в. "Труд"

Че лоша ли е чалгата, бе!

от

От вчера българската културна общественост възмутено жужи като разръчкан кошер, защото се е установило предлагането на скандални ученически тетрадки във верига магазини за ядене и пиене. Тетрадките били със снимки на фолк-певици и, което е най-потресаващото, вървели в комплект със залежали компактдискове на въпросните изпълнителки. Дисковете съдържали призиви към лек живот и разюздано потребление на блага, в т.ч. и сексуални. Сред тетрадките личало и последното (а може би първо) произведение на писателя Азис – книга, придружена отново от фолк-албуми с естетически изкушения. Надигнаха се гласове, че това е безобразно развращаване на невинната детска душа, че е зарибяване, подобно на зарибяването с наркотици от най-ранна възраст, че опошлява вкуса и извращава нравите, че се подиграва на всички забрани за облъчване на децата с реклами и със съдържание само за възрастни, че българите тотално са се чалгизирали и светът върви към провал. Така скочи културната общественост, че на мен ми дожаля за чалгата и реших да кажа няколко мили думи в нейна защита.

Чалгата има древни културни и хуманитарни корени. Тя пряко произхожда от историческото дело на Гутенберг, който, като изобретява книгопечатането, широко отваря вратите пред демократизацията на образованието и културата. Все повече хора започват да четат. Това ги превръща от обикновени читатели в публика, на която могат да се продават стоки и идеи. През 1870 г. в Англия и Уелс се приема законът на Фостър за всеобщото начално образование, като целта му е да обхване децата на всички социални прослойки и най-вече на набиращата сили и численост работническа класа. Двайсет години след приемането на този закон, точно едно поколение по-късно, се ражда и жълтата преса, за да се самопредложи на новопридобитата грамотност на това поколение. Тя идва, за да отговори на информационните и културни потребности на създадената от Фостъровия закон полуобразована публика. Все същите потребности век по-късно идват да задоволят и аудиовизуалните изкуства в ерата на телевизията, радиото и стререоуредбите – изкуства, които е прието най-общо да наричаме „поп” или „чалга”.

Това са едни прекрасни и удобни изкуства. Формално те са лесни за приемане и разбиране. Мелодиите на песните са прости и равноделни, без модулации, без оркестрация и сложни хармонии, без развитие на теми, фигури и други уморителни интриги. Текстовете им са философски. Те изричат с прости думи философията, която мнозина мълчаливо таят в сърцата си – потреблението е всичко, творчеството е досадно; живея, за да се кефя, искам да имам пари, другите да забелязват това и да ми завиждат. Тази философия сигурно говори верни неща, мислят си хората, щом ни ги казват толкова красиви жени с дълги руси коси, големи гърди, лъскави тоалети и скъпи автомобили. Ето това е моята философия, продължават да си мислят същите хора, защото я разбирам лесно, не изисква от мен никакво интелектуално или морално усилие и защото ме насърчава да се стремя към живот, който не изисква и физическо усилие. Иначе казано, чалгата прави хората щастливи. Тя прави щастливи и едни други хора – онези, които искат да продават на първите хора стоките си и които искат от първите хора периодично да им дават властта, за да я упражняват после върху тях – в тяхно име, но в своя полза. Първите хора са консуматори на чалгата, а вторите са инвеститори в нейното създаване. И доколкото консуматорите се „кефят”, а инвеститорите инкасират дивидент, то от чалгата недоволни няма. Всички са щастливи, освен може би една пренебрежимо малка и причудлива група умници, която се интересува от глупости и класическа музика. При това положение как да кажеш лоша дума против нещо, от което всички са доволни, и което прави всички щастливи!

Попитали „Пайнер” защо продават тетрадки с фолк-певици и закачливи и пикантни чалга-парчета към тях. От „Пайнер” вдигнали рамене. И са прави да вдигнат. Какви да са тетрадките не определят те. Какви да са тетрадките определя публиката, а бизнесмените са длъжни да направят своите публики щастливи. От времето на Френската революция насам живеем в ерата на масовия човек и това не е лошо. Масовият човек, за да е задоволен и щастлив, трябва да е образован – ако не както трябва, то поне доколкото е възможно. И колкото е по-образован, толкова по-сложни ще са нещата, които го радват, и обратно. Но независимо от това колко сложни и възвишени или колко прости и вулгарни ще са радостите, важното е радости да има. Така че не ругайте чалгата – тя си е наша. Наша си е, както и всичко останало, което произлиза от нас, от нашата воля и от нашия избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд

“Опасността е в канала, който елементарното всеобщо образование отваря за пропаганда, както и в умението и безскрупулността, с които тази възможност се използва от рекламиращи търговци, осведомителни агенции, групи за натиск, политически партии и тоталитарни правителства.

Надеждата е във възможността тези експлоататори на полуобразованото обществено мнение да не бъдат в състояние да манипулират жертвите си толкова цялостно, че да им попречат да продължат образованието си до степен, когато ще бъдат имунизирани против подобна експлоатация.”

(Сър Арнълд Джоузеф Тойнби)

 

Може да харесате и: