Изчаках и днешния ден, защото той е петнайсети спрямо датата, за която разполагам с доказателство, че моите 14 капачки с жълтичко по края са получени от Данон. Сега Данон може да се позове само на хипотетично клеймо на пощенски паричен запис с днешна дата, макар че, ако за дата на пращане на писмо се счита клеймото, то за дата на получаване на пари се счита заверката на сметката на получателя. Но, както казах, аз съм доволен, защото целта ми не е да си получа парите, а да покажа нежеланието на Данон да ми ги върне.
Сега, когато и последната възможност изтече като пясък през пръстите, пред нас се изправя въпросът „Какво правим оттук нататък?”. Отговорът се крие в няколко кокетни текста в Закона за защита на потребителите, в сила от 10 юни миналата година. Очевидно ще трябва да се обърнем към Комисията за защита на потребителите, защото „Всяко физическо или юридическо лице, което има правен интерес, може да поиска писмено от Комисията за защита на потребителите да забрани реклама, която смята за заблуждаваща или непочтена, или неразрешена сравнителна реклама” (чл. 34(2)). А аз, катко физическо лице (макар и с известни психически странности) смятам рекламата на промоцията „Активия – предизвикателство”, ако не за „неразрешена сравнителна” или „непочтена”, то със сигурност – за „заблуждаваща” по смисъла на Чл. 38(1). И е заблуждаваща, не защото лъже, че млякото лекува запек (всъщност тя не казва нищо такова, а казва, че „ще почувстваме промяна”, при което разни жени се гладят многозначително по „издутите” си кореми), а защото лъже, че ще върне пари на всеки, който изпрати 14 капачки, а не ги връща. Това вече е доказано! А що се отнася до доказването на другото – за лекуването на запека, то не е работа на потребителя, а на производителя, защото Чл. 35(2) казва: „Председателят на Комисията за защита на потребителите може да задължи рекламодателя да докаже съдържащите се в рекламата твърдения…”.
Твърде вероятно е обаче нещата да се затлачат на ниво Комисия за защита на потребителите. Причините за това вероятно ще бъдат няколко. Сигурно Данон ще намери начин да въздейства, но пък и да се въздържи от тази простотия, може да се очаква, че държавният чиновник ще постъпи така, както постъпва винаги – защо да прави нещо, когато може да не го прави! Законът не казва в какъв срок трябва да се произнесе комисията и затова аз ще следвам вграденото си чувство за справедливост. Когато преценя, че е минало достатъчно време, през което Комисията не е предприела нищо, ще си направя удоволствието да се свържа с една моя стара позната, която понастоящем е еврокомисар по тези въпроси – Меглена Кунева. Тя, когато поиска, може да е много зла…
Обаче когато се свържа с еврокомисаря, няма да й губя времето с капачки от кисело мляко против запек, които се стискат за 15 лева, а ще повдигна въпроса за некоректната, манипулативна и лъжлива реклама въобще. Ще поискам да се сформира работна група по създаване на проект за Закон за рекламата, какъвто все още няма. Виждате ли до какво израстване на общественото чувство (иначе казано – психическо израждане) ме доведе гледането на реклами… Вие сте виновни! 🙂