Седя над чаша уиски и чакам да стане време за обяд. Всеки ден тези часове са мъчителни и тласкат човека към размисъл. Уискито е The Glenrothes Select Reserve с не много лед, за да не се разводни торфения аромат с лек нюанс на ванилия, а размислите се въртят около умората от промените и ежедневните изненади. Аз съм стар човек, годините навяха сребро в брадата ми и с все по-голямо неудовлетворение посрещам новостите, които ме предизвикват да ги осмислям и да градя сценарии за взаимодействие с тях. Може да се каже, че ме обзема консерватизмът на зрялата възраст и от него няма да мога да се опазя, както се опазих от левичарството на младостта.
Макар че в своето политическо мислене и поведение съм по-скоро прагматик и подкрепям всяко , независимо чие действие, което води към цели, които според мен са полезни и правилни, винаги съм симпатизирал на синята идея. Може би защото през годините повечето действия, които одобрявам, са били предприемани именно от сините – реституцията, приватизацията, евроатлантическата ориентация, валутния борд. Пък и онтологически аз принадлежа към хората, които създадоха СДС (университетски преподаватели, интелигенция), макар никога да не съм бил активист, какъвто никога няма и да бъда.
Затова сега си казвам: нещо не е наред, хармонията някак убягва и дразни стаеният консерватор, като му вгорчава сутрешното уиски. Някак не мога да видя Синята коалиция и ГЕРБ в един организъм. Безспорно ГЕРБ беше единственото възможно решение и заслужено получи доверието, на което се радва. Безспорно още в началото на управлението си ГЕРБ дава категорични сигнали, че ще управлява по начина, по който се очаква от него и че поне на първо време няма да се отклони от предизборните си намерения. При това положение на Сините не им остава нищо друго, освен да го подкрепят в усилията му, защото и те искат да се прави това, което се прави и което се прави не без заслугата на тяхното управленско наследство и на политическия фундамент на тяхната програма и идеология. Но достатъчно ли е това за тях, добро и полезно ли е за тях?
Обикновено като се каже „а”, хората очакват да се каже и „б”. Като видят малко дясно, хората искат да видят още повече дясно, истинско дясно с адекватни основи в обществото и политически субекти, способни да го развиват в полза на всички. В този смисъл, мисля, че в България е време за сериозен консерватизъм. Консерватизмът е разположен не толкова по оста на качественото разграничаване между политическите субекти, колкото в парадигмата на нравствените категории на обществата. Както Левски е иконата на републиката в нейния антично римски смисъл на законност, справедливост и просперитет, така Петко Славейков е патриархът на българския консерватизъм. Възраждането на българската нация не е станало по горите покрай хайдушките чевермета, а е станало в Цариград в сърцата и умовете на духовните ни реформатори, колкото и да са ни убеждавали в противното през последния половин век след 1944 година.
И така, сипвам си още една капка уиски, защото е рано за обяд, и се питам: какво ще стане, ако Синята коалиция осмисли членството си в ЕНП и се преориентира към европейските консерватори, напускайки т.нар. „ЕНП формат” в нашия парламент? Няма ли това да е добре за всички? Евроконсерваторите ще получат повече гласове в европарламента. Освен това ще получат и по-авторитетно представителство в България, което вече няма да се осъществява единствено от земеделеца Яне Янев. Синята коалиция и РЗС ще направят нова парламентарна група и ще започнат да следват нов, по-ясно дефиниран политически курс, както в национален, така и в европейски план. Сините ще добият по-ясна и по-интересна физиономия, защото истинското дясно е консерватизмът, а истинските десни в България са те. Ще получат и по-широка перспектива за развитие, защото иманентно ще станат субектът, който ще трябва да направи следващата крачка напред в правилната посока, когато дойде време политическият проект на ГЕРБ да се изчерпи и налице да се появи необходимостта от смяна с нещо ново, което ще продължи започнатото. С други думи, напускайки формата на ЕНП и създавайки силна консервативна група с РЗС (която съвсем скоро безспорно ще бъде доминирана от тях, а не от РЗС) Сините ще се спасят от опасността да поемат негативи от управление, което не е тяхно, и второ, не по-малко важно, ако им се наложи да гласуват „против” някое предложение на управляващите, никой няма да може да ги обвини, че гласуват заедно с БСП и ДПС, защото те ще представляват друга, качествено различна и противоположна по политическата си ориентация парламентарна опозиция. Да, мисля, че идеята Сините да станат консерватори не е лоша.
И тъй като вече стана време за обяд, а аз съм толкова консервативно настроен, че не мога да си позволя да пропускам такива мероприятия, особено когато в тях участват верни другари, оставям изложените по-горе мисли да отлежат и отивам да сложа нашийника на кучето. Първо ще минем през градинката на „Св. Георги”, а после ще седнем в градината на бирария „Ники”, за да видим какво са сготвили днес. А мислите нека отлежават като добро малцово уиски – нито много, нито малко, а точно колкото трябва в поне два вида дъбови бъчви, едните от които да са бъчви от шери, купени на старо от тъпите американци, които си мислят, че вече нищо не става от тях.
Наздраве:
Стамболов