Сигурно не съм прав, но неща като тези тревожат моята наивна и доверчива душа. Миналата седмица попаднах на статия в „Стандарт”, която после намерих и в Интернет. Ще забележите, че снимката на жената от материала е огледална в книжния и електронен вариант на статията, във вестника гледа наляво, а в сайта – надясно, на едното от двете места е обърната нарочно, за да се спази естетическия принцип да гледа към текста, и ние не знаем коя от двете снимки е истинска и коя – обърната насила. Обърнато насила ми се видя и разказаното за европейските пари в статията, но кой го е обърнал и защо, не успях да разбера.
Успях да разбера, че става дума за служители на Министерство на финансите, които при предишното правителство са развили мащабна творческо-организационна дейност, започваща с разработването на схема за печелене на европроекти и свършваща с физическото усвояване на пари по тях. Извън дежурните вестникарски пикантерии за премии, трети заплати и командировки в чужбина (не знам защо за журналистите върхът на богатството, разврата и презадоволеността от неправомерното облагодетелстване е именно командировката в чужбина, наистина не знам!) статията разказва как тези служители били назначени именно да разпределят парите по европейските програми между другите министерства и хора и организации, които са компетентни да вършат работата, за която се дават парите. Вместо това чиновниците направили нещо като тритактов цикъл на усвояване:
1. Първи такт: нагнетяване – измислят някакъв проект и го възлагат. Вероятно го измислят така, както бих го измислил аз, ако сам си го възлагах: кандидатите трябва да са над 100 кг., синеоки, малкото им име задължително да е Иван, а фамилия Стамболов е предимство.
2. Такт: възпламеняване – същите хора се явяват на обявения от тях конкурс и го печелят абсолютно резонно, защото най-добре отговарят на поставените от самите тях условия.
3. Такт: освобождаване (от отговорност) – отново същите хора се явяват и проверяващи на това как се изпълнява проектът след като вече е спечелен за изпълнение от най-подходящия изпълнител.
– Е – ще каже въображаемият мой опонент, седнал срещу мен на бюрото и нахално надничащ в това, което пиша, – какво толкова! Нека и те вземат някой проект. Пък с което не успеят да се справят, ще го превъзложат на подизпълнители.
– Добре – ще отговоря аз, сипвайки се още едно малко уиски, което няма да кажа какво е, за да не ме нарекат пак „впиянчен реститут”, – ама да вземат, да вземат 100 хиляди, 200 хиляди, но това дирекция в министерство да спечели проекти за 18 милиона!… Това, дами и господа, както би казал Атанас Буров, моят светъл ум не може да го побере!
Пък и не е трудно да се договедим кои ще да са тези „подизпълнители”: ако не са за четвърти път все същите служители на министерството в лично качество, както се явяват при възлагане на конкурси, тяхното печелене и контрола по изпълнението на проектите, то ще са тяхна рода – българското семейство се слави със сплотеността си.
Представям си как е побеснял новият министър, като е прочел статията в „Стандарт”. Макар че далаверите са от времето на Станишев (респ. Орешарски), петното от скандала ще се лепне върху новата администрация, освен, разбира се, ако Симеон Дянков не разхвърля незабавно въпросните служители, но той няма да го направи, поне докато не проучи случая, докато не се консултира с Брюксел, докато не намери алтернатива на компрометираното звено… А дотогава петното ще си стои, а хората ще си казват: „И при новата власт в министерствата се правят далавери”. И понеже в статията става дума и за ОЛАФ, именно ОЛАФ би могъл с интереса си да катализира нещата, но предполагам, че и да започне разследване, нашите печеняги ще докажат, че всички процедури са законни, че буквата на текстовете е спазена, а това как са разписани проектите и как са прокарани за одобрение, за това ще стане дума следващия път…
Но пък, честно казано, много слабо ме интересува дали е побеснял новият министър или не. Все едно ми е дали ще предприеме нещо конкретно в съответствие с политиката на кабинета Борисов за борба с корупцията или ще остави нещата в областта на теорията и предизборните фрази. Стига ми печалното потвърждение на подозрението, че и този път май ще се разминем с финансирането от еврофондовете, като ни спрат за пореден път парите заради далавери. А на този етап само тези пари са ни останали.