Ето какво ми се случи онзи ден. Карах си колата насам-натам из блажено празните августовски улици на София и когато вече тръгнах да се прибирам, точно на Петте кьошета, нещо топло и миризливо лъхна от климатика. Бре! Стрелката на температурата си беше точно по средата. Толкова ли е горещо навън, че чак климатикът не успява да му насмогне? Минута по-късно, когато паркирах пред нас, компютърът ме заля с червени удивителни и крясъци тутакси да изключа двигателя, защото е прегрял. Свих рамене: голяма работа, сигурно е изгоряло някакво реленце или термостатче. Фасулска работа. На другия ден закарах колата в сервиза, на фирмата, която ми я продаде.
– Фасулска работа! – казаха от сервиза. – Изгоряла е перката на охлаждането.
– Че как гори перка! Да не е дървена? Колко ще струва?
– Частта е 980 лв. и 150 лв. труд.
– Вие луди ли сте? За 1000 марки като студент си купих първия опел кадет на старо!
– Частта е много сложна: електромотори, датчици, платки, процесори, включва на различни режими според външните условия, интелигентна работа…
– Съгласен. Но в случая със сигурност е изгоряла някоя джунджурийка за не повече от два лева. Не може ли да се смени само тя?
– Не може. Всичко е капсуловано фабрично.
– И ще изхвърлите скъпа здрава част, само за да ми продадете нова без нужда?
– Да. Такава е политиката на производителя.
– А ако си чукна мигача на страничното огледало, цялата врата ли ще ме накарате да сменя?
– Цялата врата не, но цялото огледало – със сигурност. С всичките му механики и електроники.
Живеем в самопрепъващ се свят. Сякаш целта на съвременното човечество не е да овладява хаоса, да подчинява природата, да се усъвършенства и да прави живота си по-добър, а да върти едни пари, които не се знаят на кого са, но всеки трябва да ги дължи на някого другиго. Философията на съвременната битова индустрия не е да посрещне някоя нужда на потребителя, а да посреща една и съща нужда непрекъснато, отново и отново, вечно. Технологиите са впрегнати да решат въпроса не за това как една пералня, прахосмукачка или лека кола да не се развалят дълго време, а как да се развалят непоправимо в мига, когато им изтече гаранцията. В офиса е същото. Копирните машини и принтерите на третата година започват да се нуждаят от консумативи, които струват повече от тях самите. Защо? Консумативите на новите модели някакви други ли са? Не, същите са. Тогава старите принтери вече негодни ли са? Не, нищо им няма. Просто трябва да ги изхвърлите и да си купите нови, за да вървят планираните продажби на производителя.
Софтуерът и хардуерът се теглят един друг към все нови висоти. Мощните процесори позволяват работа с по-сложен софтуер. Софтуерът се усложнява и започва да се нуждае от още по-мощен хардуер. Последният ми мобилен телефон е с 8-ядрен процесор. Като излезе новата версия на Андроид, сигурно ще ми бъде необходим телефон с 16-ядрен процесор. И водещият мотив не е стремежът към съвършенство. Има го и него, но той остава на втори план. Водещият мотив са продажбите. Глобалните продажби. Да се въртят едни пари и когато няма нужда това да се случва, тази нужда да се създаде с всички достъпни механизми за манипулация на действителността. Иначе няма печалба, няма заплати, няма данъци, няма бюджет, няма администрация – изобщо, ужас!
Пазарите трябва да се поддържат живи и горещи, да правят оборот и да генерират печалба. Дали не можем да произвеждаме двигатели на студен синтез? Сигурно можем, но къде отива пазарът на петрола? Дали не можем да лекуваме диабета? Сигурно можем, но къде отива пазарът на инсулина? Модерното здравеопазване няма нужда от здрави хора. То има нужда от болни хора. И то не от инцидентно, а от хронично болни хора, за да може да се развива планово и да усвоява съответните фондове.
И въпреки всичко, нещата стават все по-евтини, а животът – все по-дълъг. Ако престанем през пет години да си купуваме нова пералня, ще останат без работа тези, които правят перални. Ако 8-ядреният ни телефон не се износи, никога няма да притежаваме 16-ядрен. Ако вярваме, че 16-ядреният телефон е нещо добро, което ни се полага, трябва да приемем светът такъв, какъвто е. Той е такъв, каквито сме ние.
Седял на поляната един философ и гледал крава как пасе. В гората се обадила кукувица. „Колко несправедлива е природата! – рекъл си философът. – Кукувицата има криле да лети в небесата, а даже собствените си деца не отглежда. Докато кравата, това полезно животно, е лишено от небесните простори“. В това време кукувицата прелетяла отгоре и се изцвъкала върху главата му. „Колко мъдра е природата! – възкликнал философът. – Какво щеше да бъде, ако кравата летеше!“
Утре отивам да си платя перката. Наздраве!