Има една реклама, твърде симпатична впрочем, която ни внушава (раз-два) да станем от леглото, (раз-два) да си измием зъбите, (раз-два) да се изакаме, (раз-два) да се срешим и прочие, (раз-два) да излезем от къщи и (раз-два) да поподскачаме малко по улицата, (раз-два) да се обадим на тайфата и да видим къде ще купонясваме днес, (раз-два) да отидем до Ректората и (раз-два) да се срщнем с гаджето и чак след това (раз-два) да започнем да говорим безплатно. Каква е идеята: Вивател предлага при всяко наше обаждане да говорим 2 минути срещу заплащане, след което ще говорим безплатно. Ако бях ресторантьор, щях да се вдъхновя от тази промоция и щях да направя следната оферта към клиентите си: (раз-два) поръчайте си салатка с ракйка, (раз-два) отпушете бутилка винце, (раз-два) хапнете едно студено предястие, (раз-два) а сега хапнете и едно топло, (раз-два) поръчайте си една пържола с пържени картофи и бира, (раз-два) вземете тортичка, (раз-два) поръчайте кафенце с коняче, (раз-два) платете си всичко дотук, (раз-два) хайде сега яжте безплатно, ако все още можете.
Какво са две минути. Две минути секс е малко. Две минути реклама са си четири големи клипа, както и да ги погледнеш. Колко е две минути говорене? Колко трябва да говорим срещу заплащане, преди да започнем да говорим безплатно поради щедростта на мобилния оператор? Моите телефонни разговори радко надхвърлят половин минута, но понеже аз никакъв критерий не съм, пък и едва ли бих могъл да бъда, ще взема един текст и ще видя колко от него прочитаме за две минути. Нека да е една поезия, която аз обичам и уважавам и която ще прочета с хронометър изразително:
Иван Вазов
Епопея на забравените – Опълченците на Шипка
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: “Търчете! Тамо са раите!”
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; –
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал……
Ето това е текст, който се чете за две минути. Платете си го, пък после, аке щете, говорете си още, при това съвсем безплатно. Наздраве!
автор: sulla.blog.bg
прочетен: 1782 коментари: 10