Онзи ден разбрах какво тежи на премиерската душа. Проблемът е, че Бойко Борисов иска да се справи с Кризата, обаче не знае как. Това го призна самият той и добави, че никой и никъде по света не познава начин за справяне с Нея и че ще е много щастлив, ако някой му посочи такъв начин, за да го препише и приложи. Господин премиер, начинът можете да го препишете от почти всеки български вестник, където грамотни икономисти го излагат в достъпна форма. Но ако по някакви причини не желаете да го препишете оттам, нито от икономическите книги, аз ви разрешавам да го препишете от мен, скромния блогър. Трябва да направите следните три неща:
1. Намалете данъците – под „данъци” разбирайте всички тежести, с които облагате производителите на принадена стойност и им пречите да реинвестират тази принадена стойност в производството на нова принадена стойност, като я оставяте да потъне в някакви неясни обществени цели и нужди.
2. Намалете двойно административните разходи – закрийте ненужните агенции и други административни структури (включително и министерства), а на тези, които останат, съкратете личния състав и другите разходи.
3. Оттеглете държавата от икономиката – Оставете работодателите да се конкурират, свободно да определят цените си, да намаляват заплатите, да уволняват работници и изобщо да правят каквото намерят добре, за да спасят бизнеса си и да започнат да печелят.
Това е направил президентът на САЩ Уорън Хардинг през 1921 година, когато в Америка е имало аналогична криза на онази от 1929, която всички познаваме и наричаме Голямата депресия. Само че кризата от 1921 е свършила през 1922 и ние не сме и чували за нея, защото Хардинг е направил горните три неща. Обратно – през 30-те Хувър (а по-късно и Рузвелт) се мъчат да намерят изход през държавна регулация и задълбочават депресията дотам, че никой не знае кога и как би свършила, ако не беше избухнала Втората световна война и европейските пазари не се бяха отворили жадно за американския износ.
Увеличаването на ДДС, г-н премиер, е мислене точно в обратната посока. Ако увеличите ДДС, ще се случат две неща: ще се намали събираемостта му и драстично ще поскъпнат всички стоки. Резултатът от първото ще е номиналното намаляване на постъпващите в бюджета парични средства, тоест бюджетът ще обеднее още повече. Резултатът от второто е, че ще се свие потреблението и ще повлече след себе си всичко останало, рискувайки да превърне Кризата в колапс. Нали виждате какво става, когато се увеличи акцизът на цигарите? Пазарът на българските цигари се свива още повече за сметка на вносните и най-вече на контрабандата. Оттам намаляват и приходите от акциз и ДДС във фиска. А вие, като добър полицай, знаете, че дори и рекетьорите гледат да взимат от рекетираните толкова, че рекетираните да могат да им дадат и следващия месец, а не да ги унищожат икономически и по този начин да лишат и себе си от регулярни приходи.
Криворазбраната любов към „хорицата”, както ги наричате, г-н премиер, и готовността ви да ви нарекат „ляв популист”, само и само да не ги лишите от социалните им придобивки, също е мислене в обратната посока. Честното отношение на премиера към „хорицата” е да им обяснява непрекъснато, че не може да има потребление без производство. Да каже на тютюнопроизводителите, че никой не е длъжен да им купува тютюна, ако не му трябва и не желае да го купи и че обществото не е длъжно да им плаща за това, че са произвели стока, от която никой не се интересува. Да обясни също така на „хорицата”, че раждането на деца не е професия и за него не се полага възнаграждение. Честното отношение на премиера към „хорицата” е да ги научи да създават ценности или да участват в тяхното създаване, да им осигури условия за това и да ги остави да се радват на плодовете от труда си. И това не е трудно, г-н премиер, просто трябва да се придържате малко повече към политика на laissez–faire.
Разбира се, ако се придържате към такава политика, ще има много засегнати хора – уволнени държавни чиновници и съкратени работници. Те ще ви мразят, г-н премиер. Но със сигурност скоро ще намерят своето място в едно по-здраво общество и в една по-здрава икономика. Но можете и да не се придържате към такава политика. Тогава пък ще ви намразят, защото не се справяте с Кризата. Мразен с Криза или мразен без Криза? That is the question.
P.S. Ако ви намразят за начина, по който сте се справили с Кризата, после ще ви уважават и ще ви благодарят. Ако ви намразят задето не сте успели да се справите с нея, после ще ви забравят.