Реших да обядвам в едно квартално заведение. Преодолях дъжда и се настаних на масата. Поръчах си ракия и салата. Отказаха ми, защото било изборен ден. На съседната маса селяндурска компания с много малки и вресливи деца празнуваше нещо селяндурско. На тях им сервираха ракия – в закона пишело, че за празненства можело. Казах им, че днес имам рожден ден, но не ми повярваха, а и аз не си извадих личната карта, защото нямам (рожден ден, а не лична карта). Теглих им една майна и станах.
Реших да се отбия при Владо – един комшия. Оказа се, че той има коняк. Мразя да пия коняк със салата от краставици, но пих. Добре че имаше и по една-две бири, че да прокарваме с нещо. Гледахме телевизия и аз си тръгнах.
На улицата срещнах Борето и той каза, че в кафенето на Юри сервирали ром в чаши за капучино и тръгнахме натам. По пътя Борето се сети, че в колата има една бутилка водка. Минахме да я вземем. Тя не беше съвсем пълна и затова, докато стигнем до кафенето на Юри, бяхме я изпили. То и захладня малко от дъжда, та трябваше да се сгреем.
Оказа се, че Юри е свършил рома. Но пък извади някаква домашна ракия и ни сипа от нея. Замезвахме с фъстъци, което си беше грозно, но човек трябва да е мъж! Мамо, бъди мъж! Като свърши ракията, понеже имаше още фъстъци, пихме бяло вино. После си тръгнахме. Стефчо каза, че не може повече и се прибира, а аз се чудя не тръгнах ли с Борето и къде е Борето, и откъде се взе Стефчо, макар че той носи на пиене и не знам къде е тръгнал да се прибира, като след малко ще се играят карти!
Сигурно съм бил задрямал, защото се събудих съвсем мокър. Не спря да вали! Някой бибиткаше. Ще ми сцепи главата, ей! Спри, бе! После видях, че е Светката с колата. Той бибиткал. Качих се. Светката имаше плоско шише уиски и ми даде да се съживя. Съживих се. Сега отивам да гласувам. Ще гласувам за Волен Сидеров, защото съм циганин! Стани-и-и-и, стани, юнак балкански-и-и-и-и…..
Наздраве!