в. "Сега"

Аква Божидарика

от

Строителите на голямата базилика в Плиска сигурно не са се въртели така в гробовете си, когато турците са отнасяли градежа им за вар и строеж на казарми в Шумен, както се въртят сега, когато техните потомци, тези самодоволни джуджета, важно крачат из руините и се надуват като жреци. С исторически патос, надминаващ даже македонския, те разказват за чудодейни извори, от които блика жива вода, за царски кръщенета, за предсказания на слепи пророчици. С треперещи от вълнение ръце те освещават министър-председатели, а министър-председателите пък освещават своите министри в „тайнствени“ ритуали, водещи до финансирането на открития на нови чудеса. После започва шир-потребата. Живата вода се бутилира и се предлага на търсещите и жадуващи духовно съвършенство единствено и само в будките на „Лафка“. А по случай празника „Успение Богородично“ (Голяма Богородица) вестник „Стандарт“ ще разпространи същата необикновена вода, бутилирана в „специални флакони“ от известна фирма за парфюмерийни реплики.

Всъщност, какво ѝ е необикновеното на тази вода? Божидар Димитров твърди, че тя е „свещена“ („жива“ я нарича само в. „Стандарт“, за да се харчат по-добре мускалчетата в „Лафка“ – очаквайте масови възкресения!). Свещенотата ѝ идвала от някои обстоятелства, като например минералния състав, забелязан още от древните – тези изследователи на минерални състави, – както и от някои конкретни исторически събития – в извора под базиликата почти със сигурност бил приел Кръщението Св. Княз Борис I. Дори Хан Аспарух се бил къпал в „чудотворните“ (терминът е на „Стандарт“) води на аязмото. Изворът бил толкова „свещен“, че Митхад паша от страх наредил да се засипе. В наши дни археолозите го откопали, но пак го засипали, за да го консервират. Сега, когато им дали пари да продължат разкопките, откопали го отново и водата пак тръгнала (и вече е до колене, представете си!). Ами, кладенците са си такива: закопаеш ги – спират; откопаеш ги – бликват. Ванга обаче била казала и то в ексклузивно изявление лично за Божидар Димитров и за никого другиго, че бликне ли точно този кладенец, започва възходът на България! Ей, българи! Кладенецът бликна! За всички ще има работни места, но няма да ходите на работа, а ще ходите само да си взимате заплатите! Няма да си връщате кредитите и ще имате неограничени безплатни минути на мобилните телефони! И всяка капачка от бира ще печели награда!

Духовното винаги е загадъчно и привлекателно. Загадъчно, защото не ни е дадено да знаем всичко за световете отвъд нашия, и привлекателно, защото сме духовни същества и по природа се стремим към тези светове. Именно този стремеж експлоатират всички предприемачи още от Делфийския оракул та до телевизионните евангелизатори. Но преди някой да си купи мускалче от „Лафка“ или пък вестник заради „живата“ вода в него, ми се ще да припомня (с малко неудобство, защото тези неща ги знае всеки) какво значи една вода да е специална в духовен смисъл. Специалната в духовен смисъл вода е светената вода. Княз Борис няма как да е бил кръстен в онзи кладенец, защото светената вода не е природно явление, тя не е от този свят и не извира от него. Светената вода става такава, когато чрез молитва над нея слезе Дух Свети и я промени. Така Дух Свети е слязъл над река Йордан, когато Св. Йоан Предтеча е кръщавал в нея Иисус Христос. Всяко следващо кръщение е повторение, пресъздаване на това първо Кръщение. Самото Кръщение е акт на доброволна смърт и повторно раждане, на пресътворяване на човека като единствено възможното мистично средство за победа над неговата греховност. В този смисъл водата на Кръщението е едновременно и гроб, и извор на нов живот в светлината. Водата на Божидар Димитров и на Ванга не е такава. Тя е обикновена вода, нищо че с нея е бил полят Бойко Борисов. Ако искате по-особена, „свещена“, „чудотворна“, „жива“ вода, щом ви харесва този израз, идете в най-близката църква. Там със сигурност имат светена вода и ще ви дадат безплатно.

Търговията с духовното е грозна. Още по-грозна е спекулацията с него. А какво е спекулацията, ако не монополна търговия в особено големи размери и при особено висока норма на печалба? Съвременният човек е практичен. Той иска да е устроен. Да има хубава къща, да има права, да има свободно време, да се забавлява по все по-изобретателни и по-причудливи начини, да е добре с властите и най-накрая да е добре с Бог (или както там е решил да Го нарича), за да е пълно съвършенството му. Разбира се, за да постигне всичко това, времето му трябва да е старателно структурирано и да не се разпилява ненужно. Ето защо е удобно, когато вестниците отпечатват чудотворни икони и дават „жива“ вода, и когато по телевизора можеш да чуеш за всички „духовни“ неща – за бъдещето, за прераждането, за извънземните, за илюминатите и даже за Бог. А когато съвременният човек е неудовлетворен (било защото има капризни изисквания, било защото наистина е нищ и безперспективен), тогава той запълва реалното отсъствие на стойност с присъствие на илюзорна гордост и достойнство – дали ще е потомък на Александър Македонски, дали ще е „великотърпелив народ христоносец“ или пък ще кръщава дъщерите си Мелани, Дебора и Памела в базиликата на град Плиска, град по-голям даже от Аахен и Константинопол (по компетентното историческо свидетелство на Божидар Димитров), това са технически подробности и нямат кой знае какво значение.

Ето на тези нужди на съвременния човек отговарят разпространителите на мускали с „чудотворна“, „жива“ вода. Но те са само амбулантни търговци. Не казвам, че няма да се напечелят добре, но ще вземат само трохи в сравнение с истинската далавера. Защото, когато историята стане фабрика за илюзии, когато стане наркотик, унасящ в сладки сънища, тогава никой няма да пита колко пари се дават за „научна“ дейност в т.ч. и на Националния исторически музей под ръководството на Божидар Димитров – този последен вестоносец на безценните „пророчества“ на Ванга. Дори ще се намерят възпалени „патриоти“ (главно в социалните мрежи), които да кажат, че не се дават достатъчно пари, че малко пари се дават за история и национално достойнство. Къде спи държавата! За какво сме ви избрали! Избрали сме ви да строите магистрали и сложни пътни съоръжения, които да водят до големи базилики с чудотворни аязма! Ако магистралите ви водят към нашата национална гордост, ако притъпяват комплекса ни за малоценност, стройте и не се бойте!

Историята ни е забележителна, но дали сме достойни за нея? Ние с възмущение отхвърляме истината за старите времена, за да я заместим с наивен фантастичен фолклор. В Плиска не виждаме храма, а свободните съчинения, построени върху него от социализма. Не виждаме аязмото в предполагаемия мавзолей на българските монарси от ранното средновековие, а виждаме кладенец, провидян от Ванга да бликне, за да бъде изкъпан в него Бойко Борисов. И когато умни и образовани хора кажат всичко това, Божидар Димитров се сърди. Нарича ги „на всяко гърне мерудия“, „задници соросоиди“ и каквото там друго му подскажат културата, образованието и възпитанието. Наистина тези „задници“ са печално малцинство и винаги са били такова. Техният глас не е решаващ на избори и затова не си струва да бъдат ухажвани. Те не са особено богати и не могат да бъдат партийни спонсори. Те, дори да имат пари, няма да си купят мускал с „жива“ вода от „Лафка“, така че и по тази линия не представляват никакъв интерес. Но не бързайте да отписвате тези хора, г-н Божидар Димитров и всички вие, които приемате „свещеното“ му обливане върху главите си. Ако тези хора, колкото и малко да са и колкото и да са тихи в сравнение с крясъците на конюнктурната пропаганда, бъдат отхвърлени с презрение, то това ще се върне върху главата на отхвърлящия, макар и в по-дългосрочна перспектива.

Другата седмица е светлият празник Успение на Пресвета Богородица – първият човек, взет в плът на небесата. Сигурен съм, че ще можем да го отбележим достойно и без „аква Божидарика“ от „Лафка“. Мисля, че духът ни може да се храни и душата да се утешава от много други по-подходящи места. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Може да харесате и: