Феноменалната случка със Соломон Паси, феноменална не защото мечтаещият за НАТО направи нещо неочаквано, а защото си навлече могъщата реакция на собствениците на лични медии (блогове), изстреляла го на челно място в Google като резултат от търсения по думата „простак”, тази феноменална случка предизвика огромен интерес и посещаемост на статиите по въпроса. Но представете си учудването ми да установя по прецизните и изчерпателни статистики на WP, че два пъти по-голям интерес и посещаемост е предизвикала темата за Часът на Земята, без въобще да броим интереса по нея в Darik News.
И затова сега, след часа на Земята, идва часът на равносметката. Изгасихме ли осветлението или не? Прави ли бяхме да направим което и да е от тези две неща? Показахме цивилизованост и солидарност или параноично се вгледахме във винаги съществуващата обратна страна на медала, където мрачни сили се готвят да употребят в своя ползва силата на нашата солидарност? Аз например не изгасих осветлението. Но пък не го и запалих, така че домът ми остана тъмен. Но остана тъмен, не защото подкрепих кампанията, а защото не бях вкъщи. Къде съм аз тогава? Какъв съм? Добър или лош, хитър или тъп, индивидуалист или колективист, доверчив или мнителен? Ако продължа да питам така, отговорът ще дойде сам под формата на психиатрична диагноза… 🙂