Ако не сте чели…
„Дългът към удоволствието”
от Джон Ланчестър
Ако не сте я чели, можете спокойно да го прочетете, без да се страхувате, че ще издевателстват над вашия добър вкус и интелигентност, нито пък че ще изгубите ценно време с поредния представител на сивия литературен поток. Романът, който претендира да е готварска книга, но не успява да стане такава, е за маниакален убиец и разсъжденията му върху изкуството. Главният герой Тарквин Уинът е и повествователят на романа. В началото заявява, че е вещ естет и кулинар и наблюденията му върху изтънчената кухня са толкова задълбочени, че всичките му приятели и познати непрекъснато го преследват да издаде готварска книга и да сподели безценния си опит с публиката. Накрая той великодушно склонява и започва да пише.
За писането на готварската книга Тарквин предприема пътуване във Франция, където притежава скромен, но изискан имот. Размишленията му върху готварските рецепти започват да се преплитат все по-настойчиво със спомени от неговото детство и младост, родителите му, брат му, домашната помощница и готвачът от Норвегия. Постепенно повествованието се променя незабележимо и уж между другото и в центъра на изображението все по-настойчиво се настаняват естетическите разсъждения на един убиец, който е избил цялото си семейство заедно с готвача и домашната помощница. Основа на философията му е убеждението за висшата естетическа стойност на празнотата. Незавършената творба за него е много по-добра от завършената, защото е по-истинска, отразява живия творчески процес, преди вкаменяването му в неподвижния материален носител. Убеден е, че Гутенберг е убил литературата като е заключил в книга живия разказ, при който разказвачът е следял реакциите на публиката и е импровизирал спрямо тях. Но ако незавършената творба е по-добра, то съвършената творба е незапочнатата. Така празнотата е по-изящна от пълнотата и следователно убийството е най-съвършеното изкуство, понеже на мястото на жив човек оставя само неясно спомени. То е съвършената апосиопеза.
Чак към края на романа се разбира, че Тарквин Уинът е във Франция, не за да пише готварска книга, а да преследва двойка младоженци, за да ги отрови със зелени мухоморки в къщата, която е купил с парите наследени от убийството на родителите (взрив на газов бойлер) и в която е убил и самия си брат – световно известен художник и скулптор. Изтънченият убиец и неговия брат – проникновения и продуктивен художник – са двете страни на творческото в човека. Едната запълва вакуума и превръща хаоса в космос, а другата руши структурите и създава празноти. Побеждава втората, защото такова е убеждението на повествователя.
Книгата не случайно започва като сборник с готварски рецепти и свършва като екзистенциален роман. Идеята е текстът да разруши сам себе си и по този начин още веднъж, на структурно ниво да затвърди победата на изкуството на хаоса и разрушението над изкуството на съзиданието и хармонията.
Иначе готварските рецепти не са нещо особено, макар че някои от тях предизвикват интерес.
Изтеглете книгата оттук.
