Я дайте да се поизпитваме малко с вас. Внимавайте! Въпросът ми е следният. През седмицата един човек каза:
„Реформаторите притиснаха опонента си до стената
и той сега се мята в безсилна истерия“.
И така:
Ден трийсет и шести от Великия пост. Когато рано сутринта се отдавам сластолюбиво на тези мисли (преди да е станало време за по-сериозни дела), резултатите от последните извънредни избори все още са обвити във воалите на мимолетност. Разликата между двете страни, поне засега, е нищожна, в рамките на грешката, но това не пречи на истерични активисти да крещят „!!!ПОБЕДА!!!“ и от двете страни? (още…)
Ден тридесет и трети от Великия пост. Достатъчно го осквернихме с предизборното си словоблудство, та защо да не продължим още малко. Утре ще размишляваме, а вдругиден ще гласуваме. Забелязвате ли тази категорична полза от честите предсрочни избори? Дните за размисъл стават повече. Иначе какво – налага ни се да размишляваме само веднъж-дваж годишно! Така далеч няма да стигнем. Но по същество. (още…)
Ден двайсети от Великия пост. Как да съдим действията и постъпките – по намерението или по резултата? Ако едно добро сърце роди порив за действие, обаче това действие доведе до лош резултат, то човекът осъден ли ще бъде или оправдан? Ако спасиш давещ се непознат, без да знаеш, че е сериен убиец, добро ли си сторил или зло? (още…)
Ден деветнайсет от Великия пост. Разправят, че ако застанеш на ръба на скала или на висок покрив, бездната започва да те зове и в душата ти покълва демоничният копнеж да скочиш. Сякаш човекът не е сигурен дали принадлежи на живота или на смъртта и когато смъртта усети тази несигурност, започва да зове човека, да го притегля към себе си, да го кара да я избере, като по този начин сам се откаже от живота во веки веков.
По същия начин, по който се отнася човекът от ръба на покрива към желанието да скочи, се отнася и българският избирател към левите политически субекти, когато му се явят на избори. Лявото го притегля като смъртта. (още…)
Случва се за втори път в тая безумна поредица от извънредни избори, която ни докараха президентът Радев и поредният ляволиберален инженерен политически проект. Да правиш предизборна кампания през пости е все едно СЗО да обяви седмица без тютюнопушене и ти да се хвърлиш като послепял – по три кутии цигари на ден, лули, пури, наргилета, чибуци… (още…)
Срамота! Срамота е цялата тази суетня, тези страсти, тези Радини вълнения около това как ще гласуваме – с машина, с хартия или и с двете заедно, по избор на клиента. Започвам да се опасявам, че нещо не разбирам. Толкова ли е важно? Толкова ли е по-важно от войната в Украйна, от инфлацията, от цените на енергията, от надвисналата опасност да се унищожат трите ни въглищни електроцентрали? По-важно ли е от пандемиите? По-важно ли е от метеорита, който лети към Земята (защото няма и не е имало момент в историята на астрономията, в който метеорит да не е летял към нас)? (още…)
Не спирам да се чудя откъде тази практика, когато няма друг, или пък моментът е много тържествен, или пък е много драматичен, да се избира доайенът, да се избира най-възрастният депутат за председател на Парламента. Най-възрастният невинаги е най-умен, напротив – дори някога случайно да е бил, то има реална опасност с годините да е оглупял. Но и да не е, със сигурност не е така енергичен и решителен, както се очаква да бъде. Разбира се, Вежди Рашидов е с цели 9 години по-млад от една Мика Зайкова, да речем, но друго си е, ако доайенът беше някой 45-50 годишен самец с искри в очите. А и Мика Зайкова е млада с младостта на онези, които дойдоха да изчегъртват такива като Вежди Рашидов. (още…)
През миналата седмица двама души обядваха в градината на малко заведение в центъра с добра кухня и богат бар. И аз обядвах с тях. Говорихме за наскоро отминалите поредни парламентарни избори. Попитах ги за кого са гласували, като предварително се извиних за нескромния въпрос, но те махнаха с ръка и казаха, че това не е тайна и биха го споделили с всекиго („Човек не бива да се срамува или да са страхува от изборите си“, каза единият). Той бил гласувал за ДПС, защото от една страна не можел да си позволи да види във властта БСП или новата левица – ПППП/ДБ, а пък бил морално неспособен да гласува и за ГЕРБ, защото си имал там някакви лични отношения и огорчения. (още…)
Причините напоследък да не ни се получава съвсем добре политическият живот са много, но сред тях с особена яркост, мисля си, се откроява тази, че червените линии не са онези, които бяха. Червените линии са други, нищо че обичаме често да ги споменаваме и да обясняваме решенията си с тях. Какво впрочем означава „червена линия“? За политиците това въображаемата линия, отвъд която няма да се съюзят с някого. Тази линия обикновено минава през идеологически и политически принципи, но може да мине и през исторически факти. (още…)
