Мисия Чиновник

Съдбата на друг европроект


Преди няколко месеца консултирах едно от нашите министерства как да си напише задание за обществена поръчка по европроект. Не е важно кое е министерството, защото поръчката беше за комуникационна кампания, а такива се правят навсякъде и са едни и същи. Важното е, че им написах много добро задание, от което щеше да се получи много хубава комуникационна кампания, независимо кой щеше да спечели конкурса. Всички бяха доволни. Експертите от министерството казаха, че за първи път имат толкова организирано и работещо задание, което лесно и успешно може да се изпълни. Стана ми приятно, както ми става всеки път, когато се върши работа и се виждат резултати. Мина време и аз вече си мислех, че конкурсът се е състоял и има победител. Даже се канех да проверя кой е той, защото ми беше интересно да знам. Тогава ми се обадиха от министерството и ме помолиха за неофициална среща. Макар че отношенията ми с тях отдавна бяха финализирани, аз се съгласих. Оказа се, че конкурсът още не е обявен, въпреки че това трябваше да се случи, доколкото помня, някъде през април. Напротив. Управляващият Орган е върнал заданието за преработване. И понеже изискванията на Органа били много специфични, от министерството не могли да се справят без мен и решили да ме помолят за помощ като специалист по медии и реклама и като човек, който е писал заданието. Какво трябваше да се направи. Първо поръчката трябваше да се раздроби на множество малки части, защото не можело един субект да спечели такава голяма поръчка. Казах им, че конкурсът очевидно ще бъде спечелен от рекламна агенция, а рекламните агенции са виждали и по-големи бюджети от техния, така че няма какво толкова да сиромахомилстват. Вдигнаха рамене, извъртяха очи нагоре и казаха второто изискване. Да се заложат строги спецификации по всички позиции и кандидатите да се ограничат единствено в техните рамки. Тоест, да не казваме „предложете ни рекламна химикалка”, а „предложете ни бяла пластмасова автоматична рекламна химикалка с лого в три цвята и дължина 4 мм”. „Имате ли лого?” – попитах. „Не.” – отговориха и пак вдигнаха очи нагоре. От министерството се искаше да опише абсолютно детайлно всичко – материали, размери, конструкции, цветове и форми – а кандидатите да се състезават само с цените, които предлагат. Казах, че това е абсурд. Че това е порочно и ще провали целия конкурс. И тогава от министерството горестно споделиха: „имаме чувството, че Управляващият Орган има указание да не се харчат пари и да не се печелят проекти. Затова ги правят тези неща”.

Братя държавни чиновници! Данъците, които всички плащаме, са част от благата, които сме създали с труда си. Плащаме ги, за да има заплати за вас, за да работите и с труда си да помагате на нашия труд да създава нови блага. Когато става въпрос за средства по оперативни програми, вие трябва да ПОМАГАТЕ на кандидатите да печелят проекти и да привличат финансиране, а не да се чудите как да им ПРЕЧИТЕ. Това е вашата МИСИЯ! Иначе не виждам защо трябва да ви се плаща. Мога да си представя какви шансове за европейско финансиране има един честен селскостопански производител, който е далеч от философията на бюрократичния документооборот. Никакви. Някой се беше запитал могат ли данъкоплатците да стачкуват. Могат. Като спрат да плащат данъци.


За в-к „Пари„, 22.10.2010

Tags: , , ,

Съдържание Пишете ми Download Nota bene!
 
Follow

Получавай всеки нов пост на e-mail си.

Join 192 other followers: