трябва да кажеш как си спечелил и дали си платил данъци върху тях. Ето през призмата на тези разсъждения писането на блогове според Красимир Стефанов е едновременно и трудова, и стопанска дейност, върху която блогърите следва да си плащат осигуровки, за да могат един ден логично и с достойнство да се нарекат блогъри-пенсионери.

Не знам дали, когато е развивал тази идея, началникът на НАП си е давал сметка, че всъщност излива принципен фундамент, но това е именно така. Въз основа на разсъжденията му е неизбежен следният извод, налагащ се със силата на аксиома:

„Трябва да плаща осигуровки всеки, който върши нещо или харчи пари за нещо”

Още утре, ако обичат, всички ученички, които си водят дневници или поддържат лексикони, да се явят на определените за тази цел места и да започнат да си внасят осигуровки! По смисъла на горната дефиниция воденето на дневници и попълването на лексикони си е чиста проба дейност стопанска и „трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежи на осигуряване”. Разните там филателисти, рибари, ракетомоделисти, делтапланеристи, стопани на папагали и аквариумни рибки, цветарки и плетачки на макраме също да бъдат така нежни и добри да започнат да се осигуряват. Да се осигурява също и всеки, който харчи пари за нещо: за боза и баничка, за дърва и въглища, за ракия и салата, за моливи и тетрадки, за книги и за кино.

И аз, да си призная накрая, види се, също съм от сивия сектор, защото върша куп неща, за които не се осигурявам. Например много често, тъй както си седя, се заплесвам и започвам да си бъркам в носа. Знам, че е рисковано, знам че мога да си пукна синузита или пък да си извадя някое око, но го правя за свой риск. Очевидно го правя и за своя сметка, защото никой не ми плаща за това да си бъркам в носа. А, като се замисля, не би било лошо…

Роман   Н.   Г.  Чернышевского  ”Что  делать?”  был  написан  в  стенах Петропавловской   крепости   в   декабре   1862 - апреле  1863  г.  Вскоре  же напечатанный в “Современнике”, он сыграл колоссальную, ни с чем не сравнимую роль…

 Както казах вчера и на Иван Бедров, притеснен съм, защото ние, веселите блогъри с изтънчено понякога чувство за хумор, напоследък не можем да намерим вдъхновение за шеги и закачки, а сме озверели да коментираме политически теми. Което още веднъж доказва правотата на Маркс и Енгелс по отношение на определящата роля на битието спрямо съзнанието.

Стана дума също така и за един от коментарите в предишните ми текстове, където, вярно: малко по-гневно, отколкото е присъщо на присмехулния ми характер, призовавам правителството да се маха. Смисълът на този коментар беше, че докато такива като мен само натискат по компютъра вкъщи, вместо да излязат на улицата, никой за нищо не ни е виновен и ще ни се наложи да търпим всяка власт, която не желае да си отиде доброволно. Впрочем, тук ще отворя една внезапна скоба, за да напомня, че единствената власт, и то огромна, немислима по нашите мащаби власт, която някога е била отстъпена доброволно, е тази на диктатора Lucius Cornelius Sulla Felix. Направил го е, когато е преценил, че няма какво повече да стори за Републиката и се е оттеглил в кампанийската си вила, за да умре там от разгул и диабет. Затварям внезапните скоби. И ето, този на пръв поглед логичен до баналност коментар ме човърка вече трети ден. Защо, аджеба, стоя вкъщи и натискам по компютъра, а не съм навън на барикадите?!…

Един възможен отговор на този въпрос е „защото навън няма барикади”. Много лесно се измъквам, нали? Щом навън няма барикади, излезте и направете, все ще се намери някой да каже! Стига сте натискали по тези компютри! И ето тук започват трудностите. Ще изляза и ще кажа: „Направете барикада! Направете я пред Парламента”. „Не, направете я пред Президентството!” ще каже друг блогър и ще разтвори пред народа лаптопа си, където аргументирано се доказва защо точно пред Президентството. С презрение ще го погледне трети блогър и пускайки злъчен коментар по негов адрес ще поведе масите към сградата на Фонд „Земеделие”, за да направят барикадата там. В крайна сметка, когато се окаже, че ние, блогърите, сме абсолютно некадърни да поведем народа, ще попитаме делово: „добре де, къде се събираме, къде да се явим, за да протестираме?”. Тогава ще се окаже, че никой никъде не се събира и никой никъде не протестира. Сега вече можем ли да се приберем вкъщи и да си натискаме по компютрите?…

Истината е, че спонтанни народни бунтове няма, не е имало и няма да има. Винаги някой инвестира, инвестирал е и ще инвестира в тях. След което, разбира се, ще осчетоводи и дивидента. За мое най-голямо делово съжаление обаче в настоящия момент, колкото и той тревожно да ми заприличва на моментите от 1996, на хоризонта не се виждат никакви инвеститори в народни недоволства или, както е казал Поетът в безсмъртната си творба: „… отнийде надежда взорът не види / и братските орли не хвърчат към нас…”.

В тази връзка говорихме и за поредния успех на полицията в нейната борба с организираната престъпност и с битовата такава, както е в случая. Жена, дръзко опитала да открадне кебапче, била заловена и дадена на съд. Само така! Да видим какви чувства буди у нас узнаването за тази случка. Състрадание към гладната жена? Възмущение от разхождащите се на свобода богаташи със съмнителни доходи? Не, не сме толкова елементарни, с извинение. Ние винаги се съмняваме, ние винаги питаме. И въпросът ни сега е: „гласувала ли е тази жена за Луканов през 1990? Гласувала ли е тази жена за Виденов през 1995? Гласувала ли е тази жена за Станишев през 2005?”. Само ако отговорите и на трите въпроса са „не”, само тогава ще си позволим да изпитаме известно състрадание. Тази сутрин по телевизията разтреперана зрителка извиси глас да се разследва произходът на парите на мутрите с яхтите. Аз предлагам да се разследва произходът на самите мутри. Ако повече от 50% от тях имат генезис в дадена политическа партия, тази партия да се забрани със закон. Пък мутрите нека си задържат парите. Ако са кадърни да ги управляват, това ще е добре за всички. Ако не са, ще ги загубят или ако не ги загубят, с времето ще ги изядат и изсерат.

И така, какво да се прави („что делать”)? Могат да се направят няколко неща и то все в рамките на демокрацията и дори на статуквото:

Да се въведе електорален ценз. Да имат право да гласуват само тези, които са си изпълнили задълженията: да са завършили задължителното образование, да са си платили осигуровките и данъците, да имат постоянен адрес;

Тези които имат право да гласуват, да бъдат задължени да гласуват.

Партия, която фалшифицира или манипулира по някакъв начин изборите, да бъде забранявана, а имуществото й да бъде конфискувано в полза не на държавата, а на този, който я е хванал.

Разбира се, такива законодателни промени няма да направи никоя управляваща партия. Ще има интерес да ги направи само партия в опозиция. Но за да ги направи, трябва да получи (включително и чрез гражданско неподчинение, бунт, барикади и пр.) мнозинство в Парламента, тоест да стане управляваща, а вече като стане управляваща тя няма да направи въпросните законодателни промени, именно защото е управляваща, а не опозиционна.

Тогава единственото, което остава, е играта да се играе по познатите правила, колкото и скандализиращи да са те понякога. Добре ще е само играчите, които ще я играят, да не са простаци и некадърници, за да може да се свърши и някаква работа.

Вот что надо делать.

==================================================

Ето, идват!

 ==========================

Ето и видеото с разговора при Иван Бедров

в блога на Калоян Цветков

retv

автор: sulla категория: 

прочетен: 1152 коментари: 17

последна промяна: 15.07.2008 19:18