Ободряващо е да пръднеш след кисело зеле, а и носи известно облекчение. Но даром ли идва това благо? Не е ли редно да се чувстваме задължени някому за това празнично удоволствие?
На „Витошка”, като тръгнеш от Патриарха към НДК, малко след магазина на Паола Апси (ведра и лъчезарна жена), има едно дръвче, обругано с десетина метра светещ маркуч. Пет от тези десет метра са ангажирани в изписването на думата CITROËN. От другата страна на булеварда е побита желязна тръба, дълга около пет метра. От нея са проточени жици с бели електрически крушки. На височината на нисък и даже леко трътлест човек е закрепено правоъгълно парче бяла мушама. Овързано е с тел, така че се е нагънало грозно, но все пак може да се прочете написаното с черни букви на него – „Весели празници от BATTY BALENO” (за който не знае, това е новото име на „Рила стил”, след изхвърлянето на българските съдружници). Като се обърнеш с гръб към НДК, виждаш украсените с лампички булеварди „Витоша” и „Патриарх Евтимий” и съответно имената на тези стопански организации, с чието щедро спомоществователство това е станало възможно – GLOBUL и Си-банк. По стълбовете на „Фритьоф Нансен” отново със светещ маркуч е изобразено лъвчето на PEUGEOT, за да ни стане по-празнично на душата и по-топло на сърцето, а пък плетеницата от лампички пред Народната библиотека също рекламира някого, но не помня кого, което доказва и ефективността от този вид реклама.
Да, наивно е да си мислим, че всичко в рекламата е известно. Ето как коледната украса на един град може да открие нови хоризонти и незавоювани територии пред рекламисти и рекламодатели. Но щом коледната украса идва до нас с любезното съдействие на този или онзи, то редно ли е да се заблуждаваме, че другите блага по празниците се самозараждат и падат, ей тъй на, от небето?! Дори да е редно, не е интелигентно. Ето каква е истината всъщност:
- Това кисело зеле е втасало със съдействието на кисело мляко „Данон”!
- Ошав – изсушете сливите със сухичките пеленки „Молфикс”!
- Пълнени чушки от OMV – напълнете резервоара!
- Стани, нине, господине! Стани и стой изправен с „Космодиск”!
- Домашният уют достига до вас с любезното съдействие на М-тел;
- Обичта между хората е възможна благодарение на Вива-тел;
- Щастието в детските очи идва с Глобул.
Дядо Коледа ли? Той си е на Кока-кола, да не смесваме нещата. Изнервящо е, мисля си, всяко нещо, което общината счита за своя заслуга, да е съпроводено с насаждане на комплекс за благодарност към някоя фирма или търговска марка, какъвто впрочем е случаят с осветяването на църквите и слагането на катерушки по централните детски площадки – навсякъде има табелки с имената на знайни и незнайни фирми, повечето от които сигурно са строители, които се надяват да намажат впоследствие и договор за нещо. Спомоществователят е човек, който се стреми към анонимност. И понеже текстът вече не е смешен, ще кажа, че самият аз периодично подпомагам хора и организации и на повечето места даже не ме познават, а там, където ме познават, съм забранил да се споменава, че е оказвана помощ и кой я е оказал. Иначе би ми се развалило удоволствието от резултата.
По съвсем груба оценка споменатите по-рано коледно-украсителни проекти едва ли струват повече от 15 – 20 000 всичките, взети заедно. Община, която е готова, да плати на друга община 60 000 000, само и единствено тя да се съгласи на нейна територия да се извозва боклукът за известно време, мисля, може да си позволи разходите за украса дори в рамките на счетоводната грешка в бюджета си. А и данъците, които плащаме, не са малки. Пък ако не достигат, паяците да вдигнат стотина коли повече по празниците и така да финансират лампичките. Иначе изпадаме в положението на онзи спектакъл, който излъчи Нова телевизия по Коледа – „Петдесетте”. Сцената беше обрамчена от всички страни с поне двайсет огромни реклами на какво ли не, включително и ЦУМ, а по средата, почти без декор, десетина танцьори потанцуваха малко на записи на стари парчета. Но иначе това било световната премиера на спектакъла, която, видите ли, по голямо благоволение се състоявала в България. Както и да е. Да се стяга рекламният отдел на Общината. Едно време шеф му беше лицето Евгени Радев. Абе, какво стана с тоя човек?…