Да си висок, 130-килограмов мъж с германско овчарско куче е може би единственият начин да не бъдеш изнасилван от промотъри, които ти тикат в ръцете рекламни материали. Те дебнат по ъглите на оживените кръстовища, изскачат иззад храстите и те уведомяват, че току-що си спечелил масажор за ходила, който дълбоко в себе си е безплатен, а от теб се очаква да платиш само някакви си 20-30 лева за пощенски разходи, преграждат пътя ти в големите магазини и настояват да ядеш кренвирш на клечка, за да видиш колко е вкусен, и ти влизат в офиса да ти предлагат ненужна лампа EVERLIGHT, с която да си светиш, когато спиш на палатка, без да те питат всъщност спал ли си изобщо някога на палатка (а всъщност бих си купил лампа NEVERLIGH T – като я включиш, навсякъде е светло, само около нея е тъмно. Представете си какви възможности разкрива това!). Промотърите са изобретателни. Използват специални костюми. Използват специални аксесоари. Използват даже специални превозни средства да жужат около теб и да ти досаждат. А днес видях и едни промотъри, които бяха надминали себе си!
Бяха се заложили на входа на градинката на НДК, на ъгъла на Витошка и Патрирарха. Около нарочно създаден за нуждите на рекламата бутафорен светофар, те дебнеха невинните пешеходци и ги спираха с полицейски палки тип „слънчоглед”. От доловените разговори и за краткото време, през което преминах покрай това „местопрестъпление”, влизайки в градината, успях да разбера, че целта всъщност е да бъде спрян грипът и че това може да стане единствено с препарата Tamiflu. Но нагледна реклама на лекарството нямаше никъде, защото вероятно е забранено да се рекламират медикаменти по този начин. Спомням си впрочем, че този препарат беше нашумял около истерията за птичия грип, която според хора, склонни да подозират световен заговор, е била изкуствено раздухана, само за да се вдигнат продажбите на лекарството. Дори се говореше, че и Доналд Ръмсфелд имал отношение към въпроса и то отношение на собственост и частни бизнес-интереси. Произвеждан от Roche, фирмата, която предлага и препарата Xenical, който е уж за отслабване, а всъщност само цапа гащите, и за който е ставало дума даже и в моя блог, Tamiflu е един от продуктите с най-масирано медийно присъствие. За него се говореше, че е ваксина и че не е ваксина, че не действа, че предизвиква халюцинации и какво ли още не. Факт е обаче, че въпреки своята близо петкратно по-висока цена от други аналогични препарати, беше предпочетен от българското правителство и неговата неподкупна перла Емел Етем. Но тук става дума за промотъри, а не за корупция и платени публикации.
„Спри!” – продължаваха да се протягат палки към минувачите, и когато излизах от градината половин час по-късно. Хората се стряскаха, някои заобикаляха и си плюеха в пазвите, но имаше и такива, които дисциплинирано спираха и покорно се оставяха да бъдат подложени на рекламното облъчване толкова, колкото промотърите сметнат за необходимо. Защо са толкова стиснати тези рекламодатели?! Та нали, ако вместо палки им бяха раздали харпуни или чифтета, много повече хора щяха да бъдат подложени на принудителна реклама и да бъдат подтикнати към правилна покупка в аптеката! Тихо! Виждам рекламна кампания. Вие спите в мистичния уют на собствените си чаршафи и сънувате, че млада медицинска сестра ви взима семенна течност за изследване, когато мощен взрив отвява входната врата заедно с касата. Нахлуват командоси. Командоси нахлуват и през прозорците, към които са се спуснали от хеликоптер, увиснал отгоре, трещящ и светещ с прожектор. Скачат върху вас и ви заключват с белезници за леглото. Опират хладно дуло във врата ви и ви принуждават да опитате нов вид наденица на „Леки”. В ужаса си вие се окапвате целия, което дава повод на командосите да ви накиснат в Ариел и да ви залеят с Вениш. „Домашно е, нали?” – пита командос, заровил се до кръста в хладилника ви, но вие не разбирате за какво пита, защото наденицата се оказва развалена и вие се изпускате в гащите. „Ау-у-у че мирише!” – пръска с Глейд друг командос около командира си, който гнусливо се секне в кърпичка Белана. Явно е болен от грип. Това дава повод на Емел Етем да се появи с 300 опаковки Тамифлу, които е получила след замяна на гора по черноморието и вкарването й в Натура 2000. В този момент командосът от хладилника се показва с бутилка ракия в ръка и повтаря: „Домашна е, нали?”, заради което тутакси го облагат с акциз.