Да си представим едно първобитно племе, което живее на брега на езерце. Мъжете ловят риба, жените я чистят и готвят, а от костите правят игли, с които шият дрехи на мъжете си, за да не им е студено, когато ходят да ловят риба, за да им я донесат, а те да я сготвят и от костите да направят игли. Всичко това е чудесно и на пръв поглед племето няма абсолютно никаква нужда да еволюира и членовете му да се превръщат от първобитни хора в нещо друго. Обаче, не щеш ли, настъпва глобално затопляне (например в резултат от метана, който изпускат пасейки динозаврите в атмосферата) и езерцето пресъхва. Първобитните хора се оказват на кръстопът. Пред тях стоят два подхода към бъдещето. Първият е прост и първобитен – да се вдигнат, да намерят друго езерце и да се заселят около него. Вторият е по-зрял в социално-класов план и включва идеята първобитните хора да се вдигнат, но не да си търсят друго езерце, а да се вдигнат на протест с искания някой ритмично да им пълни езерцето с вода и да им пуска вътре риба, за да продължават да я ловят и ядат, без да ги интересува кой ще я пуска там и откъде ще я взима, за да я пусне. (още…)

Tweet