Алкохол

Коктейл “Трамвай” с малко торта

от
– Думата „тенис” не се употребява най-често от тенисистите, а от хората, които продават тениски – установи Батко Светльо, – защото ние играем тенис през ден, а търговците продават тениски всеки ден. Освен това изобщо няма да се учудя и ако се окаже, че думата „Япония” употребяват пак същите тези хора, които употребяват най-често и „тенис”, защото почти винаги на сергиите освен тениски се продават и джапанки.

– За да ни съобщиш това ли ни събра – със симпатия попита Хер Дидев, докато се мъчеше да окачи дългото си кашмирено палто така, че да не се влачи по пода на Мърфи’с: под, макар и роден, малко мръсен.

Същата сутрин бяхме получили императивно съобщение от Батко да се явим в един часа на местопрестъплението (Мърфи’с), защото узнал нещо много важно.

– Не. Просто се сетих, защото имам нова тениска.

Разкопча ризата и я съблече. Остана по тениска, на която, на площта на целите гърди, пишеше:

Световен ден на борбата с алкохола

– Господа, събрах ви под знамената, за да се опълчим срещу алкохола и да видим кой кого!

– Батко, ама на гърба пише 26 юни – назова очевидното Милен. – Днес е 21 ноември…

– Така ли? Тогава ще си облека сакото. Деси!…

Деси дойде и застана до масата.

– Деси, днес ние ще се борим с алкохола до последна капка, до пълното му унищожение! Ако не се върна от фронта, дай новите ми обувки на детето, а джобния часовник продай и го прати да се изучи…

– Не говори така!!! – изхлипа Теодор, братовчедът на Милен, и понечи да се разридае и да зарови лице в пазвата на Деси, но тя ловко отскочи встрани.

– И така, господа офицери, тръбата свири сбор! Битката започва. Четири водки и четири червени бири!

– Големи ли? – попита Деси.

– Огромни! – отговори Милен.

– А защо поръчахме червени бири? – не че искаше, но поиска да узнае Хер Дидев.

– Ще ставаме комунисти. Вие на трамвай не се ли возите? – изпи на екс водката си Теодор.

От няколко дни всички говореха за новия клип на социалистическата партия, с който тя отбелязваше някакъв свой конгрес. Клипът беше черно-бял и безвкусен. Персонажите и репликите бяха в стилистиката на Хрушчово–Червенковите времена. Но хората не се подразниха от това, макар че беше крайно дебелашко, а от факта, че една от ролите се изпълняваше от министър-председателят. Батко беше възмутен, но Милен каза, че можело да се очаква всякакво падение от премиер, който дуе стойки с рокерите, прави се на ди-джей и от трибуната на парламента се подмазва на адвоката на Майкъл Чорни.

– Абе, я ги заеби! – махна с ръка Батко и си пръча още една голяма водка и едно малко уиски.

– Не можеш да ги заебеш – отговори Милен и бутна настрана празната чаша от бирата. – Някой друг ще пие ли червено вино?

И понеже никой не отговори, сипа си и остави бутилката санджовезе до себе си.

– Видях в интернет снимка, където Станишев се хили с някаква торта, която е с формата на трамвай и на нея пише „кучетата си лаят, трамвая си върви”. Дори е с правописна грешка.

– Ама, вярно ли?! – потресе се Теодор и си поръча малка бутилчица узо от 300 грама.

– Честна дума! – прекръсти се Милен, но Деси реши, че я вика и дотича при нас. Милен се възползва от това, за да си поръча един австрийски кайсиев шнапс. – Иначе голо вино ще ме престърже.

– Ама това е много нагло – поръча едновременно три самбуки Батко. – По този начин казват на всички да се ебат в гъзъ…

– Точно това правят – поръча джин с лимон Теодор. – Кого наричат те кучета, бе!

– За съжаление – отпи глътка минерална вода Хер Дидев и над масата се възцари напрегнато мълчание – по този начин обидиха много достойни хора.

– По кой начин? – поръча коняк за всички Теодор.

– Ами като ги наричат кучета – направи Милен малка пауза за чаша бяло вино.

– Кого наричат така? – мина на грапа Батко.

– Не знам – гаврътна едно перно Милен, – нали и аз това питам.

– Според мен – отпуши домашната сливова Батко – не беше ти. Някой друг попита.

– Какво е попитал? – забърка си едно Б 52 Теодор.

– Нищо не съм питал – взе Милен един бейлис с натрошен лед.

– Нали и аз това казвам – поръча Батко един пастис за разнообразие, – някой друг попита.

– Да не е бил Хер Дидев? – взе голям черен ром Теодор.

– А-а-а… Кой беше Хер Дидев?

– Не знам… – отговори Хер Дидев и изсипа половин бутилка синьо кюрасо във вътрешния джоб на сакото си; за вкъщи.

И точно тук някъде спомените ми избледняват и не мога да възстановя как завърши Световният ден за борба с алкохола, който дори не е беше тогава…

Прочети най-новите публикации от блога ми

Не използвам спам! Прочетете моята Политика за поверителност за повече информация.

Може да харесате и: