Постенето е неразделна част от праведността. Който иска да е праведен, пости. Но какво всъщност са постите. На пръв поглед това е въздържание от ядене на животински продукти. Изглежда лесно. Но, както винаги, един въпрос вгорчава сладостта от яснотата – все този въпрос „Защо?”. Защо да не ядем животински продукти? Според прагматичния материализъм го правим, за да дадем почивка на организма си от токсините, които се съдържат в месото. Това звучи твърде йогистично и хигиенично. От друга, обективно-историческа гледна точка, причините за постенето са икономически и пряко свързани с поминъка – коледните пости предпазват от безразборно изяждане малките прасенца, а великденските – малките агънца. Така неграмотният селски стопанин се грижи за стопанстовото си, мислейки, че се единява с Бога. Според други тълкуватели смисълът на постите е предимно пацифистичен, тоест храненето ни да не се омерзява от убиването на други живи същества. Това схващане води до крайности, но трябва да признаем, че сведенията в Библията подкрепят именно него. Става дума за Книга „Изход”, където се говори за постене в такава степен, че е забранено яденето на квасен хляб. Причината очевидно, макар и неназована пряко в Книгата, е тази, че квасеният хляб се прави с мая. Маята – това са дрожди, дрождите са бактерии, а бактериите са по-скоро животни отколкото растения. Извън удивлението откъде древните съставители на Библията са били толкова наясно по отношение на микроорганизмите, не можем да не напрвим и един друг, паралелен на вече направения, извод – алкохолът също не е постен, защото и във ферментацията участват дрожди. Жалко! Ужас!
Но пък, погледнати така, постите не ни ли обричат на гладна смърт? Кой ще се закълне, че върху краставицата, която набожно хрупаме през пости, няма никакви микроби? Или пък не ни ли обричат постите на смърт чрез задушаване? Нима не вдишваме ежесекундно всякакви микроби, които умират или от удавяне в белите ни дробове, или от хищните ни левкоцити, или в неравната битка с имунната ни система, в която нечестно на наша страна се привличат антибиотици, имуностимуланти, витамини, греяна ракия и тям подобни подлости! Очевидно, едва ли можем да се въздържим от изяждането на някакви животни, но пък идва време, когато и някакви животни ни изяждат нас, така че поне балансът е спазен.
Има обаче и мистична гледна точка към постите и тя, трябва да признаем, е най-интересна от всички. Според нея, човек, постейки, се подлага на страдание, за да се почувства съпричастен към страданието на Бога (макар че Коледните пости крият опасност от възникване на парадокс – какви страдания е изпитал Бог, преди да се роди?). Ето защо на яденето на животински продукти се гледа като на своего рода удоволствие, от което трябва да се лишим, за да дадем шанс на духовното във вечната му борба с материалното. Но, ако погледнем на постите като на осъзнато страдание и като на лишаване от храни, които ни носят удоволствие, то как трябва да пости човек, чието любимо ястие е зрял фасул яхния? Очевидно, постейки по презумпцията за неприемане на животински продукти, той няма да направи никакво формално нарушение, ако яде любимата си боб-яхния, но същевременно ще си прави и кефа да яде любимото си ядене, без да му пука за страданието на Бога. Ето защо има християнски общества, в които постещите по време на пости се лишават именно от това, което обичат – пържени картофи, шоколад, ананас, мариновани кладници, малки и леко люти камбички с бахар и дафинов лист, сушени смокини, ягоди и др. Следователно всеки пости по своему и дори, вероятно, има и такива енориаши, които не обичат кебапчета и именно затова се тъпчат с тях през Страстната неделя – за да я направят още по-страстна. Ето това е единият полюс на праведността. На другия стои със страшна сила гръцкото православие.
Гръцкото православие се е изхитрило да раздели животните на постни и блажни. Докато едни теолози се мъчат да разберат в кои на пръв поглед постни храни се крият дрожди и други микроорганизми, гърците са решили да приемат, че не само едноклетъчните, но и безгръбначните не са блажни. Така, хем си богоугоден и на твоето място в Рая има табелка „Reserve”, хем през пости замезваш с калмари, малки сепийки с босилек, малки октоподчета и големи октоподи (предимно мариновани и главно пипалата им на скара), миди, рапани, охлюви и други безгръбначни. Хайверът също е безгръбначен. Мисля, и яйцата са. За кашкавала да не говорим – къде се е чуло и видяло кашкавал с гръбнак. В този ред на мисли шкембе-чорбата е едно от най-постните ястия, наред с бахура (кървавицата). И ето още една стъпка по посока на постността на веществата. Въпрос: можем ли да поставим знак на равенство между бедрената кост и гръбнака? Съвсем очевидно – не. Бедрената кост е едно, гръбнакът – съвсем друго. Следователно бутът е абсолютно безгръбначен. И бидейки такъв, то възприемането му под формата на шунка по време на пости не съдържа никакаво църковно напрежение.
Обичам православието!