Този лаф го знам от дядо си. Едно време, някъде през 20-те, било модерно елегантните господа да разхождат по жълтите павета обувки с твърди бомбета. И ако се случело някой господин, без да ще, да настъпи друг господин и любезно да му се извини: „Пардон!”, то настъпеният господин отвръщал: „Пардон бомбе не прави”, защото бомбето на обувката било вече смачкано и елегантността – непоправимо потъпкана. В съвременната политика обаче „пардон” не само бомбе прави, но може да доведе до оживление в парламентарния живот и до взимане на важни решения. „Пардон” може да определи политиката на цели партии и да промени познатата ни действителност (като я направи още по-позната).
Миналата седмица Цветан Цветанов се изпъчил на парламентарната трибуна, запретнал извезани с „Tzv. Tzv.” ръкави и напопържал социалистите от сърце. Рекъл, че БСП е най-голямото природно бедствие през последните 20 години (не че не е вярно, макар че, мисля, вече имаме нов първенец в лицето на ГЕРБ) и се изказал нещо за някакъв меден месец в Перник. Социалистите така се обидили, че казали, че няма да подкрепят ГЕРБ в желанието му да ремонтира мостове (за 200 млн. лв., ако не ме лъже паметта) без процедури по обществени поръчки, докато Цветанов не се извини лично за обидното си поведение. Види се, ГЕРБ има болезнена нужда от законодателна санкция за усвояването на въпросните милиони. Види се, без тази санкция, след някоя година могат да плъзнат и прокурори по партийните етажи. Види се, министерството на магистралите, абсолютно неправилно наричано министерство на регионалното развитие, ще се чувства по-комфортно да харчи бюджетни пари с благословията на парламента, отколкото без нея. Види се, всичко това е толкова важно за ГЕРБ, че Цв. Цветанов тръгнал из кулоарите да дири социалистите и да проси прошка. Дори знаел какво да им каже: „…за медения месец на г-н Найденов, защото, трябва да ви кажа, че като християнин изповядвам семейните ценности и винаги съм се чувствал много добре в медения месец, който съм прекарал със своята съпруга. Явно той се е почувствал засегнат, аз лично му се извинявам на него и на неговата спътница в живота. Също така се извинявам на ПГ на БСП за това, което са възприели като обида, за това, което съм казал – за 20-годишното бедствие от БСП“. Забелязвате ли как добрите християни, които изповядват семейните ценности, имат по няколко медени месеца с другарките си и през всичките се чувстват много добре, палавниците? Както и да е. Те, като се замислиш, и ГЕРБ и БСП приличат на семейство и на „спътници в живота” – карат се, обиждат се, прощават си и пак си гукат. Възхитителното в цялата работа е, че акт на парламента, от който зависят стотици милиони държавни пари, акт който би трябвало да е резултат от управленска философия и последователна политика, зависи от това че някой висш партиен функционер се докачил на меден месец, а друг щял или не щял да му се извини.
Горното изречение безспорно е твърде подходящ финал за този кратък текст, посветен на извиненията в политиката. Но аз искам да поразсъждавам в продължение на още няколко реда, пък и знаете, че обикновено завършвам текстовете си с едно друго изречение. Искам да поразсъждавам защо, аджеба, е толкова важно за ГЕРБ мостовете да се ремонтират без обществени поръчки. Че то и с обществени поръчки далаверата си е същата. Знае се кои фирми ще ги спечелят и как ще усвоят средствата. Единствената разлика е срокът на процедурата. Да не би ГЕРБ да се опасява, че политическото му бъдеще или поне бъдещето на сегашното правителство е по-кратко от времето, за което протича една процедура по ЗОП? Колко всъщност трае една процедура по ЗОП? Ето един хубав въпрос, който може да ни очертае ясно близките хоризонти на политическия живот в България. Мисля, че неговият отговор никак няма да е скучен, а ще бъде важен и поучителен. Мисля също така, че този отговор ще осветли и същността на явлението „политическо извинение” – на каква цена се иска и на каква цена се дава. И освен това мисля, че Картаген, с извинение, трябва да бъде разрушен.