Прав е хер Воланд да твърди, че преснотата бива само първа и последна и щом есетрата е втора преснота, то значи е вмирисана. Точно както есетрата, така и законността не може да бъде втора преснота, защото иначе ще е една вмирисана законност.
Тази седмица прогресивната общественост, бързо забравила пребитото бебе от миналата седмица, скочи да защитава свободата на словото, обективната и безпристрастна журналистика и изобщо устоите на демокрацията, всичко това олицетворено от ТВ7. Омбудсманът намекна за задкулисни игри и разчистване на сметки, за които на нас, простите граждани, не е дадено да знаем. Скочиха национални и евродепутати: „Полицейщина!“. Сам премиерът се хвърли да разгонва старшинки и да уволнява комисари (зам. шефа на СВДР и шефа на VI РУ), само и само да не излезе, че неговият режим се страхува от „свободните и независими“ медии или пък, недай Боже, че той лично е забъркан в историите около КТБ. Всъщност, както се разбра, полицията се е струпала, когато се е струпала и голяма група граждани, провокирани от случващото се в ефир. Така че уволнените да не се притесняват – ако не бяха изпратили полицаи за предотвратяване на евентуални масови безредици и такива безредици бяха станали, пак щяха да бъдат уволнени. Остава само въпросът: защо да е мракобесно да изземеш техниката на телевизията със съдия изпълнител и полиция, а да не е мракобесно министър-председателят лично да се намеси и да разтури тази уж законна процедура?
Не, никой не е на мнение, че изземането на техниката е незаконно. Има задължения – има обезпечение. Но различни гласове започват да питат: „Добре, ама защо първо сървърите, а не първо камерите?“, „Защо продавате техниката, а не цялото дружество?“ и дори „Защо не закачате „Булгартабак“ и БТК, ами се заядохте с бедната телевизийца?“. Тоест, според тях нека да има законност, но да е в определена последователност – първо камерите и „Булгартабак“, пък после сървърите и всичко останало. Ето това е „законност втора преснота“, която заплашва да се вмирише. Едно действие или е законно или не е. Ако е законно, то е такова независимо от случващото се в аналогични ситуации или пък от задните мисли, довели до него.
Проблемът не е, че закачат телевизията, а че не закачат другите предприятия, източвали необезпечени кредити. Телевизията е предприятие като всяко друго. След като има право да получава кредити, то трябва да е наясно, че ако не си ги връща, един ден ще почука и съдията-изпълнител. Ако съдията-изпълнител влезе в някое голямо и известно частно предприятие, сигурен съм, че повече от половината от онези които днес се хвърлят с голи гърди в защита на „свободното слово“, ще потриват злорадо ръце и ще пишат с главни букви във Фейсбук: „Пада им се на мръсните капиталисти! Да живее Държавата! Да живее Полицията!“. Нещо повече, много от онези, които днес с голи гърди се хвърлят в защита на „обективната журналистика“, същите блъскаха автомобилите на ТВ7 и крещяха „#КОЙ!?“.
Тези хора по първосигнален начин се самоиндуцират от клишето, че медиите са естествени жертви, а журналистите – обичайните мъченици на статуквото. И във вихъра на тази справедлива самоиндукция пропускат да се запитат какви са тези пари, които ТВ7 дължи, на кого ги дължи и за какво ги дължи. Когато са получавали кредит от КТБ, с какво е бил обезпечен той и ясно ли е било как ще се обслужва? Ако не е било ясно и ако не е бил обезпечен, то това не е кредит, а хонорар под формата на кредит. За какво? За каква услуга? Само не казвайте, че е било за укрепване устоите на обективната журналистика и за по-нататъшното развитие на свободното слово!
Ако останем още няколко минути извън вихъра на първосигналната самоиндукция, то вероятно ще продължим да разсъждаваме така: едва ли само ТВ7 е получила хонорар под формата на кредит. Сигурно има и други медии (ние, простите граждани, няма откъде да знаем кои са), дето са теглили кредити без никакво намерение да ги връщат когато и да било. В какво са ги влагали? В увеличаване на производствените мощности? Едва ли. По-вероятно е да са ги влагали в праволинейна редакционна политика. Или иначе казано, под формата на кредити им е било плащано да заемат определена журналистическа позиция (честна и принципна, разбира се), да обръщат внимание да едни събития, а други да се правят, че не виждат, да бичуват едни личности с острото жило на публицистиката, а други да озаряват с ореола на славата и уж масовото одобрение. Всичко може да бъде убедително интерпретирано – било личност или събитие и било събитието протести, избори или посещение от страна съдия-изпълнител. Публиката трябва да бъде най-внимателна, когато медии говорят за медии. Защо една медия да ни манипулира, когато говори за нещо друго, но когато говори за себе си, да не ни манипулира?
Всъщност, не бях прав, когато казах, че телевизията е предприятие като всяко друго. Телевизията е особен вид предприятие, което притежава пряк достъп до общественото мнение – достъп, за който другите предприятия често ѝ плащат. Тя е рицар на истината и борец за справедливост. И виждаме как може да изпищи един такъв рицар, когато е настъпена неговата „истина“ и неговата „справедливост“.
Процедурата по принудителното отнемане на имуществото на ТВ7 не е нещо необичайно, нещо, на което някой би обърнал внимание, ако се случи с която и да е друга фирма. Шумът около него е същият шум, който е бил вдиган през годините в процеса на усвояване на въпросния кредит от КТБ. Не важно дали е приятно или неприятно и на кого е неприятно. Не е важно дали е справедливо и според кого е справедливо. Важно е дали е законно. Защото все се залъгваме, че което е законно, то би трябвало да е и справедливо. Присъствието на полицията също не е шокиращо и нередно. Нередно и шокиращо е, че не се постъпва по същия начин с всички, източвали КТБ чрез кредити и опитващи се сега да я доизточат чрез цесии като Вежди Рашидов – алчни вложители, привлечени от високи лихви или конюнктурни верноподанически съображения.
Омбудсманът казва: Това е „Задкулисно разчистване на сметки и помпане на мускули личи във вчерашните действия на овластените лица при опита за изземване на имущество на ТВ7“. Тоест омбудсманът казва, че едни лоши хора делят далавера с други лоши хора в някакво пространство (задкулисие), до което ние нямаме достъп. Но въпреки че нямаме достъп, от нас се очаква да вземем страна – на едните или на другите лоши хора, без дори да знаем кои точно са те и за какво се борят помежду си. Нещо повече, едните лоши хора са толкова лоши, че използват държавата за собствената си лошотия. Тях омбудсманът нарича „овластени лица“. Ами, да вземем да вземем тяхната страна, г-н омбудсман. Щом са „овластени“, значи някой им е дал властта и този някой твърде вероятно сме ние самите като сме гласували или като не сме гласували на последните избори.
Това е истинският проблем. Това е истинското разложение на обществото и на нравите, а не че някаква медия изпищяла. Хора ще останат без заплати (надяваме се временно) и това е тъжно. Ще замлъкне един тенденциозен и продажен глас – това не е тъжно. Има пари – има проект; няма пари – няма проект. Какво тук значи някаква си обективност! Не бойте се, медии винаги ще има, защото вечна е борбата за умовете и сърцата на хората, дори в най-мафиотските и дори в най-тоталитарните общества. Пък и не всичко е загубено. Само дето Карнтаген в един момент трябва да бъде разрушен.