Теодор, братовчедът на Милен, свали театралното бинокълче от очите си и поръча още една малка червена бира. Келнерът се впусна в недрата на Flanagan’s, псевдоирландската кръчма на хотел Radisson, в която бяхме седнали на по уиски и бира, за да подкрепим протеста, който ставаше точно пред очите ни, на фона на сградата на парламента. Всъщност, истинският ирландски пъб няма витрини към улицата и дори да е срещу парламента, ако е истински, пак нищо няма да се види от протестите навън. Затова казваме, че Flanagan’s е псевдоирландска кръчма.
– Къде е Батко? – попита Милен, братовчед му.
– Повръща в дамската тоалетна.
– Защо в дамската? – попита Хер Дидев.
– Защо повръща? – попита Теодор.
– Заради протестите решил да дойде с такси. Но таксито било много гнусно, със струпеи по арматурното табло, вонящо на древни пепелници и на многократно изпотявана фланела от изкуствена материя. И Богородица на магнитче. Свирела чалга, за да е още по-гадно.
– Не съдете таксидижията! – разля толстоизъм Хер Дидев.
– Как няма да го съдим! Той е свиня!
– Не е свиня. Просто е беден. Знаеш ли колко е трудно да си таксиджия на днешно време!
– Свиня е. И не е свиня, защото е беден, а е беден, защото е свиня!
Батко се зададе откъм тоалетната и походката, изражението и цялата му фигура крещяха за уиски.
– Уиски! – вдигна пръст Батко и уточни на доприпкалия сервитьор: – абърфелди.
Разбира се, имаше предвид най-обикновено Aberfeldy Single Malt Scotch Whisky aged 15 years 43%, но келнерът със съжаление обяви, че заведението не разполага с точно това вещество.
– О, неразумни и юроди! – зклейми ги Батко и си поръча някаква ирландска простотия, да речем Crested Ten 10 и зарея притомен поглед към площада, където полицаите пребиваха някакъв протестиращ на мьеко студент.
– Четохте ли за оня, дето отвлякъл автобус? – попита Хер Дидев.
– Аз ти благодаря за този въпрос – приготви се да вземе за дълго думата Батко. – За мен това е чиста PR-акция. На този му е платено да отвлече автобуса и после да го снимат. Прави ли ви впечатление, че вече втори ден други новини няма! МВР стана герой, точно когато се иска оставката на министъра. Някой говори ли за газ? Някой говори ли за АЕЦ, дето всички знаят, че няма да го бъде и не знам защо на комунягите им трябваше да се изхвърлят, че и в парламента да си гласуват отварянето на блоковете.
– Чак пък PR… – опита се да защити вярата в доброто Хер Дидев.
– Е, не! Ти гледа ли телевизия? – подхвана го Батко, който, за разлика от мен, например, очевидно беше гледал. – Първо, отвлякъл-неотвлякъл, паркирал автобуса на бензиностанция на магистралата. Не в някое близко село, до което се стига трудно, а на магистралата. Кой го чака там? Екипът на телевизията на правешкия шпионин Краси Гергов: бтв. Излиза терористът и си говори делово с полицаите. Като виждат, че вече ги снимат, карат го да хвърли оръжието. Той полага два пищова на земята. Карат го да легне, макар че вече е разоръжен. Лягайки, вижда, че Миролюбива Бенатова вече е залегнала преди него и го чака с наточен микрофон. Задава въпрос. После командосите започват да крещят, да закопчават белезници и шумно да респектират. Оттам се почна. Такъв бил, онакъв бил. Майка му казала това, лелинчо му казал онова. Бил охранител, пък бил психиатрично освидетелстван. Как като е освидетелстван, са му дали разрешителни за оръжие и да бъде охранител. И после: за какво му е заглушител? Който иска да плаши и отвлича, се стреми да е шумен, а не дискретен. И защо в бойното оръжие е имало само един патрон и то в цевта. Защо? Защо му е трябвало и газово? С какви искания е извършил отвличането? Някой чу ли ги ясно? Но сега, като е луд, ще го пуснат, другата седмица всичко ще се забрави и ще остане само приятното усещане, че сме попречили на много по-съществени теми да се доберат до национален ефир. Казали са му: на ти пет бона и ти обещаваме, че няма да лежиш, защото си луд, и готово…
– Браво, Батко! – изпита моментен прилив на благоговение към анализа на Батко Теодор, братовчедът на Милен.
Площадът вече беше почти пуст. Като прегоряло лято прегоря и желанието ни да пием повече уиски или поне да го пием точно в това безвкусно заведение, което впрочем също беше собственост на процесния правешки шпионин.
– И за да не остане нещо недоизказано – завърши Батко. – Днес чух, че Весела Лечева се изказала за това кой е поръчал покушението над Монката, мъжът й. Каза, чие били хора от всички нива на властта. А, ма! Ти не си ли от властта?
– Тя не знае какво говори – намесих се аз. – Тъй както чайките кензат, без да знаят че го правят, защото клоаката на птиците е извън съзнателния им контрол, така и Весела Лечева говори, без да знае какво казва. Тя е на границата между живата и неживата материя. Или поне в интелектуално отношение.
– Имам идея за реалити шоу – каза Батко и като казвам, че го каза, каза го наистина. – Весела Лечева и Петър Димитров ги затварят някъде, те зачеват и раждат дете. Хайде, представете си какъв олигофрен ще е това дете, съчетало гените на тези двама тъпанари!
После дойдоха шофьорите ни и ни откараха всеки в неговия си офис. Така свърши поредният протест пред парламента.