Новини

Някои аспекти на числовата парадигматичност

от

Не е нужно да си рекламист, за да доловиш красотата на думата „дуплика”. Това е нещо, което бързо се връща, за да хване репликата в надупено положение и да каже колко много я уважава. Известно объркване внася думата „триплика”, защото отваря кутията на Пандора за термини, способни само с игра на представките да опишат цял диалог – например додекаплика, когато говорещите са обменили помежду си реплики 12 пъти. Ето могъществото на българския език в действие и за да не си помисли някой, че парадигмата „реплика, дуплика и т.н.” е изолирано явление, аз ще обостря вниманието на аудиторията върху още няколко неувяхващи примера. „Близнаци-тризнаци-четиризнаци…” поставя някои наистина сериозни въпроси. Например, съществува ли в езикознанието хипотетична дума-майка (както индоевропейският е хипотетичният език-майка на всички европейски езици), да речем Х-знаци, където Х = броя на децата, изродени от една майка в една родилна сесия? Или друго: ако няма спор по въпроса, че четиризнаците са четири деца, родени при горните условия, а петзнаците – пет такива, родени при същите, то тогава как се наричат децата на сьомгата? Аз мисля, че коректното е петхилядиосемстотиндвадесетичетиризнаци. Не ли? Наред с красотата на хармонията и логичността, този словообразувателен модел ни разкрива и нови данни за езика ни. Чрез него учените успяха да възстановят две изгубени думи, които ако се върнат в българския, само ще го направят по-богат. Ето: ако тризнаците са три деца, четиризнаците – четири деца, а близнаците са две деца, то неопровержимо следва че думата „знак” означава „дете”, докато „близ” извън всякакво съмнение е „две”. Ерго, флейта-двойнянка и флейта-близалка не са ли две в едно? И какво трябва да направи водачът на МПС, когато види дете №36?… Да, въпросите пораждат нови въпроси… Ето един от тях: ако тризонетът е мезонет с един етаж повече или, иначе казано, лично жилище на три етажа, то тогава как ще се нарича имотът на човек, който притежава сграда на осема етажа? Октазонет, естествено! Толкова е просто! И толкова красиво същевременно. Уникален е българският език! Но едва ли би бил такъв без книжовното дело на Св. Патриарх Евтимий. Да не говорим за духовния подвиг на Св. Св. Кирил и Методий. Не случайно те, заедно със своите петима най-приближени ученици Сава, Наум, Климент, Ангеларий и Горазд, са наречени Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Седмочисленици. Значението на тяхното дело е толкова голямо, че се доближава единствено до висините на Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Св. Четиридесет мъченици. Амин!

—————————————————————————————————————————–

БОНУС: Зоологията е категорична в разделянето на животните на хищници и жертви според разположението на очите им. При хищниците те са отпред, защото преследването изисква триизмерно виждане и точно определяне на разстоянията. При жертвите очите са отстрани, защото за тях е важно да имат максимално широкоъгълен поглед, та да видят откъде ще дойде хищникът. Тогава кой е най-големият хищник? Естестквено, това е циклопът, защото неговите очи толкова са се приближили едно към друго отпред, че са се слели. А кой е най-голямата жертва? Това е един особен вид циклоп, при когото единственото око е на тила. Неговите очи толкова са се раздалечили в посока на двете страни, че са се слели отзад. Ами, да…

Може да харесате и: