Тази сутрин отидох в офиса и още от вратата ме домързя да се качвам на горния етаж и затова седнах на един посетителски стол в стаята на графичните дизайнери. Графични дизайнери там нямаше, защото ги уволних преди време, но пък бяха Борчо и Иван Транспортера. Мъчеха се да прогонят октомврийския студ с някакъв климатик и горе-долу успяваха, поради което в стаята беше уютно, поради което пък на мен ми се допи бира и ми стана тъжно, защото другите отказаха да ми правят компания. Ето как узрях за идеята да се обадя на Батко да дойде да пие бира с мен. Той се съгласи лесно и след няколко минути пристигна. Неговият офис е съвсем близо – точно срещу Съдебната палата.
Борчо направи невъзможното за мен, тоест качи се до горния етаж и от личния ми хладилник донесе две бири.
– Иване – казах на Транспортера, – ти разбра ли как Батко в едно изречение реши въпроса за паметника на съветската армия? Дали да се махне или да се запази?
– Не – отговори Транспортера с неподправено любопитство.
– Ще цитирам дословно – казах и цитирах: – „Това е все едно да нацапаш с кетчуп бялата си риза и да не я переш, за да не забравяш, че кетчупа цапа!!!????? … И ако на тия правим такива паметници за има – нема 45 години, то какво ли и къде ли трябва да издигнем на турците за 500 години ……?????”
– Батко, ти си колос! – възхити се Борчо, а Батко скромно надигна бирата.
После аз разказах вица за хипопотама и крокодила, а Борчо – за трикракото куче и за едноръкия, дето докато пикаел, търсел стотинки за клозета. Така от лаф на лаф изпихме по още една бира, а Иван Транспортера излезе по някаква работа. Решихме да оставим Борчо, който пък чакаше някаква среща, и се качихме горе да ударим по един Лафройг куотър каск без лед в конячени чаши, защото от бирата ни втресе. После Батко се запита дали, щом е хубаво да пием малцово уиски в чаши за коняк, няма да е лошо да пием отлежал коняк Хенеси в чаши за уиски. Опитахме и наистина се оказа хубаво. Решихме да го споделим със света и така се обадихме на Милен, Теодор и Хер Дидев. Те се съгласиха да дойдат, като Теодор обеща да донесе червено вино (което да пробваме да пием от чаши за бира), а Милен – кисело зеле и домашна ракия, но аз му казах да донесе само зелето, защото от доста време ми се подмята една метакса, която така и така никой не пие и ето удобен случай да я изпием с киселото зеле, че да не става зян.
– Каква е темата днес? – попита Теодор, братовчедът на Милен.
– Паметникът на съветската армия в София – отговорих.
– Не, това е тъпа тема – каза Батко. – По-добре да ви кажа как съм измислил да се справя едновременно с демографския взрив и с глада по Земята.
Стана ни толкова интересно, че се отказахме да пием метаксата – накрая ще я излея в кенефа – и си отворихме едно стъкло Лагавулин 16, който също щяхме да пием без лед, а Хер Дидев дори попита дали нямам джезве да го направим греян, че да отива повече на киселото зеле, но ние го сгълчахме да не прекъсва Батко и Батко продължи:
– Както всички знаят – започна да развива тезата си той, – два са бичовете на съвременния свят. Те всъщност са три, ако броим и обезводняването, но то се преодолява относително лесно с бира, така че бичовете са два. Гладът и пренаселеността. Ето, когато бях за първи път в Нигерия, тъкмо бяха изяли маймуните и ядяха жабите и гущерите. Втория път като отидох дояждаха крокодилите и бяха станали 120 милиона души по приблизително преброяване от хеликоптер. И така, какво предлагам. Предлагам да модифицираме цивилизацията и културата си така, че канибализмът да стане приемлив от морална гледна точка и да започне да се практикува редовно. По този начин, само с едно единствено действие, а именно изяждане на себеподобни, ще решим и двата въпроса. Хем ще намалим човешката популация, хем храна ще има за всички. И ще има храна до последния човек. По-точно до последните двама, защото единият ще изяде другия, но пък тогава ще му остане цяла необитаема планета за изхранване, тъй че и той няма да гладува.
– Ба! – потресе се Милен. – Ти циганин ще ядеш ли?
– Че защо да не ядеш? – каза Теодор. – Нали минава през огън.
– Ето например – продължи Батко, – едно много елегантно решение за смъртното наказание. Да, ще има такова и, не, няма да е чрез обесване, разстрел, електрически стол или отровна инжекция, а чрез изяждане. Колкото по-престъпно стане едно общество, толкова повече смъртни присъди ще се произнасят, следователно обществото ще става по-сито, като изяжда престъпниците, и един ден престъпността ще изчезне съвсем, защото от една страна престъпниците ще бъдат изядени, а от друга непрестъпниците ще бъдат сити и няма да мислят за престъпления. Един вид, като се канибализират, няма да се лумпенизират.
– Но когато бъдат изядени всички престъпници, няма ли да настане глад? – с присъщата си загриженост се поинтересува Хер Дидев.
– Ето тогава ще започнем да ядем циганите, макар че по-голямата част вече ще сме изяли като престъпници.
– Но това не е ли расизъм?
– Расизъм би била една хипотетична канибалска капама: ред цигани, ред кисело зеле, ред негри, ред кисело зеле, ред индийци, ред кисело зеле и така нататък китайци, араби, евреи, ескимоси, индианци и прочие, и прочие…
– Виждам – премрежи поглед Милен – една верига за бързо хранене „Биркенау”. Кеф ти пушено, кеф ти печено.
– Е-е-е… Това вече беше гадно!
– Да не се отклоняваме! – вдигна пръст Батко. – Ще има два вида изяждане на човек от човека. Чрез отглеждане и чрез ловуване. С изключение, разбира се, на престъпниците, за които вече стана дума. Частен случай на ловуването е войната. Ето, сега както е криза, колко лесно би било да влезем в Македония и да изядем македонците!
– А отглеждането?
– Ами то, отглеждането вече го правим. Какви са тези социални помощи и парични поощрявания на раждаемостта! До какво води всичко това? Ако продължава така, светът съвсем скоро ще бъде ислямо-социалистически и аз мога съвсем аргументирано да обясня защо.
– Обясни, Батко! – казах аз и усетих как се превръщам във фанатичен поклонник на Батковия ум.
– Светът ще стане ислямо-социалистически по целесъобразност. Какво е ислямът? Осъвременяване на стария завет, каквото е и християнството. Ислямът обаче е направен за мутанти, толкова тъпи, че не могат да осмислят християнството. Направен е, когато се е видяло, че християнството е много сложно за онези чергари и че няколко века не са успели да го проумеят. Тоест ислямът е доктрина за глупави и необразовани хора. Да видим какво е социализмът. Индустриализацията на цивилизацията освен автомобила и моторната яхта ражда и пролетариата. Пролетариите са фалирали от глупост и мързел селяни, които идват в градовете, за да работят във фабриките. Социализмът възниква хем да им помогне да проумеят света, хем да ги излъже в това проумяване и да ги накара да правят неща, които иначе не биха правили и при това да си мислят, че тези неща са някаква голяма работа. И така, очевидно е, че ислямът и социализмът са религията и идеологията на унтерменшите. Хайде сега да видим кой как се плоди. Колко деца има един университетски преподавател и колко деца има един професионален събирач на електропроводници? Първият има едно, най-много две. Вторият има 10 деца и 20 внуци още преди да е навършил 40 години. И ето че не е трудно за никого да си направи сметката кой от двата генотипа в каква количествена пропорция спрямо другия ще бъде след 50 години. Очевидно бъдещият свят е свят на унтерменшите. И доколкото, както вече стана ясно, тяхната религия и идеология са съответно ислямът и социализмът, то светът на бъдещето ще бъде ислямо-социалистически.
– И канибализмът в един ислямо-социалистически свят ще бъде нещо съвсем нормално.
– Именно.
– Абе, къде отиде Милен – попитах и се огледах.
– На долния етаж е – обясни Теодор, братовчед му. – Маже секретарката ти с горчица.
– Ужас! Ще я яде ли?
– Едва ли. По-скоро само ще я ближе.
В крайна сметка изпихме и метаксата, но това само ни накара да се почувстваме като унтерменши.