Мислех си, че след като изряза катаджийски коли от картон и ги разхвърля по пътищата, творческият гений в МВР ще се отдаде на заслужена почивка, за да се наслади на постигнатото. Но не. Творческият гений в МВР е един неспокоен гений, доказателство за което е поредният отронен от него бисер.
От ден-два медиите запознават обществото с идеята катаджиите да събират глоби на пътя, а не само да пишат актове. „Вече можете – казват медиите – да говорите по GSM в движение и да не си слагате колана, стига да имате 50 лева, когато ви спрат и глобят на място”. Ще отворя скоба, за да попитам: „Ами ако имам 500 лева в себе си, мога ли да прегазвам бабички?”. Затварям скобата. И ето че се натъквам на противоречие в новата идея на КАТ. Доколкото помня, според един друг техен неотдавнашен проект, катаджиите, за да не се корумпират, трябваше да не държат в себе си пари, поне не повече от 10 лева и то на стотинки. Къде тогава ще държат глобите, които според новия проект ще събират лично и веднага? Вероятно, тъй както бездомното псе заравя кокала си за черни дни, така и катаджията ще заравя под някой камък край пътя инкасираната глоба, за да не е у него. После ще дойде инспекорът от НАП и със сополивия си нос ще обдуши района. Ще намери заровената глоба и ще я прибере в полза на фиска.
Всъщност в новия проект на КАТ мен повече ме впечатли друго, а именно зараждащият се обществен дебат относно обстоятелството, че катаджиите ще глобяват и за мръсен автомобил. Веднага пред очите ми изниква образът на старшината в казармата, който с бяло парцалче рови по скритите гънки на калашника, за да докаже, че все от някъде ще изкара черно и ще изобличи немарливия боец. В медиите (отново там) се питат какво ще бъде определението за „мръсен автомобил”, който следва да бъде глобен незабавно от полицая на пътя. Питаха дори някакъв катаджийски началник, който ги успокои: „Ще се определя по преценка на проверяващия”. Ето, аз със своята драматургично-диалогична нагласа вече ясно си представям как ще става това:
Път. Край пътя кола. До колата катаджия, а през прозореца – глава на шофьор.
КАТАДЖИЯ: Добър ден. Петров, пътен полицай.
ШОФЬОР: Приятно ми е: Иванов, обикновен педераст.
К: Колата Ви е мръсна.
Ш: Ам’чи ти? Ти да не си много убав?!
К: По калниците има кал.
Ш: А в бензиновата помпа има бензин.
К: Номерът Ви е зацапан.
Ш: Имаш леке от лютеница на пагона.
К: Челното стъкло е цялото в размазани насекоми.
Ш: Имаш солени кръгове под мишниците и салам между предните зъби.
К: На задното Ви стъкло някой е написал с пръст: „Измий ме”.
Ш: А на теб пък пише „КАТ – пътна полиция”. Никой не е съвършен.
К: Ще се глобяваме.
Ш: Ами, да се глобяваме.
К: Петдесет лева.
Ш: Шейсет лева.
К: Моля?
Ш: Глобявам те шейсет лева за мърляв външен вид.
К: Чакайте, чакайте! Не може ли да се оправим някак…
Ш: Хайде, сега ще почерпиш. Друг път да внимаваш, ей!
Катаджията вади от джоба си 10 лева на стотинки и ги дава на шофьора. Последният пали колата и потегля. Катаджията изтрива носа си с ръкав и въздъхва с облекчение.
Я, както съм започнал, да взема да пренапиша Наказателния кодекс…
автор: sulla.blog.bg
прочетен: 1700 коментари: 16
последна промяна: 13.05.2008 10:13