„Какво е искал да каже авторът?” е подъл въпрос, защото винаги идва след прочитането на даден текст, който може би не бихме искали да прочетем, ако предварително знаехме „какво иска да каже авторът”. Много по-честен е въпросът „Какво ще иска да каже авторът?”. Ако приложим този въпрос към написаното по-долу, може би изобщо няма да го прочетем. Може би ще се уверим, че авторът нито е искал, нито иска, нито ще иска да каже нещо. И действително авторът не иска да каже и не казва нищо. Авторът, в случая аз, просто си чеше езика. Така че, ако и след това предупреждение продължите да четете, сърдете се на себе си.
– Елате бързо, аз пия звездички – провикнал се през далечната 1693 бенедиктинският монах Дом Пиер Периньон и така светът открил шампанското. Какво е казал Дон Белисимо от Долна Баня, това засега все още е обгърнато в тайна и бъдните поколения са тези, на които ще се падне честта да разберат. Но ако различното между Дом Периньон и Дон Белисимо е това, че докато знаем какво е казал единият, не знаем какво е казал другият, то общото е, че и двамата са дали името си на определен вид шампанско (in order of appearance):
И друго: докато за онзи отдаден на лишения бенедиктинец Пиер Периньон се знае много, то за Дон Белисимо, може да се каже, не се знае нищо. Кой е той, откъде е, какъв е, за какво мечтае, какъв иска да стане като порасне – това са все въпроси, чийто отговор пърха някъде там в полуздрача и не иска да кацне на рамото ни.
Видях го в един магазин за алкохол в хотел “Марина” в Балчик. Едва ли го продават само там, но там, под шептящите платна на яхтите, се състоя срещата ми с него. Първоначално реших че е някакъв холандски бюргер с тази тънка дантелена якичка, но мустаците бяха по-скоро андалуски. Пък и това „Дон” пред името… Тук нещата ще да са по-страстни и необуздани, надхвърлящи ограничената чувственост на нидерландските лалевъди и търговци на диаманти. Тук имаме нещо като Дон Жуан, Дон Кихот или Дон Вито Корлеоне (но не и Дон Домат, в никакъв случай!). В този смисъл „Дон Белисимо” ми подейства някак объркващо, може би защото подсъзнателно съм очаквал след „дон” да дойде някакво собствено име на човек, а не превъзходна степен на прилагателно (bello, più bello, il più bello, bellissimo). Но шампанското е игрива и искряща материя, която може да си позволи всичко, включително и това да се нарича „Дон Най-красив”.
Обаче и „Дон Най-скромен” би било подходящо за име на напитката, която е толкова деликатна, че никъде не нарича себе си „шампанско”. Дълго я въртях в ръце пред продавачката в магазина – чистосърдечно момиче, което изглежда реши, че съм голям енофил-колекционер или професинолен сомелиер, щом се заседявам толкова дълго в изискания свят на искрящите и на пенливите вина – дълго я въртях и никъде не видях да пише „шампанско”. Единственият начин, по който Дон Белисимо определя сам себе си, съвсем честно и почтено, е „ароматичен мехурчест продукт” (aromatic bubbly product). При това с минимум „10% vol”: какъв ли е максимумът…
От какво е направен мехурчестият продукт? На етикета от обратната страна е написано още едно честно признание: „ЧЕРВЕНО АРОМАТИЗИРАНО ИСКРЯЩО ВИНО”. Каква е разликата между „ароматизиран” и „ароматен”? Ароматни са билките, вкусните ястия, пролетните поляни и конфитюрите от диви плодове. Ароматизирана е тоалетната хартия (и тоалетната чиния). И все пак, от какво е направен мехурчестият продукт? Пише: „…от висококачествени сортове грозде”. Моля, обадете се веднага на 166! Понеже с възмущение отхвърлям възможността етикетът на това благородно питие да лъже, остава да допусна, че то е произведено от крадено грозде. Иначе сметката не излиза. Знае се, че килограм „висококачествено грозде” струва на едро около 2 лева. За една бутилка вино трябва да се употребят около килограм и половина грозде (макар някои родни изби да признават, че на тях им необходим не повече от килограм), тоест в „Дон Белисимо” само гроздето трябва да е купено за 3 лева. После идва обработка, отлежаване, купуване на бутилки, бутилиране, етикетиране, дистрибуция, търговска отстъпка, печалба… А газирането? Дори да се газира виното не в самите бутилки (сложен и деликатен процес), а в танкове, дори не и в танковe, а чрез просто вкарване на въглероден двуокис, дори и тогава това са си допълнителни разходи. Така че ако гроздето не е крадено и ако на работниците са плащани заплати, виното в магазина би струвало 20-30 лева бутилката. А то струва 2,60….
…
И ако авторът все пак е искал да каже нещо, то е, че вече е прекалено уморен от долнопробност. Прекалено.
====================================
P.S. Оказа се, че имало и някаква чалга, която се казва “Дом Периньон”… Изтънчена работа. Едно е да ти свири гайдар, да ядеш ярешко чеверме и да пиеш червено домашно вино; друго си е да слушаш „Дом Периньон” и да отпиваш изискано „Дон Белисимо” от 2,60 на малки глътки.
P.P.S. Дано не съм заприличал на изнежения пернишки „денди” с фалшивото бастонче, който сам себе си наричаше „българския Камю”. Наздраве!
автор: sulla категория:
прочетен: 1920 коментари: 25
последна промяна: 31.08.2008 08:58