Решил съм да стана аристократ срещу заплащане като Слави Бинев. Имам известни спестявания, а ако трябва, ще продам и някой недвижим имот. Ето, например имам едни наследствени кочини на село, които мога да превърна в аристократична титла. Само че не съм решил каква да е тази титла. В началото се бях спрял на архонт. Звучи като тръбен зов на Ханибалов слон нейде из дивашките Алпи. Като зов на елефант с премръзнали исполински тестиси, превърнали се в спаружени исполински стафиди, недалеч от бъдещата Cortina d’Ampezzo – Ар-р-р-р-х-х-х-о-о-н-н-н-н-т!!! Чуйте само как звучи: могъщо и отчаяно, дълбоко и разгонено като самия живот. Архонт! Но се оказа, че в България това е една банална титла. Нея вече били притежавали някакъв топлофикатор и въпросният ресторантьор, натрупал слава (той така се и казва) в заведение, където пеят знойни маанета и поклащат баджаци в неортодоксални ритми. Сигурен съм, че ако човек се разрови, ще намери и още архонти – застраховател, катаджия, митничар… Ще трябва да си избера нещо друго. Вчера се запитах какво би ми отивало най-много. Застанах пред огледалото с бира в ръка и потънах в размисъл. Така, като си обърна главата малко надясно, не приличам ли на Симеон Sachsen-Coburg-Gotha? Не съм толкова плешив, но големият ми нос загатва за нещо –бургско, било Ко-, било Хабс-, било даже и Хам-. Не е от чак такова значение, защото в нашата хералдическа традиция не се вторачват дали си хабсбургер или хамбургер.
От друга страна, като дръпна от бирата и си погледна накървените очи в огледалото, ми иде някак густо на душата да съм „ичергубоил” – това е дума, която сякаш описва човек, който току-що е пребил жена си без видима причина, но с пълно право. Но пък и „маркиз” не е лошо. Не мога да не изпадна в интертекстуална носталгия и да не си припомня крилатия диалог, когато кралят пита: „На кого са тези земи, селяни?”. А селяните му отговорят: „На господин маркиза, на господин маркиза!”. Разбира се, ако въпросните земи попадат в мрежата „Натура 2000”, хич тоя маркиз да вземат и да си го наврат… при другите титли, дето никога няма да им ги купя, като „майка Тереза”, „халифът-щърк” и „джуджето Дългоноско”. Но пък, ако земите са близо до плажове, ски-влекове или пък просто имат шансовете да попаднат скоро в регулация, тогава ще стана маркиз.
Не знам обаче какви пари ще ми поискат. Говори се за триста хиляди. Това е една сума, която за човек като мен, признавам, е в известна степен обезпокоителна. Но пък мога да преговарям за отстъпка. Ще се позова на конкуренцията, като кажа, че мюфтията не е толкова алчен като митрополита и ще се спазарим за „велик везир на всички българи и македонци” сравнително лесно и безболезнено. А може пък да си направя устата и за лизинг. Един маркиз на лизинг, особено ако оскъпяването през първата година не е много голямо, може да се окаже изгодна сделка. Аз не търся екстри. Не искам родово имение, портрет на дядо на кон или пък голяма, проядена от молци шапка с пера. Един „изстърган” маркиз, базов модел, ме устройва идеално. Ще искам само пълно каско, в случай че Светият Синод се отметне и ме размаркизи, както разархонти Слави Бинев. Тогава трябва да съм застрахован.
Не знам и на кого трябва да платя. Говори се за Дядо Галактион. За него съм чувал само, че много пие и пие много по време на пости. Понеже той непрекъснато пътува насам-натам на разноски на други хора, е стигнал до догмата, че постите не важат, когато човек е на гости или на път. Аз бих проявил известна склонност да се усъмня в тази догма, защото, ако е вярно, че човек, когато е на път, не се въздържа от нищо, то тогава София отдавна трябваше да прилича на планетата Сатурн с нейните пръстени. Пръстените щяха да са от всевъзможни возила, пълни с попове, дякони и клисари, които по време на пости се качват на четири колела, колкото да са „на път”, и обикалят по околовръстното, без постите да ги засягат. Ще пътуват двама по двама, единият ще върти кормилото, другият ще следи в чашките винаги да има жълта манастирска ракийца, а по средата, между седалките зад скоростния лост, да студенее купа свежа салатка с хрупкави пръжчици. Ето това щеше да е положението при българското православие, ако Дядо Галактион беше прав и постите не важаха на път. Но аскетизмът на православното духовенство е тема на друго, по-обширно и по-иконоборческо изследване. Тук става дума за плащане, а не за въздържание. И, мисля си, колкото и много до пие дядо Галактион, и колкото да пие много той по пости, няма да откаже някой лев, па нека го обвинят и в симония – той ще каже, че е последовател на Симон Петър. Ето защо не се съмнявам, че ще е склонен да направи както отстъпка, така да преговаря и за лизинг, само и само да се стигне до сделка в името на духовния просперитет на нацията и независимостта на българската православна църква.
– На, Дядо Галактионе – дискретно ще подбутна пликче. – На, пък да ме направиш маркиз.
– Дадено, чедо. Немаш си проблем! Колко са тук?
– Колкото говорихме.
– А за онези хора има ли защитен интерес1?
– Ти си знаеш, аз само подавам документите2.
– И целевите3, и техническите4?
– Да, и пликът е с почерка на Антоан Николов.
– Бравос! – ще вземе плика Дядо Галактион и ще го отрие о достолепната си прошарена брада. – Като ще те правим маркиз, герб имаш ли си?
И ето тук мечтата ми се спуква като сапунен мехур, а аз се връщам в действителността, в която наистина нямам герб. Започвам трескаво да мисля. Да мисля, още измислям, както би се изразил народният гений, ако някой го питаше. И гербът започва да се оформя. Щит с формата на екран на телевизор. По телевизора дават мач.На този фон е изобразена бира. Зад щита са кръстосани две вилици. На едната е набоден винервурст, а на другата – пържен картоф. Бирата е в кутийка, а на кутийката пише „Пия от древността, пикая в бъдещето”. От двете страни на кутийката са изправени човешки фигури съответно на мъж и жена. Мъжът е по потник с лого “D&G” и джапанки, а жената е видимо отвратена от него и гледа на другата страна. Над щита има корона, за да натърти върху аристократизма, който съм придобил наскоро. В нея се забелязват орифлами (едни стилизирани лилии, които съм виждал върху кутия с шоколадови бонбони) и леко накривени кръстове като на шевролет.
Когато стана аристократ, вероятно ще спра да поддържам блога си. Но пък ще го обявя за лично предпочитан от Нас блог, така че, като дойдат чужденци, данъчни или други контролни органи и попитат: „На кого е този блог, добри хора”, да може да им се отговори „На господин маркиза, на господин маркиза!”…