О, скъпа моя, колко време мина!

Възхитителната реклама на Вивател, в която двама луди-млади се обясняват в стихове и си плащат по левче на дума, се е загнездила в мислите ми през последните дни. Особено след онзи ден, когато се изясни датата за провеждане на избори за евродепутати и във въздуха като мирис на колендро се разнесе тръпнещото очакване за политическа реклама! Аз съм стар поклонник на предизборните кампании и горчиво ми липсват студията и хрониките от зората на демокрацията. Но, както се казва: жизнь – это c`est la vie.

Какво е общото между рекламата на Вивател с луди-младите, политическата реклама и предизборните кампании на кандидатите за евродепутати? Общото съм аз, защото виждам как едното може да прерасне в другото за нуждите на третото. Ето какво имам предвид:

Венеция. Ренесансът е в разгара си. Вечерта кротко се разстила над тясна калдаръмена уличка с надвиснали балкони. На един от тях, разклатил крак навън, се е отпуснал младеж с лютня и оформя музикалния фон, върху който ще се разрази следващата сцена. По уличката се задават Иван Костов и Петър Стоянов с големи барети и панталони, които наподобяват чорапогащници, но такива са модните трендове на епохата. Ръкавите на дрехите им са от бухнало кадифе и през процепите им белеят ленените ризи отдолу. Пръв подема разговора Петър Стоянов:

Иване Костов, колко време мина,
откакто си с процент и половина?

Смуглите пръсти на Костовата ръка стискат дръжката на шпагата, но кокалчетата им така и не успяват да побелеят под природния тен.

Стоянов Пет’е, таз’ шега говежда
зад’ъж за теб и за Надежда!

Шпагите са наполовина извадени и кървава развръзка тегне над ситуацията, когато на малкото площадче, иззад шадравана със съвкупляващи се тритони изскача Бойко Борисов и внася яснота:

Да бегате и двамата оттука,
че почваме да караме боклука.

Ето я и ренесансовата игра, в която момченце търкаля обръч пред себе си. Обаче сега по улицата се задава дребничка фигурка, която търкаля не един, а няколко обръча и припява:

Вай, шекер ми падна на адетя,
санким, харен е рушветя…

Но, доколкото говорим все пак не за друго, а за ренесансова Италия, Ахмед Доган бива безпардонно изритан от Апенините на изток към Балканите, където ще прекара следващите пет века и ще направи каквото може, за да докара до умиление Георги Коритаров някъде далеч в несигурното европейско бъдеще на региона.

Тъй като ситуацията е на път да се превърне в откровена идиотщнина, намесва се Негово превъзходителство дожът на Венеция Сергей Станишев. Тъкмо да раздаде правосъдие и, ето, с 21 топовни салюта идва президентът Първанов и извежда дожа за ухото – да се знае кой командва във Венеция. Бойко Борисов, Иван Костов и Петър Стоянов са се скарали за обръчите, останали след Ахмед Доган. Това отклонява вниманието им от темата за изборите за евродепутати и те биват спечелени от Волен Сидеров, който от радост си купува ново кожено яке. Царят разхожда внуче в количка.


Всъщност, сигурен съм, че истинската предизборна кампания ще бъде много по-вълнуваща и с нетърпение чакам да започне. И не толкова заради самите участници, колкото заради техните съветници – колегите рекламисти – и това, което те ще сътворят.

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 190 other followers: