Не съм пушач, но пушачите нито ми пречат, нито мисля, че с нещо ми вредят.
Изглежда никотинът размеква мозъка до такава степен, че пушачът вече е неспособен сам да различава добро от зло и не може сам да взима дори и най-елементарните решения, които да придвижват окаяния му живот към неговия скорошен и предизвестен край. Водено от това убеждение, нашето правителство взе решение за увеличаване на цените на цигарите и го обясни с два основни мотива, с две големи грижи: грижата за здравето на хората и грижата за пълнотата на бюджета. И двете грижи са благородни, и двете грижи са приоритетни. Бюджетът трябва да се пълни, защото ни го оставиха празен и колкото и да го пълним, той все по-празен става. А здравето трябва да се пази и точка по въпроса. Но вижте какво се получава:
Ако победи борбата за здравето на хората, то пушачите ще намалеят, да не кажем изчезнат съвсем, никой няма да пуши, никой няма да купува цигари, следователно никой няма да продава цигари и няма да събира ДДС и акциз, та да го внася после във фиска. Къде отива тогава грижа №1 на финансовия министър, грижата за държавното съкровище?
Ако победи грижата за бюджета, то стотици хиляди хора ще продължат да кашлят и да се гърчат в никотинова агония, но за това свое удоволствие ще плащат два пъти повече пари и бюджетът доволно ще мърка, трупайки излишък както мечка трупа тлъстини, предчувствайки сладкия зимен сън. Наистина, като плащат два пъти повече за цигари, на пушачите няма да им останат пари да се лекуват, когато се разболеят от вредния си навик и ще вземат да умрат, откъдето логично ще спрат да пушат, оттам – да купуват цигари, а така ще спрат много малки ручейчета акциз към хазната. Но откъдето е текло, пак ще тече. Идат нови пушачи, храбри пушачи, които няма да се уплашат от цените на цигарите и доблестно ще си платят удоволствието и катрана.
Ето, в светлината на тези две гледни точки (доколкото гледните точки могат да хвърлят светлина) си мисля дали правителството да не си избере само една от двете благородни причини за повишаването на цените на цигарите – или грижата за здравето, или грижата за бюджета. Или пък да каже кога е искрено – когато казва, че се грижи за здравето, или когато казва, че се грижи за бюджета. Защото, ще прощавате, но според мен грижата за здравето на пушачите в цял свят е крайно лицемерна. Ако беше искрена, просто щяха да забранят производството на цигари. Но то не се забранява, а само се товари с нови и нови финансови тежести на базата на убеждението, че тази индустрия си има лоялна публика и гарантиран пазар. Тоест целта на антитютюневите мерки по цял свят не е хората да не пушат, а да си плащат повече за това че пушат.
За никого не е тайна, че увеличаването на цените на цигарите води до два главни резултата, само до тях и до нищо друго:
Увеличаването на цената чрез увеличаване на акциза води до увеличаване на контрабандата. Законите трябва да следват общественото чувство за справедливост, а не обратно. Когато това не е така, общественото чувство за справедливост създава мафия и си решава задачите чрез нея. Наистина, когато се увеличи делът на контрабандата, намаляват приходите от акцизи, но пък се увеличават нерегламентираните приходи от контрабандистите, от парите, които те отчисляват от контрабандата си, за да бъде оставена тази контрабанда да си върви.
Увеличаването на цените на цигарите карат пушачите да правят компромиси с качеството на онова, което пушат. Тези компромиси започват от раздялата с активния въглен във филтрите и стигат до ръчното свиване на качак във вестник. Ако това е резултатът от мерките за опазване на общественото здраве, то с право можем да наречем тези мерки неадекватни и дори малоумни. Но пък събраният акциз отива за здравеопазване – ще възразят финансистите, които знаят, че акцизът е странна такса – нещо средно между данък и глоба, с който се облагат вредни дейности, за да можем после да се борим с вредните последствия от тях. Да, но в България от акциз върху цигарите всяка година се събират около 1 млрд. лева и на мен ми е много трудно да повярвам, че всяка стотинка от тях отива за лечение на белодробни заболявания.
Странна е борбата срещу тютюнопушенето. Тя е нещо като войната срещу тероризма. Никой не иска тя да бъде спечелена, а само да бъде регулярно финансирана. Спомням си, че съвсем доскоро тютюнопушенето не се смяташе за нещо кой знае колко вредно. Напротив, различните марки цигари се рекламираха като част от имиджа и от ежедневния живот на човека. До средата на 90-те години по телевизията загорели и напращели от здраве мъжаги с пожълтели от никотин рунтави мустаци разпалваха я Кемъл, я Марлборо край уютни лагерни огньове. Когато бях малък, продаваха (наистина, не в България) шоколадчета с формата на цигари, в цигарени кутии, досущ като истинските, само че по-малки, за да паснат удобно в детското джобче. Имаше всякакви марки. Тези шоколадчета, които аз си купувах, бяха Кемъл – тях си бях избрал сред много възможности. Ако това не е създаване на навици и на лоялност към марките от най-ранна възраст, аз не знам кое! После тихомълком, от лаф на лаф и от година на година цигарите станаха много лоши. Стигна се до там да се забрани пушенето на обществени места, а иначе красивите цигарени кутии да се осакатят с некролози, на които пише „Пушенето убива” и „Пушенето вреди на вас и на другите около вас” (виждал съм цигари, на които пише „Пушенето убива спермата”; цигарите бяха дамски слимс). Най-трогателното е, че броят на заболелите от белодробни и сърдечни заболявания е един и същ и в епохата на рекламите с мустакатите пушачи, и в епохата на нелегалното и гузно пушене на ръчно свити папироси.
Правителството се бори срещу тютюнопушенето. Ами тогава да започнат оттам: всички министри да спрат да пушат, да се забрани пушенето в министерствата, да се забрани производството и вносът на цигари и тяхното контрабандиране да се преследва като контрабандирането на наркотици, макар че последното не се преследва много ревностно. Борба чрез увеличаване на цените е лицемерие и желание за повече приходи. Чудя се как не са се сетили да се вдигнат на кръстоносен поход срещу склерозата и холестерола, като сложат акциз на свинското, маслото и яйцата…
Скъпи пушачи, скъпи мои пушещи приятели и сътрапезници! Вие сте пичове. Казвам ви го като непушач.
