Обаче това твърдение не е вярно и, за съжаление, мечтата, която то храни, е лъжа. Не, те не са на Бузлуджа. Те са в София, в Пловдив и Варна, в Университета и в Парламента, на гарата и на летището, в болницата и в магазина, на тавана и в мазето, под леглото и в леглото, пред гишето и зад гишето, а се говори, че един от тях дори е бил видян и в библиотеката! Вероятно преди милиони години те са се разпространили по същия начин и на Марс и там от цялата тази трагедия сега е останал само червеният цвят на планетата.
Поредната телевизионна реклама на БСП ни подтиква към размисъл. Какво всъщност представлява тя? Хората, които си спомнят мумиите от хеви-метал (пънк?) клипа за първи май, лесно ще познаят една от тях, легнала край пътя в изнемогата на лятната жега. Бърше работническо-селската си физиономия с червена кърпа. Не щеш ли, задава се ГАЗ-ка с три бабички в нея. Не знам дали е случайно, но този джип има само три скорости: три бабички, три скорости, тройна коалиция. С тази именно нумерологична знаковост трябва да се занимават светлите умове като Umberto Eco, а не с пропорциите и числата в сградата на библиотеката от романа „Il nome della rosa”!
Едната от бабичките в джипката и тя размахва червена кърпа и дядото, разбира се, се качва. Къде ли отиват те? В място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка? Не! Те отиват на „Хаус парти – БУЗЛУДЖА Open Air”, както става ясно от финалния кадър на клипа. Разбираме също, че това парти ще бъде нажежавано от култови DJ-и от световна величина. Но, ще попитаме колкото себе си, толкова и мумиите в трискоростната джипка, тези световноизвестни DJ-и не са ли всъщност обикновени проводници на западна пропаганда и рупори на империалистическа идеология, проповядваща опортюнизъм и прагматичен култ към консуматорското общество, основано връз експлоатацията на човек от човека? „Ама ние вече не сме комунисти” – ще се сети да опонира някоя по-будна бабичка. Докато правите „младежки” сайтове с петолъчки и фен-клубове на Че Гевара, сте!
Аз на концерти не ходя, но знам, че билетите за тях не са евтини. Как става така, че изпълнители с доста високи хонорари се оказват безплатни за работници, селяни, социално слаби и пенсионери? Очевидно някой плаща. Очевидно плаща БСП. Защо? Защото отново тъпите им PR-и са ги посъветвали, че трябва да редуват отрицателните емоции с положителни. Само че БСП плаща с т.нар. бюджетен излишък, в който са и моите данъци. А аз внасям във фиска данъци с десетки пъти по-големи от тези, които внасят купонджиите от Бузлуджа и може пък и да не съм съгласен моите данъци да се харчат точно за това! Най-малкото заради субективното усещане, че като почитател на „the house music” се омерзявам, когато използват тази музика в политически мероприятия. „Ама те не са политически” – ще каже същата будна бабичка. Докато в горния ляв ъгъл на кадъра е кичозният паметник на Бузлуджа, а в долния десен – логото на БСП, са!
Да, те са навсякъде. Де да беше вярно, че всички са на Бузлуджа! Или, още по-добре, на о-в Болшевик. Тогава, както казва поетът, когото те припознават като свой, „Животът ще дойде по-хубав / от песен, / по-хубав от пролетен ден…”
автор: sulla категория:
прочетен: 3193 коментари: 83
последна промяна: 01.08.2008 17:09